Разпределение по депата на оцелелите парни ломотиви на БДЖ

[vlado]

Здравейте,
За тези, които ме познават не е тайна, че силно се интересувам от оцелелия през годините исторически тягов подвижен състав на БДЖ, като периодично събирах данни къде кой парен локомотив се намира, вкл. сериен номер. Спомням си, че тази информация многократно съм я публикувал в интернет (списък с посочване на депото/гарата/базата на местодомуване и серийния номер на машината) с цел да запозная и другите почитатели на железниците с нея. Проблемът е, че по някаква неясна за мен причина към настоящият момент не мога да намеря нищо по темата както в интернет, така и в личния си архив, като молбата ми към всички участници в този форум е, ако има някой, който я е съхранил някога за себе си, да я сподели отново тук, за да могат всички да имат достъп до нея, в частност и аз да възстановя тази ценна информация, която отгооре на всичкото и много ще ми трябва във връзка с един мой бъдещ проект.
Предварително благодаря!

[vlado]

Намерих го, като го прилагам тук, за да се запази. Най-вероятно не е актуален вече, но с общи усилия бихме могли да го актуализираме:

София – 01.23 (действаща), 26.26, 05.01 (действаща), 49.13, 48.04, 47.05 (възстановена като стационарен експонат), 479, 46.03 (възстановяват я), 36.10
Левски – 17.68
Синдел – 36.06
Горна Оряховица – 03.12 (действаща), 16.01, 16.33, 11.711, 16.23, тендер от 15.04, 16.27 (възстановяват я)
Монтана – 35.02
Стара Загора – 28.48 (555)
Дупница – 13.20
Септември – 10.76, 609.76 (действаща), 613.76, 611.76, 1.76, 506.76 и 470.60
Банско – 504.76
Калояновец – 02.02, 01.13, 14.33, 14.41, 14.49, 15.242, 19.25, 20.06, 10.10, 14.50, 14.05, 14.26, 14.42, 28.22, 12.03, 28.53
Асеново – 49.02, 36.09, 11.10, 46.13, 45.06, 15.17, 36.01, 15.24, 01.06, 01.07, 01.14, 25.161, 15.131, 01.05, 01.15, 36.04, 12.17, 26.171, (99.081)
Варна – 47.31
Димитровград – 26.19
ЖП музей Русе – 148, 15.215 и др.
Русе - 15.47, 18.01, 17.01, 19.62, 27.08
Червена вода – 50.01
Пловдив - 14.25
Царева ливада - 35.05 (възстановена като стационарен експонат)
Червен бряг - 503.76
Бараково - 489

[bdz43r]

В Горна Оряховица е и 15.131 (не съм съвсем сигурен за номера, но е 3-цифрен). Беше в процес на възстановяване, но е в застой.

[Petko Ivanov]

В София е 49.19, а не 49.13

[Димитър Деянов]

Aко връщането към темата за парните локомотиви е признак, че железничарите-професионалисти и общественици-обичащи железницата, имат намерение отново да предизвикат обсъждане и поставят настоятелно въпроса за създаването у нас на един добре уреден железопътен музей, то това е повече от похвално.
В миналото, ние железничарите-ветерани и всички привърженици за запазването на богатото историческо минало на БДЖ, много пъти сме полагали усилия да се съхранят определени образци подвижен състав и друга железнична техника, да се определи място и постави началото на един истински железопътен музей, но по различни причини все не се достигаше до крайно сполучливо решение.
Дано, ако се подеме такава инициатива, този път да има успех !

Относно споменатите тук парни локомотиви, може да се напише и каже много. Аз сега ще кажа и покажа само едно и то е, че не всички стават за експонати. Примерът е лок. 50.01, който се намира в гара/спирка Червена вода, продаден на външно предприятие (2008 г.). Локомотивът не е изложен (експониран), нито се пази. Той е изоставен там безстопанствен от предприятието купувач, обхванат от тежка корозия и ограбван от крадците на метали. Такива развалини трябва да се премахват, защото загрозяват района на съответният експлоатационен пункт и поддържат с години амбицията иа местните крадци, да го разфасоват и продадат до последното парче желязо.

Лок. 50.01 - ЧВ1.png (358.79 KiB) Прегледано 378 пъти

Лок. 50.01 - ЧВ2.png (318.77 KiB) Прегледано 378 пъти

[Petko Ivanov]

Уважаеми г-н Деянов, този път аз не споделям Вашето мнение. Локомотив 50.01 е единствения оцелял като по чудо представител на тази серия след като далеч по-запазените 50.04 и 50.05 бяха престъпно нарязани в ж.п.завода в София. Нещо повече, това е един от само двата запазени локомотива Т16 в Европа, като другият е в Германия доколкото знам. Състоянието на локомотива наистина е плачевно, но така той стои вече десетилетия и може да стои още толкова в очакване на по-добри времена. В музея Heizhaus Strasshof до Виена https://eisenbahnmuseum-heizhaus.com/de/sammlung има експонати в подобно състояние и те се съхраняват там заедно с другите.

[Димитър Деянов]

Драги Петко, уважавам становището Ви !
Явно, за тези хора: едните, които трябваше досега да го приберат за да го запазят и другите, които крадат от него, няма никакво значение фразата '' той е единият от само двата останали локомотива Т16 в Европа !?!'', затова и състоянието му е такова каквото се вижда на снимките.
Само дано, докато стане музея, да не се окаже, че са демонтирани и цилиндровите блокове от рамата и други парчета от вече локомоивът-развалина 50.01.

[Димитър Деянов]

Нека да кажем няколко думи и за един локомотив, който беше изваден от базата в Асеново, подготвен за стационарно експониране в депо Г.Оряховица, закаран и тържествено открит на 12 май 2021 г. като локомотив-паметник в гара Плачковци. Това е машината 36.01.
Така се изпълни желанието на местните власти, да се запази спомен и отдаде заслужено дължимото признание на гара Плачковци, за нейното значение в миналото, относно помощната служба в този район. По времето на парната тракция гара Плачковци беше наистина експлоатационен пункт, в който се готвеха и обслужваха постоянно от 2 до 4 локомотива, които помагаха на всички влакове (пътнически и товарни) в тежкото и със сложно изкуствено развитие нагорнище Царева ливада – Плачковци – Кръстец.
До тук добре. Но защо там се изпрати локомотив от серията 36 ? Тази серия локомотиви въобще не са работили никога и никаде по 4-та линия. Нали паметникът с външният си вид трябва действително да напомня и да дава някакви верни послания за миналото на това място. Убеден съм, че по-възрастните жители на Плачковци не са виждали въобще такъв локомотив на своята гара. То аз също не бях виждал локомотив от серията 36 с дискови колела на водещата колоос на талигата Краус-Хелмхолтц, но това моето, е вече подробност. По-важен е въпросът : Трябва ли локомотив от серията 36 да бъде символ на гара Плачковци ? Моят отговор е, НЕ !, защото такъв символ не се вързва въобще с миналото на това място. Не мога да си представя например, какво разказва за тази машина местният екскурзовод на туристите (екскурзиантите), дошли да разгледат локомотивът-паметник 36.01.
В гара Плачковци трябваше да се изпрати локомотив от серията 19, а ако няма вече от тях, тогава от по-новите – серия 16, които обслужваха до последно (до електрификацията) всички влакове през Балкана.

Лок. 36.01 - гара Плачковци, 12.05.2021 г..jpg (106.09 KiB) Прегледано 217 пъти

[Petko Ivanov]

Абсолютно споделям мнението на инж.Деянов. Нищо не пречеше например вместо 36.01 на гара Плачковци да бъде позициониран като паметник отдавна загасения 16.01 - локомотив, наистина работил по тази линия и свързан пряко с нейната история.

[Димитър Деянов]

Най-различни неблагополучия с ретро-наследството на БДЖ, както примера с поставянето на локомотив от серията 36 за паметник в гара Плачковци, са ставали и ще продължат да стават, защото няма специално оторизиран компетентен орган, който да води на отчет, да движи своевременно разместването и да определя по-нататъшната съдба на всяка единица на този огромен, над 100 броя парк от, да го наречем „музеен” подвижен състав и други стари машини и съоръжения, пръснати по цялата страна. Същият орган трябва да работи и за създаването на един добре уреден Централен железопътен музей, под егидата на който, ще бъдат всички останали ж п музейни колекции и музейни обекти по места.
До 2008 г. в Централното управление на БДЖ имаше едно, да го кажем звено от трима души, без особени правомощия, което претенциозно беше именувано „Отдел музейно дело”. След това останаха двама души и от 2010-11 г. на практика няма компетентен орган, който да се занимава с т.н музейни въпроси.
Последният доклад за състоянието на ретро-подвижния състав и другите стари музейни атрибути, след оглед по места, се направи през 2010 г., но той дори не беше разгледан от т.н. „Музеен съвет”, който се събираше от време на време за решаване на по-сложните въпроси по темата музейно дело.
През 2008 г., когато се наложи да извадим от музея при старата гара Русе, първоначално изложените там локомотиви, 4 броя бяха преместени временно в депо Русе, а всички теснолинейни – в депо Септември. Вече 14 години всичко си стои така, както уж „временно” беше оставено тогава, няма никакво решение, няма никакво движение. Така е и с преобладаващата част от ретро-подвижния състав и другото старо имущество.
Започналото, от края на миналия и продължило в началото на настоящия век, възстановяване на парни локомотиви за движение със собствен ход, вече затихна. Все повече се забавя и върви трудно работата по подържането на вече възстановените машини.
Възстановената през 1989 г. дизелова мотриса FIAT – 14 008.7, вместо да се запази като единствено останал музеен екземпляр от тези мотриси, продължи да се използва за служебни пътувания и скоро и се видя сметката. Да си спомня вече за мотрисата 14 008.7 , някой ?
Сега чувам, че и мотрисата 19 001.7 щяла да се използва редовно за возене на туристически групи, набирани от някаква германска фирма занимаваща се с ж.п туризъм.
Ей хора ! Мотрисата е на 62 години (!), при нормален гаранционен експлоатационен срок 25-30 години. Тя трябва да се пази като уникално музейно возило, което само в много редки случаи може да се изкарва с демонстрационна цел. Ако започне да се използва с комерсиална цел, ще и видим края и на нея много скоро !
Това са само малка част от неблагополучията с ретро-наследството на БДЖ. Те са резултат от недалновидни управленски решение или изобщо липсата на такива решения – работа на самотек, както се получи !

[Димитър Деянов]

Във връзка с появилата се напоследък идея, да се възобновят усилията за създаването на един наистина добре уреден Национален железопътен музей, показвам тук
съдържанието на последното писмо, което изпратих на Министъра на транспорта по тази тема през 2019 г. :

Т Р Е Т О П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е за създаването на ЦЕНТРАЛЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН МУЗЕЙ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

На 7 юни 2017 г., с писма до Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията, НКЖИ и Холдинг БДЖ, обосновано предложих на територията на Сточна (товарна) гара София, да се създаде Централен железопътен музей. И трите институции одобриха веднага предложението.

Приемно здание на Товарна гара София (в миналото Сточна гара - малка бързина).jpg (119.04 KiB) Прегледано 36 пъти

Създадената по нареждане от Министерството съвместна работна група на НКЖИ и Холдинг БДЖ обаче, направи само едно събиране и то в не пълен състав. Всичко приключи до тук. Никой дори не отиде, макар само от любопитство, да погледне района на Сточна гара.
Когато стана ясно, че тази съвместна работа, този общ проект, на НКЖИ и Холдинг БДЖ няма да го бъде, предложих с достатъчно подробна обосновка, вече само на Холдинг БДЖ, на два пъти (веднаж на предишния и веднаж на новия изпълнителен директор), защото това предложение ще зависи само от Холдинга, да се започне още от сега, с постепенното превръщане на старата част на Локомотивно депо София в един бъдещ железопътен музей.
Локомотивно депо София е изградено на това място преди повече от един век – през 1913 г. То е предназначено за обслужване само на парни локомотиви. Днес вече, централното деповско хале, останалите към него работилници, водоснабдителната кула, самите те и цялото оборудване и обзавеждане в тях, имат вече висока музейна стойност. При такава съществуваща даденост, защо да търсим друго място за железопътен музей ?

депо София.jpg (326.81 KiB) Прегледано 36 пъти

Поглед в Централното деповско хале - строителна конструкция ФАХВЕРК от 1913 г..JPG (116.92 KiB) Прегледано 36 пъти

Очудващо е, че въпреки подробно обоснованото предложение, от Холдинг БДЖ не отговориха нито на писмото ми от 15.10.2018 г., нито на това от 20.02.2019 г. Явно, продължава пренебрежителното отношение към темата за железопътен музей, която витае и ту заглъхва, ту се събужда в железничарските среди, вече повече от 40 години.
А идеята е, да започне постепенно събирането на определените за музея возила, както и събирането на други ценни предмети с доказана историческа стойност. Този процес ще продължи 2 – 4 години. През това време ще се търси програма, евентуално по линията на културно-историческото наследство на ЕС, за да се осигури финансирането за основен ремонт на сградния фонд на депото, но така, че той да запази оригиналният си автентичен вид и същевременно да бъде пригоден за новото му предназначение като музеен фонд.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Нарекох това писмо трето предложение, защото през последните две години за трети път се обръщам към най-висшите органи на управление на българските железници, с идеята, да поставим началото на един добре уреден Централен железопътен музей.
Предлагам Ви и моля, наред с основната и не лека работа, за изправяне на крака на българските железници, да помогнете ефективно, за запазването на историческата памет във вече над 150 години съществуващия железопътен транспорт у нас.
Ако не го направим сега, старият сграден фонд на депо София, който не може да предложи нужните условия за ремонт и поддържане на никакъв нов (съвременен) подвижен ж п състав, постепенно ще бъде изоставен. Ще започне неговото разграбване, разрушаване, унищожаване, а може да бъде и продаден „на сметка”, но във всички случаи ще го загубим, с цялата му вековна историческа стойност, както вече загубихме безвъзвратно Железопътния завод (ЖПЗ) – София.

София, 18 юни 2019 г. С УВАЖЕНИЕ: (п)
Инж. Димитър Деянов
Клуб на железничара – София