Инж. Димитър Деянов отговаря на вашите въпроси

[evrokoma]

И аз имам въпрос към вас защо и кога е била прекратена електрификацията на 28ма линия. Както всички знаят тя е електрифицирана до Девня, но стълбове има поставени до с.Чернево .

[semafor]

И аз имам въпрос към вас защо и кога е била прекратена електрификацията на 28ма линия. Както всички знаят тя е електрифицирана до Девня, но стълбове има поставени до с.Чернево .

В една от групите във Фейсбук миналата година имаше информация относно сп.Чернево. Един от членовете на групата, който е от района каза, че този участък от 28-ма линия е бил електрифициран именно до Чернево заради кариерата намиращата се от другата страна на селото. От нея е имало голям обем товари ежедневно и е било преценено, че е по-целесъобразно ако товарните влакове обслужващи кариерата са с електрическа тяга. Именно поради тази причина контактната мрежа свършва дотам. В началото на 1980-те години е било взето политическо решение да се извърши почти тотална електрификация на съществуващата жп.мрежа с цел намаляване на разходите за горива (и зависимостта от СССР), повишаване на екологичността на жп.транспорта, увеличаване на възможностите за превоз на по-голям обем товари и тн. Поради задълбочаващите се проблеми в икономически, социален и политически аспект в крайна сметка почти нищо от тези планове не е реализирано и с настъпването на промените след 1989 г. голяма част от тях отиват в архивите да трупат прах, а някои от плануваните за електрифициране участъци дори са закрити. За жалост при румънците линията е в още по-плачевно състояние и от 28-ма линия, и минава през няколко села и като цяло предимно през слабонаселен и западнал район чак до Меджидия. Мисля, че по този клон при тях пътническите превози са спрени отдавна, а откакто руснаците и украинците се разритаха и товарните превози са почти на нула което автоматично отхвърля поне в краткосрочен времеви хоризонт каквито и да е шансове са електрификация на 28-ма линия макар това да е наложително в следващите години във връзка с плановете за СО2-неутрална икономика в ЕС за периода до 2050 г. Освен това би улеснило изключително много и самото БДЖ тъй като няма да трябват дизели с ВО и дизелови Дезиро. Аз съм се чудил, защо няма връзка Русе - Тутракан - Силистра - Добрич както и Черквица - Никопол - Белене - Свищов - Две могили. Незавършеният вид на жп.мрежата в страната е голям проблем за нейното правилно функциониране, а и е много несериозно в 21 век областни центрове в страната (Кюстендил, Кърджали, Хасково, Добрич, Силистра, Видин, Монтана и тн.) да са откъснати от столицата и да трябва да се пътува с часове независимо дали с автобус, влак или лек автомобил. Иначе съм виждал карта с планираната електрификация на линии и клонове с маркирани петилетки в които е трябвало да бъде завършен даден участък, но трябва да се разровя из външния харддиск, за да я намеря.

[Димитър Деянов]

Мнение от evrokoma » Нед Яну 24, 2021 7:57 pm
И аз имам въпрос към вас защо и кога е била прекратена електрификацията на 28ма линия. Както всички знаят тя е електрифицирана до Девня, но стълбове има поставени до с.Чернево .

Тъй като почти цялата ми служба в БДЖ е преминала в локомотивното стопанство, моите познания за подробности по ж п инфраструктурата не са пълни, затова се консултирах с колеги от Варна, които ми обясниха следното:

електрификацията до Девня е завършена през 1974 г., заедно с електрификацията на Карнобат - Варна, с цел да се поемат значително увеличените товари от развитата в девненския район промишленост. Стълбовете до гара Суворово са изправени през 1979 г., но контактна мрежа е монтирана само до гара Чернево (сега е спирка но тогава е била добре развита гара), защото е имало планове електрификацията от гара Чернево до гара Добрич да се извърши по стопански начин, със средства осигурени от общините по трасето. Така от 1979 г. ел.локомотиви започват да обслужват влаковете до гара Чернево, а от там депо Добрич ги поема с дизелова тракция. Това продължава до 2003 г., когато гара Чернево става спирка и електрификацията от гара Девня до Чернево е прекратена. Сега от РП Разделна до гара Девня все още има електрификация, но на практика 28-ма линия остава почти изцяло на дизелова тракция.

[evrokoma]

Благодаря и на двама ви за изчерпателната информация. Понеже съм родом от Русе и аз доста съм се чудил защо линията за Силистра е през Самуил. Влакът за Силистра минаваше (навремето поне) през Русе слиза до Самуил и после за Силистра, а разстоянието Русе Силистра е 120км защо не е построена директно от Русе през Тутракан. Идеята за линия от Две могили към Свищов също е добра , но в днешните времена вече няма шанс да се направи подобно нещо

[Димитър Деянов]

Мнение от evrokoma » Пон Яну 25, 2021 7:04 pm
Благодаря и на двама ви за изчерпателната информация. Понеже съм родом от Русе и аз доста съм се чудил защо линията за Силистра е през Самуил. Влакът за Силистра минаваше (навремето поне) през Русе слиза до Самуил и после за Силистра, а разстоянието Русе Силистра е 120км защо не е построена директно от Русе през Тутракан. Идеята за линия от Две могили към Свищов също е добра , но в днешните времена вече няма шанс да се направи подобно нещо

Линията Самуил - Силистра трябва да се разглежда едновременно с късата връзка Попово - Разград. Още след подписването на Крайовския договор (септември 1940 г.) и връщането на Южна Добруджа на България, в Дирекция "Нови ж п линии" (такава дирекция имаше в Главната дирекция на БДЖ преди войната), е проучено свързването на областния град Силистра с железопътната мрежа на страната. Избрана за изходна точка от 9-та линия е гара Самуил, заради по-благоприятни в желаната посока теренни условия и едновременно с това е трябвало да се построи ж п линията Попово - Разград (впоследствие е разглеждан и вариант Попово - Самуил), като по този начин ще се създаде най-късата ж п връзка на Силистра със София.
Веднага след войната започва строителството на Самуил - Силистра, която ще се изгражда в продължение на около 28 години и през това време е трябвало да бъде построена и линията Попово - Разград. Изграждането на последната обаче постоянно се отлага под предлог, че "има време", докато накрая остава не построена.
Около строителството на линията Попово - Разград (или Самуил) навремето имаше една малка интрига. През 60-те години на миналия век, по едно време министър на транспорта беше станал Пенчо Кубадински - изтъкнат партиен функционер и тогава всички се надяваха строителството на тази линия най-после да започне, защото тя минаваше покрай Лозница - родното място
на министъра, но и това не помогна. Той се интересуваше повече от лов и по-малко от железници.

[Petko Ivanov]

Г-н Деянов, може ли да дадете повече информация за локомотива на снимката? Според мен това са български войници на сръбски локомотив по време на ВСВ.

[Димитър Деянов]

Съжалявам, но не мога да напиша нищо конкретно за този локомотив. Сведенията, които имам на разположение за бившите JŽ явно не са достатъчни, защото не мога да го открия там.
От друга страна, не искам да занимавам форума с някои съмнителни предположения, защото и така няма да мога да дам точен отговор на въпроса, поставен от Petko Ivanov.

[semafor]

Г-н Деянов, може ли да дадете повече информация за локомотива на снимката? Според мен това са български войници на сръбски локомотив по време на ВСВ.

Възможно ли е да е JDZ Class 106? Като този описан в тази статия -> https://en.wikipedia.org/wiki/KkStB_429 Пише, че ЮЖ са имали само 2 такива локомотива, но за жалост за повечето жп.администрации, които са го ползвали няма данни кога приблизително са го извадили от употреба. Само за CSD е споменато, че това става до края на 1967 г.

[Димитър Деянов]

JDŽ са имали общо 28 локомотива серия 106 произведени между 1911 и 1918 г., наследени от времето на Австро-Унгарската монархия (там серия 429). Тук показвам снимка на локомотив 106-003, взета от книгата на Tadej Brate (Die Dampflokomotiven Jugoslawiens).

JDZ Lok. 106-003.jpg (66.27 KiB) Прегледано 13718 пъти

Тези локомотиви са с колоосна формула 1-С-1. Това се вижда и от снимката на локомотива показан в посочената статия. Те имат едноосна талига след последната сцепна (свързана) колоос. Такава едноосна талига на снимката показана от Petko Ivanov не се вижда. Следователно локомотивът на тази снимка не е JDŽ-серия 106.

Понеже явно има желание да се открие какъв е локомотива, на който са се фотографирали войниците, мога да посоча като предположение и снимката на JDŽ-лок. серия 135, която показвам тук, но пак с доста условности.

JDZ Lok. 135-001.jpg (80.32 KiB) Прегледано 13718 пъти

Затова, още в началото, когато Петко Иванов зададе въпроса за локомотива на снимката, се въздържах от предположения и коментари, тъй като лок. парк на JDŽ е толкова разнотипен от доставени, прехвърлени, наследени между няколко железопътни администрации от района, че дори и сърбите, харватите, словенците, босненци, македонци, черногорци, им е трудно да се оправят с тях.

[Petko Ivanov]

Г-н Деянов, серия 135 е без пясъчен сандък пред парния дом , какъвто има на локомотива на моята снимка

[Димитър Деянов]

Г-н Деянов, серия 135 е без пясъчен сандък пред парния дом , какъвто има на локомотива на моята снимка

Драги Петко,
Понеже тръгнахме вече по пътя на предположенията, ще отбележа, че на твоята снимка се виждат последните две сцепни колооси на локомотива. При това, ведущата колоос на машината е предпоследната по ред и е изтеглена сравнително назад. Такова разположение се получава и в случаите когато конструкцията на екипажа е система Gölsdorf (Гьолсдорф). Като имам предвид времето, което обсъждаме (началото на ХХ век, когато тази система е доста често прилагана), това е причината да се насоча към JDŽ серията 135.
В JDŽ е имало общо 16 локомотива серия 135, произведени между 1901 и 1909 г. Те са тип Е (0-5-0). Работят с наситена пара в двуцилиндрова парна машина с двукратно разширение. Те са наследени, една част от старата Австро-Унгарска монархия и друга част от старото Сръбско-Харватско кралство. Тези машини са обединени в една серия единствено на базата на: еднаква конструкция и параметри на локомотивната кола (система Gölsdorf), еднаква система на парната машина (Compound) и еднакви теглителни възможности. Иначе имат различия (понякога същствени) в конструкцията на редица големи възли. Например: забелязал си, че локомотивът мостра (135-001) няма пясъчен бункер върху котела. Но това е сравнително малко различие. Добре, че Tadej Brate е публикувал снимка на 135-004, за да мога да я покажа тук.
Ето го лок. 135-004 : ами парният му котел е с два парни дома и сухопарна тръба между тях (една австрийска измишльотина от края на ХIХ век), което е голямо различие сравнено с другите локомотиви в серията. Ами той може да не е единствен.

JDZ Lok. 135-004.jpg (88.84 KiB) Прегледано 13672 пъти

Следователно, освен основните показатели (споменати вече), по които тези локомотиви са поставени в една серия, трябва да приемем, че имат повече или по-малко различия помежду си.

И за да обобщим накрая, искам да отбележа, че е твърде възможно локомотивът на твоята снимка да е JDŽ-серия 135, но пак повтарям, че това го казвам с много, много резерви ! Не обичам завуалираните (обтекаемите) отговори, но в случая не мога да кажа нищо по-конкретно.

[Petko Ivanov]

Г-н Деянов, благодаря Ви за подробната информация.
Моят брат има сериозен интерес към Австрийски локомотиви и ги познава отлично. Според него локомотивът на снимката е австрийска серия 270, JZ серия 25. Приликата наистина е голяма.
https://commons.wikimedia.org/wiki/File ... t_side.jpg

[Димитър Деянов]

Моят брат има сериозен интерес към Австрийски локомотиви и ги познава отлично. Според него локомотивът на снимката е австрийска серия 270, JZ серия 25. Приликата наистина е голяма.

Драги Петко,
Поздравявам Христо Иванов ! Съгласен съм, че е по-вероятно, локомотивът на твоята снимка да е JDZ-серия 25.

[misan]

Относно тази много интересна снимка -много вероятно е инж. Димитър Деянов да е прав и локомотива да е от серия 135 ,австрийска 180.
За моето предположение за серия 25, аз се ръководих от разположението на люковете за промивка на пещта ,а по отношение на кабината правих сравнение между локомотива на снимката и югославската серия 28 ,австрийска серия 80. .
Но при серия 135 разположението на люковете и кабината без изрез в предната част на страничните стени са същите ката на локомотива на снимката .
Доколкото до бункера за пясък,видях снимки на югославската серия 28 с допълнително монтиран такъв бункер върху котела.
Напълно е възможно и на локомотива на снимката да е монтиран далеч по практичния бункер върху котела,отколкото оригиналните на страничните площадки.

[Димитър Деянов]

Когато на 26 февруари се съгласих, че е по-вероятно локомотивът на снимката, която обсъждаме, да е JDZ-серия 25, вече бях взел под внимание и следващите обстоятелства :
Локомотивите серия 135 (16 броя) са наследени от JDZ и са експлоатирани в района на Любляна, т.е. на територията на днешна Словения, докато локомотивите JDZ-серия 25 (35 машини) са доставяни за сръбските железници и са експлоатирани на територията на днешна Сърбия.
Като имаме предвид, че бойният път на Първа българска армия по времето на Втората световна война, е през Сърбия в посока към Унгария, е много по-вероятно българските войници да са фотографирани на локомотив JDZ-серия 25, отколкото на такъв от серията 135, защото последната серия е практически експлоатирана доста по-настрана от посочените събития.
Иначе, както вече обсъждахме тук, локомотивите събрани в определена серия по един или два основни признака, особено ако са разлчни по време доставки, имат други (понякога доста големи) конструктивни различия.

[misan]

Изключително много благодаря на инж.Деянов за подробния и логичен отговор!

[Petko Ivanov]

Г-н Деянов, споделям една непоказвана досега снимка на локомотив 08.02 "Кирил":

[Димитър Деянов]

Благодаря за снимката Петко. Според мен тази снимка е уникат, защото е може би една от последните снимки (ако не и последната) на локомотив 08.02 "Кирил" в експлоатация. Съдейки по номерните табели на машината снимката е правена след 1936 г. и по-точно, предвид фотографираните пред нея военни, по време на Втората световна война. Тогава, след масовото навлизане по нашата ж п мрежа на германските локомотиви BR 52 и BR 58, повечето локомотиви от нашата серия 08 остават в бездействие и по-старите от тях (в това число 08.02) са бракувани през 1946 г., а по-новите през 1948 г.

[Petko Ivanov]

Г-н Деянов, качвам снимката отново в по-добра резолюция:

[SGP]

Според доверен източик, предвид особеностите на униформите на присъстващите в кадъра лица, снимката е правена в периода 1938 - 1940 г.