ГЕРМАНИЯ

[Petko Ivanov]

Два влака са катастрофирали вчера:
http://dnes.dir.bg/news/Germania-katast ... 46969?nt=4

[assen]

Малко снимки и обща информация за DB Regio:
http://www.zavedil.com/travel-deutsche-bahn-regio

[ivajlo_nikolov]

Резил е темата за Германия - родината на Siemens в Ж.П. форум да е толкова постна. Понеже, през последните няколко години не съм ходил на там, реших да възстановя снимките от стария форум.
Те са от м. ноември 2008г., от бизнес пътуване през Франкфурт до Нюрберг.
Интермодален терминал на канала Рейн-Майн-Дунав за връзка на речния с Ж.П. и шосеен транспорт в близост до Нюрберг:
Снимка 1
Снимка 2
От Нюрберг за Франкфурт с ICE-то Виена-Франкфурт. 230км./2 часа.
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Ж.П. гара Франкфурт
Но не ICE - то ме впечатли толкова, колкото едно хитроумно решение корабите на речната гара, до центъра на Франкфурт, да се зареждат с влакове по краибрежната линия. Решението е просто и ефикасно. На краибрежния булевард има знак, забраняващ влизането на МПС с тегло над 3,5т. Маневрата беше през ноща, и я чух от хотел "Рамада", на 100-тина метра от там.
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
С ICE-то Мюнхен - летище Франкфурт/крайна гара!/ до летището:
Интериор /нямаше места!/
ICE - то на гара "летище Франкфурт"
Снимка 2
Към София

[assen]

Пътуването с парен локомотив си е малко приключение, но, както открих съвсем случайно, в Германия то е лесно достъпно всеки ден и за смешни пари - без да чакате 1 юни и благоволението на държавния превозвач да покаже парен локомотив веднъж годишно.

В близост до Дрезден и до днес работи теснолинейка, която се обслужва само и единствено от парни локомотиви - по 4-6 курса на ден във всяка посока, общо към 20 км линия, която се изминава за ок. час в едната посока при скорост от 25 км/ч. За да е пълно удоволствието, по правило композициите имат открит вагон, а по-големите, от по 9-10 вагона, получават и втора, бутаща машина в посоката, която е изкачване. Вагоните са отлично запазени и реновирани автентични единици (а не, както БДЖ обича да прави, съвременни вагони, стоящи като кръпка зад парен локомотив). Парните машини са основно два вида, едните са ГДР-ски от 50-те години на миналия век, другите са немски от 30-те години; и двата типа с в редовна експлоатация всеки ден (да, машини на по 80 години). На въпроса "а има ли исторически парк, който по-рядко излиза на релсите", отговорът е - да, при специални случаи пускат парни машини от началото на 1921 година (на без малко век!).

Целият този кеф се предлага за по-малко от 8 евро в едната посока, или точно 15 евро отиване и връщане: www.loessnitzgrundbahn.de . От Дрезден до началната гара се стига за 15 мин. с S1, пътува на всеки половин час при цена под 5 евро в едната посока, слизате на Radebeul Ost - теснолинейката тръгва от същото място.

[Димитър Деянов]

Пътуването с парен локомотив си е малко приключение, но, както открих съвсем случайно, в Германия то е лесно достъпно всеки ден и за смешни пари - без да чакате 1 юни и благоволението на държавния превозвач да покаже парен локомотив веднъж годишно.

У нас, от 1988 до 2015 г. бяха възстановени за обслужване на атракционни, юбилейни и туристически пътувания, общо 9 парни локомотива и една дизелова мотриса. Със същата цел бяха определени и известен брой пътнически ретро-вагони. Идеята беше този подвижен състав да излиза редовно за назначени атракционни пътувания, като освен да задоволява желанието на любителите на ретро-локомотиви да се возят с такива влакове, да носят и определени немалки приходи, както в редица други ж п администрации.

Забелязал съм обаче, че ние българите, дори да направим нещо хубаво, после не полагаме усилия да го поддържаме и то постепенно се унищожава и забравя. За съжаление, дано не съм лош пророк, но вероятно така ще стане и в нашия случай. Към настоящият момент, по-голямата част от ретро-локомотивите не могат да се изкарат за атракционни пътувания, заради неосигуряването им с ремонтен и поддържащ персонал. Някои от тези машини са с изтекла ревизия на парния котел, други се нуждаят от ремонт по необходимост. Например: локомотив 03.12 чака за смяна на димогарни тръби (тръбите са закупени и са налице, но няма кой да работи), локомотив 26.26 чака довършване на котлярски ремонт и т. н. В депо Г. Оряховица започналото възстановяване на локомотив 15.131 е на практика спряно заради, липсата на работна ръка. В депо София очакващите възстановяване, локомотив 36.10 и евентуално 48.04 (първият изцяло произведен в България парен локомотив) вероятно няма да дочакат такова.

Да не говорим, че възстановената дизелова мотриса 14 008.7 е вече унищожена, а и пътническите ретро-вагони са ограбени и неизвестно къде.

Напоследък забелязвам, че не се полагат необходимите грижи и за външният вид на ретро-локомотивите. Например, локомотив 05.01, тази елегантна бързоходна машина, беше изкарана за отбелязване на 130 години от административното учредяване на БДЖ, меко казано, леко опушена и недостатъчно почистена от предишното пътуване.

Освен, че трябва да са технически изправни, локомотивите които излизат за атракционни пътувания трябва да са идеално почистени и да имат образцов външен вид. Това очакват да видят любителите на парни локомотиви, които са готови да платят скъпо и прескъпо, за да се возят и фотографират с ретро-подвижния състав.

Преди 30 години, когато поставихме началото на възстановяването и поддържането на ретро-локомотивите, използвахме старите майстори и шлосери, които са започнали работа още по времето, когато парните локомотиви бяха алфата и омегата в железниците. С тези хора продължихме тази дейност, но те издържаха до към 2012-2015 г., когато поради напреднала възраст, трябваше да се оттеглят. Докато те бяха на работа, не се осигури за обучение по-младо попълнение и сега, на практика, няма кой да се грижи и работи по поддържането на парните локомотиви.

Ако искаме този малък парк от ретро-локомотиви да се поддържа, да излиза редовно и да печели от атракционни пътувания, трябва да се осигури задължително необходимият ремонтен персонал. Нужни са разбира се и опитни локомотивни машинисти, които съобразявайки се с възможностите на машините-ветерани (всяка от тях е отработила в редовната експлоатация между 30 и 50 години), трябва да ги пазят и експлоатират разумно, без претоварване, за да издържат по-дълго време като локомотиви за атракционни пътувания.

Не се ли осигури за тази специфична дейност, каквато са атракционните, туристическите и юбилейните пътувания, необходимия ремонтен и поддържащ персонал, работата скоро ще замре и 30 годишните усилия, да се създаде описания ретро-локомотивен парк, ще отидат безвъзвратно в историята.

[ПЖИ43в]

"...Не се ли осигури за тази специфична дейност, каквато са атракционните, туристическите и юбилейните пътувания, необходимия ремонтен и поддържащ персонал, работата скоро ще замре и 30 годишните усилия, да се създаде описания ретро-локомотивен парк, ще отидат безвъзвратно в историята". ......Парните локомотиви са спрени от експлоатация преди близо 50 години ...и преди 20-30 г някой са въстановени за посочени атракционни пътувания!!!.....А,какво да кажем за първите дизелови и електрически л-ви--съответно 04-- и 41--????? ...Които безразсъдно и тотално бяха неоправдано унищожени???!!!...Спомен от тях,май,вече ги имаме и виждаме САМО НА СНИМКИ!!!???!!!

[Tractionmaker32]

Ами така е. За жялост българите не умеем да пазим. Всеки гледа себе си и на никого не му пука за общите облаги. Съгласен съм с @ПЖИ43в. Не всички се интересуваме от парни локомотиви. Аз нямам нищо против организирането на такива атракционни пътувания и запазването на машини от предишни поколения, но някои от нас са любители на съветските ел. и дизелови локомотиви/мотриси. Защо да се не съхранят и някои екзепляри от тях? Дизеловите локомотиви от 04-та серия имат много почитатели. Аз пък си харесвам 43р и Эр25. Защо да е невъзможно с желание, ресурси и усилие да се възстановят единични бройки? Ако не друго поне като експонати? Как може изобщо локомотиви на повече от 50 години да се реставрират, а мотрисни влакове на 40 не могат?

[Димитър Деянов]

Ами така е. За жялост българите не умеем да пазим. Всеки гледа себе си и на никого не му пука за общите облаги. Съгласен съм с @ПЖИ43в. Не всички се интересуваме от парни локомотиви. Аз нямам нищо против организирането на такива атракционни пътувания и запазването на машини от предишни поколения, но някои от нас са любители на съветските ел. и дизелови локомотиви/мотриси. Защо да се не съхранят и някои екзепляри от тях? Дизеловите локомотиви от 04-та серия имат много почитатели. Аз пък си харесвам 43р и Эр25. Защо да е невъзможно с желание, ресурси и усилие да се възстановят единични бройки? Ако не друго поне като експонати? Как може изобщо локомотиви на повече от 50 години да се реставрират, а мотрисни влакове на 40 не могат?

Предвидени за възстановяване бяха също дизелови и електрически локомотиви. Възстановяването на 04 012 на два пъти беше започвано и спирано. И сега съществуват два възможни варианта тази машина да бъде възстановена за движение. Тя, както и другата машина 04 025, която ще се използва за донор на части, се намират в депо София.

В сп. „Железопътен транспорт” – брой 4/2002 г. предложих локомотив 41 127, който е изваден на релсово звено в запаната част на Централна гара София и служи за стационарен отоплител на пътническите композиции, да бъде използван за възстановяване, на мястото на предвидеия по-рано 41 009, като действащ представител на серия 41.

41 127.2 - 09.01.2002 г..jpg (65.38 KiB) Прегледано 10001 пъти

Ето го 41 127, който може да се докара на външен вид точно като серия 41 след първата реконструкция в Чехия.

Електрически мотриси Эр25 (серия 32), както и локомотиви 43р (серия 44 и 45) има още в експлоатация. Така, че нищо не пречи, ако има инициативни железничари, да има и в бъдеще ретро-дизелов и ретро-електрически подвижен състав.
Разбира се, че ще трябват средства, ще има трудности, ще трябва да се положат усилия, но всички тези неща се преодоляват когато има желание да се постигне някаква цел.

[Tractionmaker32]

Прав сте. Лично аз бих бил много щастлив ако тази идея се осъществи, но се съмнявам.

[Димитър Деянов]

За да не замълчава форума и за любителите на прочутата по време на Втората световна война и след нея, конструкция BR 52, тук показвам две снимки на германският локомотив с любопитен номер 52 6666: първата преди, а втората - след въвеждането на контролна цифра в локомотивния експлоатационен номер.

52 6666.jpg (126.13 KiB) Прегледано 9845 пъти

52 6666-3.jpg (204.24 KiB) Прегледано 9845 пъти

[Petko Ivanov]

Това е локомотив с тендер 4Т30 "Кенгуру", запазен и до днес, но в неработно състояние

[assen]

Наложи ми се тия дни да попътувам по големия коридор север-юг в западна Германия (Хамбург-Мюнхен). То и преди години там не беше розово, но сега е съвсем зле; ако ICE-то ви закъснее по-малко от час, считайте, че е стигнало навреме. Изобщо, това за немската прецизност и пр. силно е подминало "Дойче бан". По отношение на високоскоростните железници, германците (неясно защо, точно те не е като да нямат пари) са изостанали страшно много от Италия и Испания, например (най-вероятно и от Франция, но там нямам скорошни лични наблюдения). По този толкова натоварен коридор почти никъде няма обособено трасе за високоскоростни влакове и единствено новият дубльор на Манхайм-Щутгарт позволява що-годе сносно движение, но дори и там макс. 250 км/час (което си е обидно за влаковете ICE-3, имащи таван от 360); почти навсякъде другаде движението е споделено между IC/ICE, пътническите влакове и товарните, съответно, макс. 150 км/час и намаление до 40 на всяка паланка, а гарички там на всеки няколко километра има. И понеже за немеца е кощунство да смени коловоза на влак, обявен в разписанието за цяла година напред, закъснели ICE-та редовно киснат пред гарите, чакайки някоя местна електричка да им освободи пътя - с което, естествено, трупат още повече закъснение. Фрапиращо, но Regio-то и S-Bahn-ът се движат с по-малко закъснения от IC/ICE сегмента. По гарите също се нагледах на неща, които точно в Герамния не бих очаквал - как ви се струва два влака в противоположна посока да бъдат обявени в един и същи час на един и същи коловоз? Та, с две думи, поне в тая част на Германия, бягайте ог "Дойче бан" като от огън; или, в краен случай, поне не правете планове за прекачване, защото шансът желаната връзка да стане си е живо тото - а ако гоните самолет във Фанкрфурт, дайте си поне един час повече за път.