България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Информация за състоянието на гарите и спирките.
Историческа информация за развитието на железния път, гари, спирки, тунели, мостове, сигнализации и др.
Информация за състоянието на закрит и неизползван железен път. Информация за индустриални клонове.

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот lui6_figo_cfr » Пет Май 16, 2014 9:14 pm

Именно, че тук реката е по-широка, а водното количество- нараснало, спрямо Оршова- предимството, което би следвало да се използва. Никъде няма да намерим идеалното съчетание на комплекс от условия за изграждането на даден язовир, или такива ще намерим на доста отдалечено място от основните урбанизирани и индустриални зони- главни потребители на ел.енергия. Основният проблем при този проект е убеждаването на румънците в ползите от него, но като виждаме как трудно се съгласиха на мост при Видин, не бива да бъдем оптимисти. Реално, недостатъците от реализирането на такъв проект, са по-големи за румънците, отколкото за нас. Доколкото знам, при този проект, се е предвиждало да има 2 ВЕЦ- една на наша и една на румънска територия, но не знам какъв енергиен капацитет се предвижда за тях. От друга страна, строителството им би било далеч по-лесно и по-евтино, отколкото в планинска територия, а и свързването с енергийната система на страните, ще е по-удобно. Дали да се отчуждят имотите на един малък град и няколко села в името на екологично чиста и безопасна евтина енергия или да се построи атомна централа за също евтина енергия, но при първоначално огромни инвестиции и с всичките рискове на местоположението и експлоатацията й? Това е въпрос на национални приоритети и ценности.
Шлюзовете ще станат повече, но пък и енергийните нужди на човечеството растат. От друга страна, тези шлюзове, колкото опосредстват, толкова и подпомагат, корабоплаването, защото гарантират изискуема дълбочина на газене при минимален отток (95 % обезпеченост). Нека не забравяме и някои други ефекти върху околната среда, като например омекотяване на резките континентални черти на климата в този район, известен с най-високи индекси на континенталност у нас. В същото време, наблизо е устроен и ПП Персина, чието функциониране донякъде би се нарушило, защото е основано на консервационните влажни зони. Но няма да мислим сега за тези неща, след като проект няма и вероятно няма и да има, поне в обозримото бъдеще.
lui6_figo_cfr
 

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот ivajlo_nikolov » Пет Май 16, 2014 10:21 pm

Налудничавия бент е трябвало да се изгради тука. До него са изградени асфалтов път, трасе за Ж.П. линия, както и далекопровод 110 кV с понижаваща подстанция, която след завършване на проекта е трябвало да се преустрои на повишаваща. Изграден е и околовръстен път на Белене, който пресича с надлез на това място линията, която свършваше до него. Линията завършваше с гара, която към 1987-8 г. вече беше буренясала. Точно до нея имаше огромен склад на Хидрострой, сега приватизиран. Когато в края на 80-те ( след закриване на проекта ) съм ходил в тези складове да получим залежало оборудване за нуждите на Кремиковци, и въпреки, че голяма част от оборудването беше преместена на строежа на АЕЦ-а, складовете приличаха на пещерата на Али Баба. Дори и в момента на сателитните снимки се виждат струпани материали с голям габарит, а фирмата , купила складовете, не може да разпродаде до ден днешен доставеното от 1966г. насам. Но въпреки всичко, след направени толкова инвестиции Живков и Чаушеско са могли да си стиснат ръцете и да направят мост. Както се вижда от сателитните снимки и румънците са заровили доста пари на остров Белина /да не се бърка с Персин :D / и техния бряг.
Аватар
ivajlo_nikolov
Глобален модератор
 
Мнения: 961
Регистриран на: Пон Юли 22, 2013 8:39 pm
Местоположение: Sofia, Bulgaria

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот lui6_figo_cfr » Пет Май 16, 2014 10:48 pm

Mного интересни сведения си имал, пък не си ги казал досега. ;) Струва ми се, че и това място за мост не е най-удачното. Не стига, че на отсрещния бряг няма жп линия и ще трябва да се свързва с тази при Турну Мъгуреле или тази при Зимнич, ами и на наша територия се получават едни заврънкулки около Левски, Ореш и Белене, което по никакъв начин не скъсява пътя до Букурещ, а за шосетата ситуацията е още по-сложна.
По принцип аз съм чувал, че румънците са имали проект за свързваща жп линия покрай р. Дунав, която да обхване всички клонове и да затвори железопътните модули. Дори съм виждал нанесено вероятното й трасе на някои варианти на wikimapia. Румънската територия е далеч по-благоприятна за тази цел и с оглед на това, че р.Дунав е транспортен коридор No 7 на ЕС, идеята не е лишена от смисъл. По-нататък, около Турну Северин, една подобна жп линия, би се свързала със съществуващата жп линия. Само дето и това няма да се случи.
lui6_figo_cfr
 

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот ivajlo_nikolov » Пет Май 16, 2014 11:50 pm

Не съм казал, защото не си питал :D . А сега на сериозно: След 1986 г. поради естеството на работата си обикалях по доста предприятия, а в онези години най - добрата информация се получаваше вечер на маса. За този проект се писа и в предния форум. Колкото до местоположението - да то не е най подходящото за мост, но пък вече са били направени доста инвестиции. А и разстоянието от о-в Белина до Турну Магуреле е само 14 км. И не знам защо си мислиш, че влаковете возят само пътници и всички товарачки непременно трябва да минават през Русе и Букурещ. Такъв мост по онова време, пък и сега щеше да е добра алтернатива например за влаковете от Неохим -Димитровград, както и от Турция за централна Европа, като Букурещ се пада доста източно от такова трасе. До тука за безумния проект за ХТК и (не)възможния мост. И още една подробност - дори и в момента не всички МБВ минават през Букурещ. Сезонния между Прага/Будапеща и Варна/Бургас се движи през Крайова, Виделе, Русе и Синдел.

П.П. Ако има интерес към още стара информация, загубена с предния форум, и най - вече снимки, вкл от Транссиб и Китай, мога да ги кача в съответните теми.
Аватар
ivajlo_nikolov
Глобален модератор
 
Мнения: 961
Регистриран на: Пон Юли 22, 2013 8:39 pm
Местоположение: Sofia, Bulgaria

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот rexkos1991 » Пет Май 16, 2014 11:52 pm

С най-голям интерес бих искал да видя снимките от Транссиба.
rexkos1991
 
Мнения: 875
Регистриран на: Сря Юли 24, 2013 4:45 am

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот Rado » Пет Май 16, 2014 11:55 pm

lui6_figo_cfr написа:Така като чета какви простотии се пишат тук от човек, който не е специалист по тези въпроси, оставам с впечатлението, че не само последният абзац, а цялото ти мнение си е само и единствено твое. Мисля, че говориш за различни идейни проекти в този участък на р. Дунав- Белене-Чоара и Никопол-Турну Мъгуреле.
...

Mного интересни сведения си имал, пък не си ги казал досега. Струва ми се, че и това място за мост не е най-удачното.


Луиш, прочети си внимателно последните три поста и се замисли сериозно дали не си просто един голям дървен философ? И не го приемай като обида ами по-скоро като приятелски съвет да се стегнеш и да отидеш да се прегледаш.
Нито знаеш по какво съм специалист, нито си стъпвал някога на мястото за което говорим, но това не ти пречи да философстваш по въпроса и да говориш неща които само си чел в дебелите учебници по география.
Всичко е точно така, както го описва ivailo_nikolov, т.е. мястото където започнаха да правят нещо е точно в равното. Отвори една стара карта, отпреди 100 години например (това поне ти е по специалността) и погледни какво е имало в района. Блата и езера на 5-6 km от двете страни на Дунав. У нас мочурищата са достигали чак до с. Деков. Днес са пресушени и единствената причина да може да се използва земята са мрежата от отводнителни канали и високи диги. И въпреки всичко при всяко по-високо пролетно пълноводие на реката наоколо изникват десетки езерца и земята започва да прилича на напоена гъба. Как си представяш бараж (така наричаха местните прословутото ХТК) на това място? Какво ще държи тази стена? Къде ще избиват подпочвените води? Това е огромно количество вода, не е като като бент на река Русенски Лом. Не е ли това пълно безумие?
Относно повдигането на нивото на Дунав и вливащите се реки - това не съм го измислил аз. Разрови се малко. Наистина има такива изследвания от хора по-умни от мен (а дори и от теб!). А и е напълно логично. Пак ще ти дам пример с Русенски Лом. Какво става с тази рекичка край Русе, когато се вдигне нивото на Дунав? Ако не се сещаш, излез малко от къщи след седмица, разходи се покрай нея и ще видиш. Дунав вече започна да приближава критичните си нива.
А по въпроса доколко това място е подходящо за жп врзъка с Румъния - когато започна проекта, някои хора вече виждаха международни влакове от Пловдив през тунела Карлово-Троян директно заминаващи за Румъния през вариантата за директно преминаване през гара Ореш. Хубава идея, ама утопична. Като целия проект който задъвкахме. И като целия Комунизъм.
Последна промяна ivajlo_nikolov на Съб Май 17, 2014 12:43 am, променена общо 1 път
Причина: Обидни определения
Rado
 
Мнения: 203
Регистриран на: Вто Юли 23, 2013 12:25 pm

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот Димитър Деянов » Съб Май 17, 2014 8:56 am

В предишният форум, който пропадна и в началото на този, пуснах няколко по-подробни материала за историята на нашите отношения с Румъния, относно мостовете на Дунава по нашия участък на реката. Тук само с няколко изречения ще припомня някои подробности.
Още докато се търсеше място за моста, в западния участък на нашата граница с Румъния, се знаеше, че при мост в района на Видин-Калафат пътят на железопътния трафик ще бъде удължен с повече от 100 km, спрямо мост в района на Лом-Расту, Затова тези, които държаха и мислеха за по-благоприятни условия в бъдеще за ж п трафика, настояваха за мост в района на Лом-Расту и дори предлагаха, ако непременно трябва да има мост при Видин, да се строят едновременно два моста: този при Видин да бъде само шосеен, а другия при Лом - само железопътен. Накрая надделяха тези, които смятаха, че в България трябва да има само шосета и моста се построи в района на Видин-Калафат, като се пренебрегна железопътния трафик. Е, вече почти година откакто е построен ДМ 2 и на всички стана ясно как се отрази това на железопътния трафик.

До тук с историята. Мостът е готов и трябва, вместо да бяхме го направили много по-рано, да мислим за подходите към него сега.
Затова в ОП по транспорт е залегнала и модернизацията на 7-ма линия, като се започва с участъка Видин - Медковец. Но понеже предварителните проучвания показаха, че със съвременни параметри на участъка ще струва много скъпо, решаваме (както обикновено си правим), да реконструираме линията но с "позанижени" параметри. Какво ще рече това: Това значи, че линията няма да се реконструира като главна с Vmin = 160km/h, и още, че понеже ще се правят все пак някакви корекции в план, на редица места тя ще се отдалечи от населените места, които сега обслужва, или ще се влоши обслужването с ж п транспорт. Според мен и двете неща са неприемливи за днешните изисквания.

Мисля, че е време да спрем с половинчатите решения. Специално за Брусарци-Видин - най-бавния участък от линията, мисля, че е по-разумно да се пусне една скоростна (Vmin = 160 km/h) отсечка, от гара Видин-товарна до гара Брусарци (която първоначално може да бъде и еднопътна), по най-естественото място, което ни показва природата - покрай реката. Сегашният участък ще остане като регионална линия и ще продължи да обслужва населените места покрай него.
Предлаганата скоростна отсечка ще намали, само в участъка Брусарци-Видин времепътуването на товарните влакове с около 2 часа и на бързите влакове с повече от 1 час.
Тази идея е показана на поместената тук фигура, която пускам вече (може би) за трети път във форума.

Брусарци - Видин.jpg
Брусарци - Видин.jpg (175.45 KiB) Прегледано 5208 пъти

Предлагам, предвид предстоящата реконструкция на участъка Видин - Медковец, да обсъдим този въпрос, но без да се отклоняваме от темата, без нападки и лични обиди между участниците във форума.
Може пък, някой да обърне внимание на нашето обсъждане !?
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 734
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот 1435 » Съб Май 17, 2014 9:28 am

В момента какво е заложено за Видин-Медковец ново трасе или рехабилитация на сегашното?
1435
 
Мнения: 706
Регистриран на: Сря Юли 24, 2013 2:34 pm

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот lui6_figo_cfr » Съб Май 17, 2014 9:44 am

Rado написа: Нито знаеш по какво съм специалист, нито си стъпвал някога на мястото за което говорим, но това не ти пречи да философстваш по въпроса и да говориш неща които само си чел в дебелите учебници по география.

:D :lol: :D :lol: :!:
Rado написа: ... река Русенски Лом...

:o :o :o :roll: :mrgreen:
Rado написа: Пак ще ти дам пример с Русенски Лом. Какво става с тази рекичка край Русе, когато се вдигне нивото на Дунав? Ако не се сещаш, излез малко от къщи след седмица, разходи се покрай нея и ще видиш. Дунав вече започна да приближава критичните си нива.

:shock: :shock: :roll: ;)
Rado написа: Като целия проект който задъвкахме. И като целия Комунизъм.

Това не е ли политическа агитация, обаче гледам, че не е изтрито? Хм...
Само едно изречение- нямаш и най-малката представа по какво съм специалист, но не смятам да занимавам аудиторията с личността и квалификациите си, точно, защото не страдам от липса на внимание и комплекси за малоценност като други хора. Ще трябва просто да ми повярваш за някои неща, ако ли не- проблемът е твой. Няма да тръгна да си вадя дипломите и биографиите в един форум, съжалявам. :!:
lui6_figo_cfr
 

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот lui6_figo_cfr » Съб Май 17, 2014 9:52 am

Димитър Деянов написа: Предлагам, предвид предстоящата реконструкция на участъка Видин - Медковец, да обсъдим този въпрос, но без да се отклоняваме от темата, без нападки и лични обиди между участниците във форума.
Може пък, някой да обърне внимание на нашето обсъждане !?

Добре, че вие се спирате на тези интересни предложения, инж. Деянов, защото ако по някаква случайност го бях направил аз, се досещам какви щяха да бъдат реакциите.
Трасе между Видин и Брусарци покрай р. Дунав е нещо, което определено заслужава сериозно внимание. Единствените ми опасения са за стабилността на основата в Арчаро-Орсойската низина, известна с проявите на свлачищни процеси и високите нива на подпочвени води. Навсякъде, където имаме трасета на жп линии при подобни условия, като напр. Сомовит- Чрк, Русе-тов-запад- Русе разпр., Вл. Павлов- Сарафово, както и участъка Мизия-Оряхово по брега на р. Огоста и р. Дунав, скоростта е била ниска. А оттук се очаква да преминават и много товарни влакове, което е допълнителен риск. Иначе една подпорна кейова стена, по която да минава жп линия, би била добро решение срещу бреговата ерозия, но ще бъде доста сложно и скъпо струващо мероприятие. Далеч по-изгодно би било да има мост при Лом, но уви!
lui6_figo_cfr
 

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот Димитър Деянов » Нед Май 18, 2014 5:25 pm

1435 написа:В момента какво е заложено за Видин-Медковец ново трасе или рехабилитация на сегашното?
lui6_figo_cfr написа:Трасе между Видин и Брусарци покрай р. Дунав е нещо, което определено заслужава сериозно внимание. Единствените ми опасения са за стабилността на основата в Арчаро-Орсойската низина, известна с проявите на свлачищни процеси и високите нива на подпочвени води.


Видин-Медковец, реконструкция на линията с частично напускане на сегашното трасе в определени места, но със занижени параметри от тези за главна линия, по отношение радиуси на криви и допустими скорости по път.

За скоростната отсечка Видин - Брусарци нямам предвид изграждане на подпорна стена непосредствено по самият бряг на реката, а прокарването на трасето с най-благоприятни параметри през този район. Що се отнася до наличие на свлачищни процеси и високи подпочвени води, наличието или липсата на тези феномени по дължината на трасето, ще се установят при предпроектното проучване, което трябва да се възложи по всички изисквания за такъв обект. Ние можем да обсъдим евентуалните резултати за транспортния процес от изграждането на такава връзка.
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 734
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот Rado » Сря Май 21, 2014 1:03 am

Специално за Луиш - нашият виден специалист по водни ресурси, който явно го мързи да се поразрови малко дори и в Интернет:

Рискове при изграждането на хидроенергийни комплекси в българския участък на Дунав

Списание "Геополитика", брой 6/2008г.

Автор: Акад. д-р г.н. Марин Деведжиев

За първи път този въпрос възникна през 1956, когато, непосредствено след прословутия Априлски пленум на управляващата тогава Комунистическа пария, се лансира идеята за изграждане на хидротехническите комплекси (ХТК) при Никопол-Турну Мъгуреле (между град Белене и румънското село Чоара) и Силистренският (между Силистра и румънския град Кълъраш). В публикациите, чрез които проектите на въпросните комплекси се правеха обществено достояние, се подчертаваше очакваното огромно по обем производство на евтина електроенергия, която „да гарантира социалистическото ни развитие”.

След като това предложение беше одобрено и от Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), се формира българо-румънски проектантски колектив, който, към 1974, представи проект за баражната стена на ХТК „Никопол-Турну Мъгуреле”.

До този момент обаче, не се споменаваше, че изграждането на стената означава значително да се повиши нивото на дунавските води във въпросния участък (като последица от заприщването на реката) и те да залеят големи пространства от българската територия.

След 1970, когато въпросът за териториалното разположение на производителните сили в България излезе на по-преден план, изграждането на ХТК „Никопол-Турну Мъгуреле” породи редица териториално-селищни проблеми, които обаче останаха извън вниманието на проектантите. В същото време, за най-важната последица от реализацията на този мащабен проект въобще не бяха направени необходимите проучвания. Впрочем, пълни такива проучвания не са правени и досега!

След 1976, с тях се зае Институтът по териториално и селищно устройство (КНИПИТУГА), чиито груби пресмятания, по дължината на дунавските и на вливащите се реки и низини, очертаха загуба на около 500 хиляди хка плодородна земеделска земя в Северна България. При по-подробни пространни и кадастрални измервания, тези поземлени загуби ставаха още по-големи.

Като последица от това, град Никопол трябваше да бъде преместен, а другите дунавски градове, разположени западно от него, щяха да загубят пристанищните си съоръжения, оставащи под нивото на водата. Освен това, според проекта, вече не можеше да става и дума за използване на Ломския въглищен басейн, да не говорим за евентуалното активизиране на свлачищата в Ломския и Видински район (където, и без наличието на ХТК, село Орсоя се свлече в Дунав само за една нощ) и допълнителните загуби от него.

Така, в крайна сметка, самите управляващи, след като 25 години упорито поддържаха проекта за изграждането на ХТК „Никопол-Турну Мъгуреле”, стигнаха до решение да се откажат от него. Напоследък обаче, идеята за двата хидротехнически комплекса (при Никопол и при Силистра) отново беше извадена от забвението.

ХТК „Никопол-Турну Мъгуреле”

Макар, че се говори за два ХТК, на практика, общественият дебат, както в миналото, така и днес, се отнася само за ХТК „Никопол-Турну Мъгуреле”, тъй като проектни пространствени контури за Силистренския хидротехнически комплекс просто липсват. Както вече подчертах по-горе, още навремето редица наши специалисти посочиха, че повишените, в резултат от изграждането на ХТК „Никопол-Турну Мъгуреле”, дунавски води ще навлязат в българските реки – по река Осъм, близо до град Левски; по река Вит – до село Биволаре, Плевенско; по река Искър – до град Пелово (сега Искър); и по по-малките притоци и крайдунавски низини. В резултат от това, най-осезателно щеше да бъде заличена долната част на град Никопол, затова за него беше подготвен проект, според който той следваше „да се изнесе” на платото, югозападно от него. Като друга опасна последица се очерта мащабното активизиране на свлачищата в и около градовете Оряхово, Лом и т.н. Всички тези поражения обаче нито са изчислявани, нито пък бяха заложени в Генералната сметка на проекта.

Не бяха направени и точни измервания за площта на обречената да бъде залята от водите на Дунав земя (почти изцяло земеделска). Вместо това се наблягаше върху обема на предполагаемия хидроенерегиен добив. Почти не се споменаваха загубите от залетите земи и от заблатяването им. Тук е мястото да напомня, че, при причинените от високите пролетни води (т.нар. черешови) заливания, активизираните от тях свлачища заемаха двойно по-големи пространства. После тези води не можеха да се върнат обратно в Дунава и застрашаваха низините със заблатяване.

Неслучайно, когато по-късно се съставяха териториално-устройствените планове на селищните системи (общините), чиято територия трябваше да бъде залята от дунавските води, в резултат от изграждането на ХТК, нито една от тях не допусна въпросното изграждане да залегне в плановете и.

В края на септември 2008 обаче, се появи съобщение, че с правителствено решение „се възобновява работата по два хидроенергийни проекта на река Дунав”: ХТК „Никопол-Турну Мъгуреле” и ХТК „Силистра-Кълъраш”, които, както посочих по-горе, бяха лансирани още през далечната 1956. За целта е създадена междуведомствена група, ръководена от министъра на икономиката и енергетиката.

За комплекса „Никопол-Турну Мъгуреле”, в частност, се съобщава, че „ще се изгради хидротехнически възел, който ще свързва през Дунав двата града”. Текстът буди недоумение, защото баражната стена на хидротехническия комплекс всъщност се проектира на 6 км северозападно от град Белене и Чоара, в Румъния, а не „между двата града”, т.е. не може да става дума за нов проект.

Доколкото в съобщението се посочва, че това е една „позабравена идея”, налага се да поясним, че всъщност става дума за съвсем официален българо-румънски проект, одобрен и включен в инвестиционния план на някогашния СИВ.

Когато, през 1972, възникна нужда за определяне мястото, където да се изгражда втората ни атомна централа (АЕЦ-2), ръководех колектив, в Държавния комитет по планиране (ДКП), за съставяне на Генерална схема за териториално разположение на производителните сили. Предложенията за разполагане на новата централа бяха няколко: над град Сандански, с баражиране на река Струма; при село Нова Черна, Силистренско, на река Дунав; при село Варвара, Бургаско – на черноморския бряг, и т.н. Едно след друго тези предложения отпаднаха. В крайна сметка, мястото на АЕЦ 2 беше уточнено източно от устието на река Янтра, на брега на река Дунав, в Батинската низина.

В началото на юли 1980, Институтът по териториално развитие (КНИПИТУГА), като изпълнител на проекта за актуализиране градоустройствения план на град Белене, трябваше да проведе Експертно-технически съвет за приемане на първите фази на проектите. Още щом пристигнахме в Белене обаче, ни беше заявено, че такъв Съвет няма да има (с което и дотогавашното проектиране ставаше безпредметно), тъй като в предходната нощ членовете на Политбюро на БКП и съответните министри са взели решение в района да не се строи ХТК, а АЕЦ.

По онова време все още бяха пресни спомените за земетресението с епицентър във Вранча (от 4 март 1977) и стотиците жертви от него в Свищов. Затова попитахме, дали при вземането на решението за изграждането на АЕЦ 2, е отчетена земетръсната опасност. Отговориха ни, че всичко е взето предвид и такава опасност няма. По-вероятно е обаче, взетото решение да е било конюнктурно – да се използва вече струпаната техника за планираното изграждане на ХТК, за строителството на АЕЦ-2.

Според мен, преодоляването на прекомерната концентрация на енергодобива е възможно, чрез трансформирането на проекта за ХТК „Никопол-Турну Мъгуреле” в мост, като се разшири предвидената по короната на баражната стена транспортна част (фиг. 1). И тъй като водата няма да се заприщва, ще се създаде възможност по моста Белене-Чоара да преминава Централният транспортен коридор „Север-Юг”.

В геополитически план, територията на България е своеобразен „мост” между река Дунав и Бяло море. Международният „Железопътен форум 2001”, проведен в България (21.09.2001), потвърди целесъобразността от изграждането на тунела Троян-Карлово, с което се създава нова транспортна връзка Север-Юг. Тези препоръки останаха без официален коментар. Но, ако мястото за трети мост на Дунав, при Белене-Чоара, не бъде възприето, на всяко друго място подобен мост не би могъл да стане северно начало на Централния транспортен коридор „Север-Юг”, в качеството му на „носеща точка” на териториалното устройство на България и основна предпоставка за устойчивото й развитие.

ХТК „Силистра-Кавлараш”

В правителственото решение, от 25 септември 2008, се дава нов живот и на проекта за ХТК „Силистра-Кълъраш”. Но макар, че този проект е замислен още през 1956, тогава само е бил очертан географският му ареал. Проучване и проектиране, от типа на това за ХТК „Никопол-Турну Мъгуреле”, досега не са правени. И, което е най-важното, досега не е посочено, къде точно следва да се изгради баражната му стена.

Що се отнася до евентуалния бъдещ ХТК „Силистра-Кълъраш”, в досега публикуваните картосхеми се посочва, че той би следвало да се изгради западно от двата града. На българска територия, това е източният край на Айдемирската низина, където изграждането на баражна стена е невъзможно, защото двата града ще останат под нея. На запад, Айдемирската низина граничи с Ветренските височини, но те пък не са нивелирани с насрещната румънска територия, която там е по-ниска и равнинна. Въпреки всичко, това място на баражната стена на ХТК „Силистра-Кълъраш” е по-вероятно, защото оттам на запад баражираната вода намалява по обем и, съответно, по капацитет на енергодобива. В същото време, граничното на тези височини езеро „Сребърна” създава сериозни проблеми, свързани с опазването му като уникален природен резерват.

Поради липсата на завършен проект, за разлива на ХТК „Силистра-Кълъраш” могат да се правят само предположения, според конфигурацията на бреговете на реката. Поради сравнително по-голямата височина и липсата на речни устия, заливането на българската територия ще бъде по-ограничено, в сравнение с това, което ще последва изграждането на ХТК „Никопол-Турну Мъгуреле”. Неизбежно е обаче, активизирането на Тутраканските свлачища и заливането на румънското пристанище Олтеница, което, с няколкото шлюза по река Арджеш, играе ролята на „речно пристанище на Букурещ”. По програма „Дунавски мостове”, на българското Министерство на транспорта, там също е предвидено да се изгради мост.

Всъщност, геполитическите и чисто практическите съображения, налагат не строежа на пореден дунавски мост при Силистра-Кълъраш (както е предложено в програма „Дунавски мостове”), а по-скоро създаването на фериботна връзка Силистра-Рени-Измаил.

От Силистра до Рени разстоянието по река Дунав е 248,3 км – т.е. с 46 км. по-късо, спрямо разстоянието Видин-Русе. При това, въпросният ферибот ще функционира във водите на Долния Дунав, които са без сезонни колебания и с нужната дълбочина, даваща възможност и за морско корабоплаване. Налице са и значителни икономически предимства, главното от които е поемането на част от транзита на товари и пътници от и за Североизточна Европа (Русия, Беларус и др.). Сегашното съединение на силистренската жп гара с дунавският бряг става чрез заводския кей на дървообработващия завод, който навремето получаваше дървесина от Коми.

През 1974 железопътната линия стигна до Силистра, но не опря до дунавския бряг, като с това се прекъсна естественият „транспортен конвейер”. А перспективите при свързването им са големи. След като се реализират редовни и увеличаващи своя пътнико- и товарооборот връзки между България и Украйна, а, чрез достъп през Рени, и с Молдова, Силистренското пристанище се очертава като „начална точка” за развитие на транспортната мрежа към вътрешността на България. Измежду обектите, които на първо време следва да се изградят, за да се осигури инфраструктурно пристанищно задземие, е съединяването на железопътната линия Силистра-Самуил, чрез нов участък до Попово, с централната железопътна магистрала Варна-София. Това трасе за свързване на Силистра с вътрешността на страната, придобива особена актуалност, тъй като се очертава и като участък на бъдеща транснационална Източна магистрала „Силистра-Елхово-ГКПП Лесово”. Исторически, този маршрут се очертава още през 70-те години на ХІХ век, когато турското правителство проектира жп линия от Одрин до Шумен. Сегашната му актуалност се определя от икономическата перспектива, която се разкрива пред Североизточна България, със свързването и с Украйна, а на юг – с Турция.

Заключение

От казаното дотук става ясно, че връщането към проектите за дунавските ХТК е рецидив на погрешна енергийна политика. Решението за него, от 25 септември 2008, се мотивира, според оскъдната информация, със същите аргументи, както и преди петдесет години – добив на евтина електроенергия.

В същото време обаче, не се вижда опасността за околната среда, като се посочва, че „водното ниво ще се повиши, но няма да бъде опасно за хората” (?!). Подобно твърдение е неоснователно и е израз на непознаване на описаните по-горе възможни поражения. Твърди се, че: „С изграждането на комплексите ще се раздвижи много дунавското крайбрежие и от двете страни. Защото сега имаме стари пристанища, които не отговарят на съвременните изисквания. Те ще бъдат реновирани и ще се изградят на по-високи коти”.

Едва ли си струва да се коментират подобни декларации, защото очевидно се базират на непознаване на реалната ситуация. Невярно е и твърдението, че „язовирът ще наложи най-после да се извърши стабилно укрепване на бреговата ивица”. Разчита се също, че ще се подобри възможността за промишлено водоснабдяване и напояване с вода от Дунав. При изтъкнатата по-горе съвсем реална опасност от мащабни поземлени и селищни поражения, което навремето наложи да се изостави проектът за ХТК „Никопол-Турну Мъгуреле”, подобни твърдения нямат сериозно основание.

17.10.2008, София


Източник: http://seesbg.com/?b=art&art=301

Признавам си грешното виждане, което бях лансирал по-горе. Идеята за ХТК не е възникнала на соц. банкет на бай Тошо и Чаушеску,а вероятно на соц. банкет на бай Тошо с предшественика на Чаушеску (незнам кой е бил той през 1956г. и не ме интересува!).

Луиш, чувал ли си една народна мъдрост?:

"Прости хора има, ама проста вода, която да върви нагоре - няма"
Rado
 
Мнения: 203
Регистриран на: Вто Юли 23, 2013 12:25 pm

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот assen5 » Сря Май 21, 2014 9:13 am

Обаче някои от изложените факти не са истина. Пример, няма плавателен канал с поредица от шлюзове между Дунав (румънското пристанище Олтеница) и Букурещ. Имало е такъв проект, даже е видно на сателита, но не е завършен. Друго, относно пристанище Силистра, то има жп връзка, а по-горе се казва, че няма. Струва ми се, че част и от другите факти са малко пресилени, изсмукани от пръстите.
Също всички тези негативи могат да бъдат преодолени. Свлачища, изместване на пристанища, заливане на речни долини и т.н., но на каква цена е въпросът и дали ще се направи наистина добре за жителите в района, а не да ги поставят пред свършен факт.
Аватар
assen5
 
Мнения: 152
Регистриран на: Сря Юли 24, 2013 6:01 pm

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот lui6_figo_cfr » Сря Май 21, 2014 9:19 am

Статията на проф. д-р Деведджиев е много интересна, както всички негови публикации. Но там се излага определено виждане в противовес на проекта за ХТК при Никопол- Турну Мъгуреле като се изхожда основно от недостатъците му и евентуалните преки и косвени поражения върху прилежащите територии на България и Румъния. С днешна дата обаче, когато вече се знае, че натискът за изграждане на АЕЦ Белене е много сериозен, а и там нещата не стоят по категоричен начин (особено по отношение на сеизмичната опасност и геоложката основа), визията за ХТК придобива нов прочит. Големият въпрос е дали ние сме съгласни и готови да платим високата цена от заливане на определена площ обработваема земя, изместване на някои малки селища, строеж на нови пристанища на по-висока кота и евентуално програма за укрепване на свлачища и дрениране/регулиране нивото на подземните води в крайдунавските низини в името на една дългосрочна евтина, екологично чиста и напълно безопасна по начина си на добив ел. енергия, плюс допълнителни ползи от проекта- нов мостов преход, възможност за сигурно целогодишно корабоплаване, развитие на воден туризъм и спортове в района на язовира. Аз едно ще кажа- готов съм да платя почти всякаква цена в името на безопасен добив на ел.енергия и не съм готов да платя и един лев за добив на ел.енергия от атомна централа, разположена върху наноси и в район с повишена сеизмична опасност. Вие готови ли сте? Нацията ни готова ли е? Понякога е добре да жертваш някои неща в името на по-голяма цел в бъдещето. Принцип на устойчиво развитие и мисъл за идните поколения, а не просто за конюнктурата. Всъщност това е част и от посланието в статията на проф. д-р Деведжиев- да не се изхожда от чисто конюктурни съображения. Освен това, аз твърдя, че язовирната чаша може да се проектира в план и в разрез по такъв начин, щото да се минимизират в най-голяма степен всички онези негативни ефекти, за които се говори. Разбира се, това ще оскъпи значително проекта, но пак ще е несравнимо по-евтин от изграждането на АЕЦ. Въпросът не е в това един път да построим дадена енергийна мощност, а в това какво следва в годините след това- при нейната редовна експлоатация.
lui6_figo_cfr
 

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот lui6_figo_cfr » Сря Май 21, 2014 9:26 am

assen5 написа: Също всички тези негативи могат да бъдат преодолени. Свлачища, изместване на пристанища, заливане на речни долини и т.н., но на каква цена е въпросът и дали ще се направи наистина добре за жителите в района, а не да ги поставят пред свършен факт.

Абсолютно!!! Нужна е широка разяснителна кампания и убеждаване, но преди това е нужно ясно пренареждане на приоритетите на национално ниво. Освен това, нека не забравяме, че един подобен ХТК би имал освен всичките си други функции и тази да регулира водните количества, така щото по време на маловодие да обезпечи корабоплаването, а по време на речни прииждания и високи вълни- да понижи риска. Това, че биха се залели части от някои от крайдунавските низини- че те и сега стоят като неизползваеми тези земи и/или са заети от блата- развъдници на комари. Тук много трябва да се внимава със зоните от Натура 2000 и ПП Персина, но има начин да се изпълнят изискванията. Аз не мога да се съглася, че една атомна централа на входа на този парк е по-малка опасност за него, отколкото един ХТК в самия парк, който в крайна сметка е на принципа на екологосъобразен добив на енергия, а в природните паркове са позволени такива дейности, съгласно ЗЗТ.Дори да се отмени статута на ПП Персина, не е фатално, защото той съществува едва от няколко години.
lui6_figo_cfr
 

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот 07 » Сря Май 21, 2014 10:05 am

Колко време според теб.Луиш ще продължи изграждането на този ХТК? И колко ще струва? А Румъния дали е съгласна? Защото и румънците ще трябва да се ръснат, даже с повече пари и да се лишат от повече земя, защото при тях брегът е по-нисък. За разлика от нас обаче - Румъния зор с тока няма. Колкото до Вранча - Луиш, иди в Румъния, в Брашов - там дори има български квартал. Има и една катедрала - вече почти 700 години е почти върху Вранча и дори не е напукана. Така че спри да плашиш гаргите с тая Вранча. В Брашов има и други къщи на по 200-500 години - паметници на културата.
07
 
Мнения: 3118
Регистриран на: Чет Юли 25, 2013 8:45 pm

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот lui6_figo_cfr » Сря Май 21, 2014 10:16 am

Вранча не е точно там, а за сеизмичният ефект допринася не толкова разстоянието спрямо епицентъра, а и геоложката основа и морфографските особености на терена. Когато става въпрос за ядрена централа, рискът е много голям и предполагам, че никой не иска да провери на практика какво би станало с една атомна централа, разположена върху плиоценски и кватернерни седименти с пречупка в релефа на местността, когато се случи поредното земетресение. В същото време, при ХТК, най-неблагоприятната последица не би била така мащабна и опасна за населението и околната среда. Румънците ще се лишат от повече земя, но техните селища и без друго са отдалечени от брега, а и там те нямат големи населени места, а предимно блата и малко крайречни гори, така че всъщност това, което подлежи на заливане дори не е кой знае колко плодородна и продуктивна земеделска земя. Все пак ел. енергия от такъв комплекс няма да е малко и следователно залогът е нормално да бъде по-голям от обичайното. Пак казвам- въпросът е в това каква цена сме готови да платим ние и те. Що се отнася до времето за изграждането на такъв комплекс, то нима времето за изграждане на АЕЦ Белене от началната копка досега да беше малко? Т.е. не е само въпрос на чисто инженерно-технически разчети, а и на ред други обстоятелства, предимно политически, геополитически и икономически. Така че, ей така, както един хидроенергиен комплекс ти се струва сложно и скъпо мероприятие, ей така той може да бъде направен много по-бързо от една атомна централа, която уж принципно се строи бързо и лесно.
lui6_figo_cfr
 

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот 07 » Сря Май 21, 2014 10:34 am

Луиш, я по сериозно, темата не е "хумор сатира и забава"... Вземи малко се образовай преди да се изхождаш.
07
 
Мнения: 3118
Регистриран на: Чет Юли 25, 2013 8:45 pm

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот lui6_figo_cfr » Сря Май 21, 2014 12:54 pm

Същото важи и за теб. Какво да направя, след като не си наясно с влиянието и ролята на геолого-геоморфоложките фактори при проявата на земетресения и за сеизмичния им ефект? Що се отнася до хидроложката тематика, там е задача на хидроинженерите да проектират по определен начин съоръжението. Няма нищо невъзможно и сатирично в това.
lui6_figo_cfr
 

Re: България - Румъния и мостовете на р. Дунав

Мнениеот Димитър Деянов » Сря Май 21, 2014 8:53 pm

За съжаление, с днешните (на 21 май) мнения, както и при други случаи, отново беше напусната железопътната тема.
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 734
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Инфраструктура / Railway Infrastructure

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта