от Димитър Деянов » Вто Сеп 28, 2021 4:58 pm
Когато преди седмица пуснах съобщението за валидираната на 16.09.2021 г. нова пощенска марка, посветена на Европейската година на железопътния транспорт, очаквах, че ще последват поне няколко мнения и оценки за тази проява в нашата филателия. Ето, че съобщението е прегледано вече 73 пъти, но мнения няма, затова си позволявам да изложа моето становище по тази тема.
Всъщност изданието се състои от две марки, в полето около които, освен поводът за който са валидирани, се виждат части от пътнически вагони, част от фасадата на гара Подуяне-пътническа и разбира се фалшивият надпис “100 години родопска теснолинейка”, който компрометира цялата филателна стойност на изданието.
Според мен всичко започна от 6 юни т.г., на която дата, организаторите на атракционен влак от Септември до Велинград обявиха, че с него отбелязват 100 години на теснолинейката. Когато напомних, че първият участък на теснолинейката Септември – Велинград (на времето Саранбей – Лъджене) е пуснат (открит) за експлоатация на 1 август 1926 г. и че 100-годишния юбилей ще бъде отбелязан на 1 август 2026 г., организаторите, с младежки ентусиазъм, казали: "....ние честваме началото на строителството на теснолинейката "...? ! ? ! ?
Тук няма да обяснявам, тъй като вярвам, че всички знаят защо е нормално и прието да се отбелязват годишнини от завършването и пускането в експлоатация на даден обект, а не от началото на неговото строителство. Само ще кажа, че този фалшив юбилей беше подхванат от медиите и ето, виждаме го валидиран с подписът на Министъра на транспорта, съобщенията и информационните технологии (значи от държавата !), на официално, макар и филателно издание, а от това страда не само авторитета на институцията, която го издава.
Бих посъветвал днешните по-млади ентусиасти и защитници на теснолинейката Септември – Добринище, да не търсят начин да приближават по-скоро нейната 100-годишнина, защото тази дата е закована от историята и отдавна е известна – 1 август 2026 г., а да възобновят усилията за нейното записване в т. нар. “Книга за световното културно и историческо наследство” на ЮНЕСКО, като по този начин линията ще получи по-голяма световна популярност и защита.
Моите усилия през периода 2016 – 2018 г., да бъде записана теснолинейката в тази книга, преминаха през НКЖИ, Министерството на транспорта и потънаха, без да се придвижат по-нататък, в Министерството на културата, когато министър там беше Боил Банов.