Да пребориш парализата с цената на всичко

Обсъждане на по-общи теми, които не попадат в обхвата на горните форуми (например обсъждане на ръководните структури на БДЖ и НКЖИ). Макар и "общи", темите трябва да са свързани с железниците или поне с някакъв друг вид транспорт или транспортна инфраструктура. Координация на срещи за наблюдение на влакове, обиколка на линии, обмяна на идеи и т.н.

Да пребориш парализата с цената на всичко

Мнениеот Administrator » Вто Мар 04, 2014 2:39 pm

Да пребориш парализата с цената на всичко

02.03.2014 | 15:30

Преди 29 години лекарите поставят на Тодор Тодоров страшната диагноза множествена склероза. Казват му, че болестта е нелечима и че след най-много 5 години, ще го превърне в пълен инвалид.

В този момент, Тодор започва война за живота си, от която излиза победител. Днес той е на 59 години, води здравословен начин на живот и е единствения оцелял от всички 17 души, чули същата диагноза преди почти 3 десетилетия.

Тодор Тодоров е роден през 1954 г. Копривщица. През 1977 г. започва работа като машинист в БДЖ. По това време е семеен мъж и баща на 3 деца. Когато става служител в железниците, не предполага, че това е началото на най-тежкия период в живота му.

На едно от дежурствата, локомотивът, управляван от Тодор, се сблъсква челно с друг влак. Мъжът успява да предупреди колегите си да скочат на време, но самият той пада в канавката и се оказва затиснат от 15 вагона. Прекарва 11 часа в тъмнина, с няколко тона желязо върху белите си дробове.

Два месеца след инцидента, Тодор отново е в локомотива. Кара експрес "Чайка" със 120 км/ч, когато пред влака се изпречват млади мъж и жена. Момчето минава на 20 см от машината, но момичето няма този късмет и е смазано, а Тодор за пореден път изживява огромен шок.

След една година машинистът започва да влачи единия си крак, тъй като мускулът му се схваща. После губи координация на едната си ръка и майка му, която е старша медицинска сестра, го води на преглед. След поредица от сериозни изследвания, Тодор чува страшната диагноза множествена склероза. Той обаче неглижира заболяването и вярва, че ще отшуми.

По това време, в България пристига известен специалист от Белгия. С помощта на връзките си, майката на Тодор го вкарва на преглед. Оказва се, че болестта се развива много бързо. Според медицинското светило, 3 до 5 години са достатъчни, за да се парализира напълно пациентът и нищо повече не може да се направи.

Въпреки диагнозата, Тодор не се предава. Решава, че това е неговата лична война и трябва да се справи сам в нея. Жена му твърди, че няма сили да гледа четвърто дете. Развеждат се, а Тодор остава без работа, дом и семейство.

Започва да чете алтернатива медицина и източни методи на лечение. Заживява сам в къща, но за съжаление, прогнозата на лекарите се сбъдва и се парализира почти напълно. Няма пари за инвалидна количка, затова се учи да пълзи.

След като вече е коригирал храненето си и е минал на суровоядство, плодове и ядки, Тодор решава да започне гладолечение, комбинирано с уринотерапия. В продължение на 38 дни не приема нищо друго освен вода и собствената си урина.

"Изведнъж се отделих от тялото си започнах да виждам как стоя до себе си. Уплаших се. Малко по малко, започнах да се захранвам със сокове", разказва Тодор.

След този период, мъжът отново заживява нормално. Чувства се добре, жизнен е. Днес леко накуцва, има решение на ТЕЛК, според което е 95% инвалид. Докторите са скептични към оздравяването и състоянието му, но Тодор не е. Обяснява, че от 30 години не е ползвал химически препарат. Лекува се само с билки и билкови препарати.

След като успява да преодолее заболяването си, Тодор прави фирма за диетични храни. След известно време, продава всичко и си купува препарат за измерване на енергията, записва се да учи дистанционно в най-престижния световен университет за алтернативни методи на лечение. Там се запознава с настоящата си спътница и двамата създават център за квантова медицина.

Наскоро Тодор отново започва да куца. Смята, че това е резултат от стреса в градския начин на живот. С половинката му си купуват къща в Родопите. Жената продължава да работи в кабинета си в града, а Тодор се е отдал на хобито да изработва красиви мебели за дома си. Наслаждава се на близостта с природата и цени всеки ден от живота си. Казва, че е единственият оцелял от всички 17 души, чакащи с неговата диагноза пред кабинета на белгийския лекар преди 29 години...

Източник: ТВ7
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Назад към Общи теми / Other railway topics

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта