от Димитър Деянов » Сря Авг 28, 2013 9:56 pm
В предишният форум отворих нарочно тази тема и там изложих историята на не до там добронамерените отношения на румънците, що се касае за преговорите, отколешни и по-нови, за дунавските мостове между нашите страни. За съжаление форумът пропадна, а с него и много ценна информация, не само по тази, а и по редица други теми. Като начало по темата "България - Румъния и мостовете на р. Дунав" за настоящият форум, предлагам текстът на една моя публикация направена през 1999 г. (в-к "Жлезничар", бр. 9 / 1999 г.), във връзка с изненадващото тогава предложение на румънската страна, за изграждането на тунел под реката.
СЕГА ПЪК ТУНЕЛ ПОД ДУНАВА
След като протакаха близо 8 години решението за втори мост на Дунава, сега нашите северни съседи - румънците, искат да ни впечатлят с ново предложение -транспортен тунел под реката и то източно от съществуващия мост между Русе и Гюргево. Като се имат предвид поддържаното от нашата страна становище за нов мост в западната част от българо-румънската граница, подкрепата от безпристрастното чуждестранно експертно-икономическо проучване и уж традиционно добрите отношения между България и Румъния, това ново предложение изглежда най-малкото странно, за да не кажем и някое по-конкретно определение. Както е известно обаче, всяко нещо си има обяснение. В над 100-годишната история на преговорите за дунавските мостове между двете страни, които са били винаги продължителни и мъчителни, има поучителни моменти, които показват характерната позиция на румънската страна, обикновено пренебрегваща тотално интересите на партньора. Нека да припомним някои от тези моменти.
През последната четвърт на XIX век, когато Цариград е на път да получи железопътна връзка с Виена и Западна Европа, румънското правителство показва голяма заинтересованост от пряка железопътна връзка между Букурещ и Цариград. Румънците чакат да бъде продължена линията Търново Сеймен - Нова Загора - Ямбол (открита през 1875 г.) и да бъде свързана с вече съществуващата железница Русе - Варна, за да започнат преговори и конкретни действия по строителството на мост между Гюргево и Русе. След 1895 г. обаче, когато е открит железопътният мост при Черна вода, румънската позиция се променя коренно.
През същата 1895 г., на основание приетите вече от нашето Народно събрание закони, за проектиране и построяване на железопътната мрежа, българското правителство предлага строителството на моста при Русе. Румънците не са съгласни. Те не приемат строителството на мост източно от Свищов. Обърнете внимание ! Сега всички знаят, че държат точно обратната позиция - не приемат строителството на мост западно от Свищов.
Тогава (в края на XIX век), решени да превърнат Констанца в главна морска врата на Румъния и едно от най-големите пристанища на Черно море, румънците се страхуват, че един мост при Русе би отклонявал трафик от моста Чера вода и пристанището Констанца, към българското пристанище Варна. Затова всячески отклоняват желанието на българите за мост при Русе и предлагат такъв при Свищов. По-нататък преговорите продължават с големи прекъсвания. През 1909 г. дори е създадена смесена българо-румънска комисия, за да определи мястото на моста, но пак без резултат. Румънците поставят редица нови условия и предлагат едно единствено място - района на Корабия - Гиген.
През 1913 г. при водене на преговорите по Букурещкия мирен договор, нашата страна повдига отново въпроса за мост на Дунава между България и Румъния. Тогава ние имаме излаз на Бяло Море, между реките Марица и Места, а това е предпоставка и много добра възможност за директна железопътна връзка на всички държави разположени северно от р. Дунав, с Егейския бряг, но съгласие отново не е постигнато.
Към 1929 г. заинтересованите ж п администрации на Полша (РКР) и Румъния (CFR) предлагат да се пусне ферибот межди Гюргево и Русе. В края на продължилите близо 8 години контакти, при които българското правителство държи за строителство на мост, но от румънската страна няма разбиране и става ясно, че преговорите отиват към провал, българите отстъпват и дават съгласието си за ферибот. Поръчани са два еднакви кораба - български с име "София" и румънски с име "Букурещ". Те са еднопалубни, имат три коловоза, които събират до 17 двуосни вагона. Строени са в корабостроителницата на Валзум (до Дуисбург) - Германия. Фериботът "София", след едно продължило близо 2 месеца пътуване, теглен от влекачи през Ламанша, край бреговете на Атлантическия океан, през Средиземно, Бяло, Мраморно и Черно море, достига устието на Дунав и от там на собствен ход пристига в Русе на 9 май 1940 г. Другият ферибот - "Букурещ", тръгнал по същия път през 1941 г., в Средиземно море се натъква на мина и е потопен. Така фериботната линия Русе - Гюргево остава само с един кораб.
Въпреки че е на път да се осъществи предложената от самите румънци фериботна връзка, те не бързат с корабното гнездо на техния бряг. Ето какво пише по този повод инж. Г. Згурев: "Най-силно впечатление направи, обаче, протакането от румънска страна на работите по ферибота Русе - Гюргево. Тук пролича вече съвсем явното нежелание да се изпълнят официално и тържествено поети ангажименти" (вж. "Списание на Държавните железници и пристанища в България", бр. 8-9 / 1940 г., стр. 442).
По тази причина фериботния кораб "София" започва да работи редовно чак от 18 май 1942 г.
Едва през 1952 г. главно с натиск от Москва, поради нарастващия външнотърговски обмен на България със Съветския съюз, започва да се строи сега съществуващият мост на Дунава между Русе и Гюргево - пуснат в експлоатация през 1954 г. По ирония на съдбата съоръжението беше наречено "Мост на дружбата". Хубава "дружба", след като за този мост България трябваше да чака близо 60 години.
А какво да кажем за споразуменията на най-високо държавно равнище, които не се изпълниха и причиниха големи загуби на страната ни. Преди да се построи мостът при Русе, имаше такова споразумение за мост между Гиген и Корабия. Щом е на най-високо държавно ниво, значи е сигурно и българите започват през 1948 г. да строят усилено ж п линията Червен бряг - Гиген. Изградени са множество големи съоръжения, между които мостът над р. Искър при Чомаковци и др. След това линията се изостави, а съоръженията продължават да стърчат там като паметници на румънско-българската "дружба", вече 50 години. Или забравеният вече хидротехнически комплекс Никопол - Турну Магуреле, по стената на който трябваше да мине железопътна линия и на който беше направена дори първа копка от Т. Живков и Н. Чаушеску.
С новото си предложение - тунел под Дунава при Русе, румънците продължават тихата война срещу мостовете на реката между двете страни, започнала преди повече от един век. Сега те явно саботират набелязаният трансевропейски транспортен коридор - 4 с надеждата, ако не могат да отклонят неговото главно направление към пристанището Констанца, то поне да осигурят максимално превозно разстояние през Румъния, за най-доходоносната част от транспортния поток - международния сточен транзит.
Е, добре ! Навсякъде и по всяко време правилата на добрите отношения между съседите изискват всеки от тях да пази зорко двустранния интерес, защото добросъседството е именно това. Тогава, къде е мястото на двустранния интерес в румънската позиция и коя е причината за неразбирателството между двете държави относно дунавските мостове, в миналото и днес ?
София, март 1999 г.