13-та линия (София) - Волуяк - Банкя

Информация за състоянието на гарите и спирките.
Историческа информация за развитието на железния път, гари, спирки, тунели, мостове, сигнализации и др.
Информация за състоянието на закрит и неизползван железен път. Информация за индустриални клонове.

13-та линия (София) - Волуяк - Банкя

Мнениеот Димитър Деянов » Нед Авг 05, 2018 9:07 am

Преди 100 години, на днешната дата, 5 август 1918 г. е открит за експлоатация железопътният клон Волуяк – Банкя (10,9 км).
Линията е постоена от Управлението на железопътните съобщения (УЖПС) по нареждане на Щаба на действащата армия (ЩДА). По това време името на гара Волуяк е Божурище и през лятото на 1917 г. от нея до аеропланното училище при с. Божурище е построен железопътен клон с дължина 3,3 км, за превозване на строителните материали и тежките стоманени покривни конструкции на изгражданите хангари.
Още преди да започне използването на този клон, ЩДА нарежда на УЖПС да продължи линията до с. Банкя, за по-бърза връзка, с оглед отбраната на София и улесняване превозът на ранени и болни войници, докарвани със санитарните влакове от фронта.
За линията до Банкя са използвани 2,2 км от клона за аеропланното училище. Със стрелка на открит път и голяма лява крива линията се отделя от него и се насочва по новото си трасе. Клонът към аеропланното училище остава с дължина 1,1 км. Целият участък Волуяк – Банкя (10,9 км) е открит за експлоатация на 5 август 1918 г., още преди да бъде завършен напълно. С довършителните работи, за обслужване на с. Божурище и летището е направена нова спирка „Аеропланно училище” (км 10+880 от гара София), която по-късно е преименувана на Божурище, а дотогавашната гара Божурище – на гара Волуяк.
До средата на 60-те години на миналия век, гара Банкя беше открита и за товаро-разтоварна дейност. През нея се извършваше почти цялото снабдяване на Банкя с продоволствени стоки, строителни материали и горива. За целта имаше един чифт товарни влакове, които се движеха през нощта. Тези товарни (по-скоро маневрени) влакове, возеха обикновено по 10 – 12 вагона и се обслужваха с локомотиви серия 28. С пристигането в Банкя влаковата машина вадеше от разтоварището (последният коловоз на гарата) обработените през изминалия ден вагони и на тяхно място подреждаше новопристигналите. Така всяка нощ в гара Банкя пристигаше и заминаваше по един товарен влак, а през деня линията се използваше само за пътнически превози.
Една голяма част от населението на Банкя (особено след Втората световна война) работеше в София, а и софиянци също масово използваха минералните бани там. Тогава още нямаше редовни автобусни превози до Банкя, а и личните автомобили бяха все още малко. Затова птническите влакове София – Банкя – София бяха 6 – 8 чифта на ден и композициите се състояха от 5 или 6 четириосни пътнически вагона. Возеха се с парни локомотиви от сериите 10 и 11.
От 1966 г. влаковете започнаха да се обслужват с дизелови локомотиви серия 51, като зимно време се возеше и двуосен вагон-отоплител. От 1969 г. пътническото движение се пое от новите тогава ДМВ серия 18, а след електрификацията на линията – от ЕМВ серия 32.
От 2007 и 2008 г. линията се обслужва с ЕМВ от сериите 30 и 31, като понастоящем пътническото движение се поддържа с 4 чифта влакове дневно.
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 586
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

Назад към Инфраструктура / Railway Infrastructure

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 1 госта