Междурелсието 600 мм

Информация за състоянието на гарите и спирките.
Историческа информация за развитието на железния път, гари, спирки, тунели, мостове, сигнализации и др.
Информация за състоянието на закрит и неизползван железен път. Информация за индустриални клонове.

Междурелсието 600 мм

Мнениеот Димитър Деянов » Пет Мар 04, 2016 6:16 pm

100 ГОДИНИ ОТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА МЕЖДУРЕЛСИЕТО 600 мм В БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ

Това става през Първата световна война. Щабът на действащата армия (ЩДА), който още със започване на военните действия замисля строителството на ж п линия от Радомир надолу по долината на река Струма, възлага към края на ноември 1915 г. на Дирекцията по постройките при БДЖ изпълнението на тази задача.
За да се осъществи по-бързо строителството, се възприема линията да бъде теснолинейна с междурелсие 600 мм. Едновременно с това е поръчан в Германия и релсов материал за 300 км железен път, а от Моравско се изтегля една ж п рота, която да започне работа по трасето.
Първата пратка от 50 км релсов материал, 4 локомотива и 40 вагона пристига в Радомир на 15 януари 1916 г. и веднага се пристъпва към полагане на горното строене по подготвеното трасе на линията. Първият участък Радомир – Дупница, с дължина 44,5 км е завършен и открит за експлоатация на 4 март 1916 г. Така се поставя началото на голямата военна теснолинейна железница Радомир – Горна Джумая – Демир Хисар и въвежда междурелсието 600 мм в българските железници.
За да се синхронизира по-добре управлението на железниците и на железопътните войски, командирът на железопътната дружина полковник Руси Лудогоров внася в ЩДА предложение за сформиране на военновременен орган – Висше военно управление на железниците, което да обедини експлоатационната и строителната дирекция на БДЖ със съществуващите ж п части.
Щабът на действащата армия одобрява предложението и разпорежда да се създаде Управление на железопътните съобщения (УЖПС). Управлението е сформирано на 1 юни 1916 г. От този момент УЖПС при ЩДА поема и ръководи до края на войната, изграждането на нужните за българската армия железопътни линии.
Тук показвам последователното развитие на теснолинейните ж п линии с междурелсие 600 мм (по експлоатационна дължина на отделните участъци и общо), от началото през 1916 г., до края през 1969 г., когато се приключва с експлоатацията на това междурелсие в българските железници.

1916 г. Откриват се : Радомир – Дупница (4 март) = + 44,5 км; Дупница – Горна Джумая = + 35,5 км; Горна Джумая – Крупник = + 22,0 км; Крупник – Сали ага = + 18,0 км; Сали ага – Левуново = + 32,0 км; Левуново – Марно поле = + 17,0 км; Струма – Бараково = + 3,1 км; Каспичан – Хърсово = + 31,6 км; Велес – Стефанци = + 52,0 км; Градско – Дреново = + 22,0 км;
Към края на 1916 г. общо = 277.7 км;

1917 г. Откриват се : Ген. Жостов – Тетово = + 37,2 км; Тетово – Гостивар = + 24,2 км; Гостивар – Буковик = + 44,8 км; Ген. Жостов – Хромови мини = + 23,0 км; Дреново – Плетвар = + 49,2 км; Плетвар – Беранци = + 45,0 км; Майсклер – Кожани = + 46,0 км; Милетково – Бурлово (конско теглене) = + 13,3 км; Свинище – Секирян (конско теглене) = + 12,0 км; Канатларци – Мусинци (конско теглене) = + 12,0 км; Тополница – мина „Сисевац” = + 7,1 км; Дупница – Бобов дол = + 25,6 км; Припечено – Златарево = + 31,0 км; Хърсово – Саид Али Факъ = 30,3 км; Ямбол – Казълагач (конско теглене) = + 39,6 км; Плачковци – мина „Принц Борис” = + 5,1 км; Мина Чукурово – начало въжена линия (конско теглене) = + 1,9 км; Долен Юндол – гората (конско теглене) = + 4,6 км;
В края на 1917 г. общо = 729,6 км;

1918 г. до 29 септември. Откриват се : Бараково – Рила – Орлица = + 10,2 км; Марно поле – Рупел = + 11,5 км; Буковик – Кичево = + 45,0 км; Кичево – Пресека = + 29,3 км; Пресека – Мишевище = + 34,5 км; Бурлово – Серменли (конско теглене) = + 4,9 км; Костинброд – Пожарево = + 11,0 км; Раковски – мина „Марица” = + 6,6 км;
На 29 септември 1918 г. общо = 882,6 км;

1918 г. след 29 септември (Солунското примирие). Остават в Югославия (Македония) : Ген. Жостов – Тетово – Гостивар – Кичево – Мишевище = - 215,0 км; Ген. Жостов – Хромови мини = - 23,0 км; Велес – Стефанци = - 52,0 км; Градско – Дреново – Беранци = - 116,2 км; Майсклер – Кожани = - 46,0 км; Милетково – Серменли (конско теглене) = - 18,2 км; Свинище – Секирян (конско теглене) = - 12,0 км; Канатларци – Мусинци (конско теглене) = - 12,0 км; Тополница – мина „Сисевац” = - 7,1 км;
В края на 1918 г. общо = 381,1 км;

1919 г. след 27 ноември (Ньойския договир). Остават в Румъния = - 5,3 км; Остават в Гърция = - 8,3 км;
В края на 1919 г. общо = 367,5 км;

1920 г. УЖПС при ЩДА се разформирова. Всички ж п линии, изградени за нуждите на българската армия и останали на наша територия, се предават за общо ползване на БДЖ. Закрива се : Петрич – Златарево = - 21,7 км; Предават се : Костинброд – Пожарево = - 11,0 км; На фабрика „Изида” (конско теглене) = 1,9 км;
В края на 1920 г. общо = 332,9 км;

1921 г. Закрива се : Припечено (Ген. Тодоров) – Кулата-граница = - 14,8 км; Открива се : Долен чифлик – Солник = + 18,5 км; Предава се : Долен Юндол (конско теглене) = - 4,6 км;
В края на 1921 г. общо = 332,0 км;

1922 г. Открива се : Раковски – Хасково = + 21,2 км;
В края на 1922 г. общо = 353,2 км;

1923 г. Отчислени от БДЖ : Долен чифлик – Солник = - 18,5 км; Плачковци – мина „Принц Борис” = -5,1 км; гара Рила – метох „Орлица” = - 1,5 км;
В края на 1923 г. общо = 328,1 км;

1925 г. Открива се : Бургас – Анхиало (Поморие) = + 22,1 км;
В края на 1925 г. общо = 350,2 км;

1928 г. Закрива се : Раковски – Хасково = - 21,2 км;
В края на 1928 г. общо = 329,0 км;

1929 г. Открива се : Ген. Тодоров – Кулата = + 14,8 км;
В края на 1929 г. общо = 343,8 км;

1930 г. Закриват се : Радомир – Дупница = - 44,5 км; Ямбол – Елхово (конско теглене) = - 39,6 км;
В края на 1930 г. общо = 259,7 км;

1935 г. Открива се : Ружица – Божидар = + 10,7 км;
В края на 1935 г. общо = 270,4 км;

1937 г. Закриват се : Дупница – Кочериново = - 23,2 км; Струма – Горна Джумая =
- 8,9 км;
В края на 1937 г. общо = 238,3 км;

1938 г. Закриват се : Раковски – мина „Марица” = - 6,6 км; Намалява се от Дупница – Бобов дол = - 1,7 км;
В края на 1938 г. общо = 230,0 км;

1939 г. Закрива се : Бургас – Поморие = - 22,1 км;
В края на 1939 г. общо = 207,9 км;

1941 г. Сформира се Българска експлоатационна дирекция (БЕД) – Скопие. Присъединяват се към БДЖ : Горно Скопие – Сарачилци + 5 км при Охрид = + 39,7 км; Ген. Жостов – Орашея = + 22,8 км; Закрива се : Горна Джумая – Симитли = - 17,9 км; Открива се : Кулата – Демир Хисар = + 14,9 км;
В края на 1941 г. общо = 267,4 км;

1942 г. Открива се : Рила – Рилски манастир = + 22,8 км;
В края на 1942 г. общо = 290,2 км;

1944 г. След 9 септември. Остават в Югославия (Македония): Горно Скопие – Сарачилци + 5 км при Охрид = - 39,7 км; Ген. Жостов – Орашея = - 22,8 км; Демонтира се : Кулата – Демир – Хисар = - 14,9 км;
В края на 1944 г. общо = 212,8 км;

1945 г. Закрива се : Симитли – Ген. Тодоров = - 61,0 км; Добавя се на : Ген. Тодоров – Петрич = + 0,5 км; Намалява се от : Ген. Тодоров – Кулата = - 0,3 км;
В края на 1945 г. общо = 152,0 км;

1950 г. Закрива се : Дупница – Бобов дол : 23,9 км;
В края на 1950 г. общо = 128,1 км;

1960 г. Закриват се : Кочериново – Струма = - 1,9 км; Струма – Рила = - 11,8 км; Рила – Рилски манастир = - 22,8 км;
В края на 1960 г. общо = 91,6 км;

1964 г. Закриват се : Ружица – Тодор Икономово = - 13,1 км; Каспичан – Ружица – Каолиново = - 54,2 км;
В края на 1964 г. общо = 24,3 км;

1965 г. Закрива се : Ген. Тодоров – Кулата = - 14,5 км;
В края на 1965 г. общо = 9,8 км;

1969 г. Закрива се (6 септември), заменена с нормална линия: Ген. Тодоров – Петрич = - 9,8 км;
След 6 септември 1969 г. общо = 0,0 км;

Теснолинейки с междурелсие 600 мм продължават да се използват в ограничени мащаби и сега, за транспорт в мини, солници, строителни обекти и др. В БДЖ обаче, експлоатацията на ж п линии с такава ширина на пътя приключва на 6 септември 1969 г., след строителството, поддържането и използването им в продължение на 53 години и 6 месеца, с начало точно преди 100 години – от 4 март 1916 г.

Един от последните влакове Ген. Тодоров - Петрич....
400-60-6,-04.09.1969.gif
400-60-6,-04.09.1969.gif (125.63 KiB) Прегледано 2422 пъти

и един от последните влакове Петрич - Ген. Тодоров.
400-60-5,-04.09.1969.gif
400-60-5,-04.09.1969.gif (173.71 KiB) Прегледано 2422 пъти
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 732
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

Re: Междурелсието 600 мм

Мнениеот bdz46203 » Пет Мар 04, 2016 6:39 pm

Никъде не прочетох за теснолинейката Ахтопол-Бродилово-Кости.
bdz46203
 

Re: Междурелсието 600 мм

Мнениеот BDZ 07 » Пет Мар 04, 2016 7:26 pm

Е тя май е само за дървен материал.
Аватар
BDZ 07
 
Мнения: 1078
Регистриран на: Пон Фев 09, 2015 5:32 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Междурелсието 600 мм

Мнениеот Димитър Деянов » Пет Мар 04, 2016 9:41 pm

bdz46203 написа:Никъде не прочетох за теснолинейката Ахтопол-Бродилово-Кости.


Тази теснолинейка (Ахтопол - Бродилово - Кости), която съм описвал вече отделно, е строена и експлоатирана от горското стопанство и няма връзка с БДЖ. Такива са и теснолинейките на мините (например на мина "Черно море"), в солниците, при някои строителни обекти и др. Строените обаче от УЖПС и БДЖ и след това предадени на външни предприятия (например на мина "Принц Борис", на горите Долен чифлик - Солник и др.) са споменати тук.
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 732
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

Re: Междурелсието 600 мм

Мнениеот assen5 » Нед Мар 06, 2016 2:24 pm

Благодаря за хронологията.
Аватар
assen5
 
Мнения: 151
Регистриран на: Сря Юли 24, 2013 6:01 pm


Назад към Инфраструктура / Railway Infrastructure

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron