Инж. Димитър Деянов отговаря на вашите въпроси

[Petko Ivanov]

Г-н Деянов, на снимката е Василка Владимирова, първата жена машинист у нас. По всяка вероятност тя е правена през 50 те години на миналия век в депо Стара Загора. Имате ли обяснение защо локомотивът 05.02 е с табела на депо София, като още през 1941 г тези машини са предадени първо на депо Горна Оряховица, а след това през 1947 г на депо Пловдив?

[Димитър Деянов]

Г-н Деянов, на снимката е Василка Владимирова, първата жена машинист у нас. По всяка вероятност тя е правена през 50 те години на миналия век в депо Стара Загора. Имате ли обяснение защо локомотивът 05.02 е с табела на депо София, като още през 1941 г тези машини са предадени първо на депо Горна Оряховица, а след това през 1947 г на депо Пловдив?

Обяснението е едно и то е, че на локомотивите серия 05 много дълго време не са сменени първоначалните табели на местодомуване. Защо ? Ами защото през първите 10 години на тяхната експлоатация 4 пъти са сменяни депата, в които домуват. На всяко ново място са изпращани временно (пробно), за да се установи дали е подходящо за тях. Наистина, след второто им преместване от депо Горна Оряховица в депо Пловдив, като че ли е намерено това място, защото до края на експлатационния си живот остават по 8-ма линия, но и там още два пъти им се сменя депото на домуване.
Едва когато след 1952 г. са преместени за четвърти път от депо Бургас в депо Стара Загора и се задържат там за постоянно, са сменени и табелите им на местодомуване.
Що се отнася до първата жена машинист, моята иформация е, че тя е работила като сменен машинист на локомотив серия 14 само в продължение на около една година, а тук на 05.02 вероятно е позирала за снимка на някой вестник.

[SGP]

Здравейте, господин Деянов!

Реших да отправя следния въпрос към Вас:

Издирвам Вашата книга "Die Lokomotiven der Bulgarischen Staatsbahnen" в оригинал.

Да поясня - не разбирам нито дума немски, но само тази книга ми липсва, за да попълня библиотеката си от всички Ваши издания /включително имам и екземпляр от "Парен котел Clayton тип Ro 1650"/.

Ако разполагате с екземпляр за продажба или знаете как бих могъл да се сдобия с такъв, бих бил безкрайно благодарен, ако успея да го придобия.

С уважение:

SGP

[Димитър Деянов]

Уважаеми SGP,

Благодарен съм за Вашият интерес към книгите, издадени от мен и моите съавтори.
Книгата "Die Lokomotiven der Bulgarischen Staatsbahnen" излезе през 1990 г. Издателството Josef Otto SLEZAK – Wien направи това издание, като пое всички разходи и го реализира в немскоговорящите страни Австрия, Германия и отчасти в Швейцария.
В България книгата не е известна, защото въобще не е разпространявана (продавана). Затова я показвам тук, за да разберат участниците във форума за какво става дума.

D1.jpg (74.86 KiB) Прегледано 1796 пъти

Малкото авторски бройки (10 или15), които ми се полагаха, съм подарявал през изминалите около 30 години по различни поводи на отделни лица или библиотеки. Последната бройка, която можех да отделя, подарих в края на 2017 г., заедно с други мои книги, на библиотеката в Националния политехнически музей на ул.”Опълченска”.

При мен има само един екземпляр, който пазя в личната ми колекция от издадени книги.

[SGP]

Здравейте, инженер Деянов,

С известно закъснение бих желал да Ви благодаря за обстойния отговор на предишния ми въпрос. Продължавам да издирвам книгата - има обявени екземпляри за продажба от различни части на света, дори и от САЩ. Надявам се, че ще успея да открия "своя" екземпляр.

Бих желал да Ви задам поредния си въпрос, който възникна днес:


Докато преглеждах книгата "Катехизис по тракционна служба" от инж. Д. Кубин - София, 1938 г., се натъкнах на следното:

Стр. 195, долу: "Теснолинейните 76 см. локомотиви са четири вида, а именно: от номер 1 до 10 ..., от номер 400 до 404 с четири свързани колооси, от номер 501 до 506...".

Дотук вместо четири, се оказва, че локомотивите са три вида - серии 1-10.76, 400.76 и 500.76. Към момента на издаване на книгата, серия 600.76 е била поръчана, но недоставена - може би нея е имал предвид авторът като четвърти вид, който той не споменава в текста.

Обаче у мен възникна въпросът за локомотивите 400 - 404.76. Локомотив 400.76 е известен и пространно описан във Вашите трудове. Остава въпросът: какви са били и въобще имало ли ги е споменатите в контекста на описанието 4 бр. локомотиви 401 - 404.76? Дали са били налични към датата на издаване на книгата, или са били в процес на договаряне и поръчка, който впоследствие е бил прекратен и те така и не са били доставени? Ако са били идентични с локомотив 400.76, който е бил произведен и доставен в периода 1920-1922 г., би следвало тези машини към 1938 г. да са отдавна в работа и да има данни за тях.

Във Вашата книга "Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 - 1990 година" на стр. 113 е упоменато: "Както е известно, до 1923 - 1924 година тази линия /Червен бряг - Бяла Слатина/ е била експлоатирана със сръбски подвижен състав ... който след това е върнат на администрацията собственик.".

Ако инж. Кубин е имал предвид някои от тези сръбски локомотиви, биха ли били те въпросните машини 401 - 404 и не са ли били те вече върнати към 1938 г.?


Благодаря предварително за отговора!


С уважение:

SGP

[Димитър Деянов]

Уважаеми SGP,

Oт декември 2021 г. до днес, по неизвестни за мен причини, нямах достъп (да пиша, да отговарям на въпроси) във форума. Опитите, които направих с един от администраторите, да получа една действително работеща парола, за да влизам и отговарям, както преди, не дадоха резултат. Днес с помощта на един от синовете ми - IT специалист, най-после мога да отговоря на Вашият въпрос :

Преди всичко искам да кажа, че ценя високо, както работата в БДЖ, така и оставеното от инж. Димитър Кубин. И тъй като нямаме друго по-точно описание на взетите от Сърбия теснолинейни локомотиви, можем да приемем, че споменатите от инж. Кубин локомотиви 401-76 до 404-76 са от взетите сръбски за обслужване на теснолинейката, която първоначално е от Червен бряг до Койнаре, а през 1918 г. достига до Бяла Слатина.
Защо вече през 1938 г. инж. Кубин не споменава, че тези локомотиви са върнати ? Ами защото през 1938 г., когато нашите железници и България като държава са във възход, когато се радваме на един значителен стопански напредък, някак неловко е да се споменава, че след края на Първата световна война сме връщали подвивен състав, че сме плащали репарации и пр.
Това е моето мнение за споменатите от инж. Кубин локомотиви, за които по-нататък естествено, понеже не остават в БДЖ, няма никакви сведения.

[SGP]

Здравейте и честит празник, инженер Деянов,


Радвам се, че отново имате достъп до форума и благодаря за изчерпателния Ви отговор!

Ще се радвам на бъдещи контакти с Вас, по повод на историята на нашите железници.



С пожелание за всичко най-хубаво и огромно уважение:

SGP

[bdz43r]

Здравейте инж. Деянов.
През януари се появиха актуални снимки на един от двата локомотива за 760 мм 91-02 и 91-03 (https://www.monitor.bg/bg/a/view/veling ... tiv-252666), купен от местен предприемач и външно добре запазен. За съжаление на локомотива няма експлоатационни табели, но се вижда заводска табела с фабричен номер 260214 (или 250214). Известни ли са фабричните номера на двата локомотива, за да можем да определим кой от тях е закупеният?

[Димитър Деянов]

Здравейте bdz43r,

Проверих в документацията, с която разполагам, но за съжаление нямам записани фабричните номера на маневрените локомотиви 91-02 и 91-03. Спомням си, че те бяха взети през 1970 г. от мина "Брежани", където са били използвани като локомотиви с междурелсие 600 мм и пристигнаха в депо Септември без всякаква документация. Произведени са през 1962 г.,като локомотиви тип V10 C за междурелсие 600 мм в Babelsberg - ГДР. Вярно е, че имаха фабрични табели, но не съм записал фабричните им номера. Преустроиха се за междурелсие 760 мм в депо Септември и в началото на 1971 г. ги изпробвахме на гара Велинград, където останаха да работят (единият работи, а другият резервен, като периодично се сменят) и извършват цялата маневрена дейност, която по онова време беше много интензивна. Повечето предприятия имаха индустриални ж п клонове. Тогава по линията Септември - Добринище, освен пътническите се движеха и от 4 до 6 чифта товарни влакове, повечето от които с маса за два локомотива.

[SGP]

Здравейте господин Деянов,

Обръщам се към Вас с една молба, за която ще е необходимо първо да напиша няколко уточнения. И така - мой близък приятел, планински водач, организира и води туристически групи по маршрути, които включват пътуване по линията Септември - Добринище до изходните пунктове за преходите. Участвайки в едно такова негово мероприятие, във влака започнах да разказвам на другите за историята на тази линия, за нейните особености и подвижния състав, който се експлоатира по нея. Хората от групата проявиха интерес и се получи нещо като беседа, с въпроси от тяхна и отговори от моя страна. Така подхвърлих идея на моя приятел, че няма да е зле да бъде изнасяна нещо като лекция по време на пътуването, която да е свързана с историята на линията, за да бъде предизвикан интерес у аудиторията към теснолинейката, а и да бъде разнообразено пътуването с подходящи обяснения. Идеята ми беше приета от него и аз се ангажирах да напиша подходящ текст в научно-популярна форма за целта. Текстът е почти готов и е в размер на не повече от 15 машинописни страници, заедно с надлежно оформена библиография на използваната литература в края му. Основните източници, които съм ползвал, са Ваши книги, които съм упоменал в библиографията към текста. Самият текст няма да бъде ползван по никакъв начин за комерсиални или други подобни цели. Целта е единствено разнообразяване на пътуването и донякъде популяризация на този вид транспорт в рамките на организираните от моя приятел туристически групи.
В случай, че аудиторията прояви по-голям интерес по темата, към текста приложих и няколко фотографии на различни серии локомотиви (предимно от Уикипедия), с цел онагледяване. Освен тях в първоначалния вариант на текста (пак с цел онагледяване) съм включил и няколко схеми от Ваши книги, под които стриктно съм упоменал първоизточника. Това са:
1. Схема на трасето Шарган - Витоси - Мокра Гора. Схемата е от Вашата книга "Георги Филипов" - главният директор от машинната служба" - стр. 120;
2. Схема на трасето Света Петка - Аврамово - Черна Места, Схемата е от Вашата книга "Железопътната мрежа в България 1866 - 1975" - стр. 166;
3. Надлъжен профил на линията Септември - Добринище - същата книга, стр. 210.

Моля за Вашето разрешение тези схеми да останат в текста, с цел онагледяване на посочените трасета. В случай, че не сте съгласен, ще ги премахна веднага.

Да поясня - въпросният текст до снощи съществуваше единствено в ръкописен вид на хартия. Днес успях да го набера и стилизирам в Word-формат. Все още не съм приключил с окончателното му редактиране и в момента той съществува само в един файл, който не е разпространяван никъде. След като стигна до окончателния му вид, ще го предоставя само и единствено на моя приятел за гореописаните цели.

Благодаря предварително!

С уважение: SGP

[Димитър Деянов]

Здравейте SGP,

Нямам нищо против, да използвате споменатите тук схеми, за посочената от Вас цел.