Българската железница - минало, настояще, бъдеще

В този раздел се публикуват и коментират всички материали от официалните медии за българските железници като целта е всички жп любители и професионалисти да са в течение на информацията, която циркулира в медийното пространство за сектора. В този раздел може да публикувате и коментирате всякакви материали от официалните български медии за българските железници. Разделът няма за цел да популяризира определени медийни публикации, а да ги потвърди, отрече, коментира и пр. от гл.т. на професионалната фактология и обективност. При по-задълбочени дискусии, които се отклоняват от конкретните коментари по даден медиен материал, модераторския екип си запазва правото да премества дискусиите в съответните специализирани категории и раздели на форума.

Българската железница - минало, настояще, бъдеще

Мнениеот Administrator » Пет Юли 19, 2013 1:12 pm

.
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Българската железница - минало, настояще, бъдеще

Мнениеот Димитър Деянов » Чет Авг 15, 2019 10:00 pm

Преди 70 години, през 1949-та, е произведен първият (от общо 10 броя) тежки пътни валяци, задвижвани с пара. Това е едното от новите тогава производства на ЛВЗ "Г.Димитров" (по-късно ЖПЗ) - София.

Първия парен валяк произв. в ЛВЗ през 1949 г..jpg
Първия парен валяк произв. в ЛВЗ през 1949 г..jpg (166.86 KiB) Прегледано 2188 пъти

На снимката: подготовка на първия валяк за демонстрационно пускане пред официалните лица и журналистите.
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 778
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

Re: Българската железница - минало, настояще, бъдеще

Мнениеот plam71en » Нед Окт 25, 2020 2:20 pm

received_379496826524029.jpeg
received_379496826524029.jpeg (28.88 KiB) Прегледано 1494 пъти
plam71en
 
Мнения: 235
Регистриран на: Пон Юли 22, 2013 4:55 pm

Re: Българската железница - минало, настояще, бъдеще

Мнениеот Димитър Деянов » Сря Окт 28, 2020 6:05 pm

Снимката публикувана от plam71en показва един много добре запазен и подготвен за експонат парен валяк. За да се видят повече подробности изсветлих малко самият валяк и се получи следното:

Парен валяк.jpg
Парен валяк.jpg (62.35 KiB) Прегледано 1429 пъти

За съжаление, според информацията, която имам, няма запазен за експонат нито един от единствените 10 броя парни валяци, произведени в България от ЛВЗ "ГД" през 1949 г.
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 778
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

Re: Българската железница - минало, настояще, бъдеще

Мнениеот mitko08888 » Сря Окт 28, 2020 7:01 pm

На Кукуш мисля че също беше добре запазен.

https://www.google.com/maps/@42.7171997 ... 384!8i8192
mitko08888
 
Мнения: 145
Регистриран на: Вто Юли 23, 2013 5:17 pm

Re: Българската железница - минало, настояще, бъдеще

Мнениеот bdz_55-089 » Вто Окт 26, 2021 7:51 pm

На днешния ден се навършват 152 години от първото железопътно пътуване в България.

На тази дата през 1886 г. (7 ноември по нов стил) управителят на Русенската област Митхат паша пропътувал по трасето 5 км в посока към Варна и обявил линията за открита. Когато слязъл от влака, казал, че пътуването много му е харесало и е имал чувството, че препуска с галопиращ кон. Това впечатление е напълно основателно, защото влакът се движел с пределна скорост от 30 км/ч и изминавал разстоянието от 224 км от Русе до Варна за 8 ч., като по пътя имало 18 гари и спирки. Тренът вървял два пъти седмично, като в понеделник пътувал от Русе за Варна, а в сряда – от Варна до Русе. В останалите дни по линията, която била с един коловоз, се движели товарни влакове, ако имало какво да се превозва.

Подвижният състав бил главно английско производство. За откриването на линията турското правителство поръчва 30 локомотива (доставени са 10), 500 товарни вагона (доставени 425) и 40 пътнически (доставени 63). Те са от І, ІІ и ІІІ класа – двуосни, дълги по 8 метра, с по четири купета. През зимата се отоплявали със съдове гореща вода, сменяни в Разград и Каспичан, а осветлението било с маслени лампи.

По времето на откриването й линията била дълга 224 км и освен двете крайни гари имало и осем спирки: Червена вода, Ветово, Разград, Душетабак (Ясеновец), Кайнали дере (Каменяк), Каспичан, Провадия и Гебеджек (Белослав). В Русе, Каспичан и Варна били открити и локомотивни депа. Мостовете по трасето били дървени, семафорите също, а връзката между гарите ставала с телеграфни апарати “Кадран”, френско производство, а по-късно и “Морз”.

Намеренията първоначално били линията да е и международна, част от пътя Лондон – Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречили. По-късно била включена в международното трасе Париж – Страсбург – Мюнхен – Виена – Будапеща – Букурещ – Гюргево – Русе – Варна – Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците се прехвърляли с парен кораб, а от пристанището във Варна до Цариград – с кораб на австрийския Лойд. Все пак между 1883 и 1885 г. оттук минавал и известният “Ориент експрес”.

Както при повечето първи неща в България и тук не минало без скандал – строителният материал за мостовете и кантоните бил доставян от старите столици Плиска и Преслав – заповядано било да се разрушават напълно запазените черкви, обществени сгради, бойници и кули, построени от хановете Крум, Омуртаг и княз Борис I. Така били унищожени завинаги безценни паметници на българската история…

Източник: https://tvn.bg/pamet-predi-155-g-ot-rus ... balgariya/
bdz_55-089
 
Мнения: 877
Регистриран на: Пон Мар 30, 2015 10:03 pm

Re: Българската железница - минало, настояще, бъдеще

Мнениеот Димитър Деянов » Вто Окт 26, 2021 9:19 pm

bdz_55-089 написа:На днешния ден се навършват 152 години от първото железопътно пътуване в България.

На тази дата през 1886 г. (7 ноември по нов стил) управителят на Русенската област Митхат паша пропътувал по трасето 5 км в посока към Варна и обявил линията за открита

Предполагам, че става дума за датата 7 ноември 1866 г., а не 1886 г. и че оттогава се навършват 155, а не 152 години. Навярно грешката е механична.
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 778
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

Re: Българската железница - минало, настояще, бъдеще

Мнениеот bdz_55-089 » Сря Окт 27, 2021 10:05 pm

Разбира се, че годината е 1866 г. Грешката е на журналистите. Годината е наистина паметна, но съвременното състояние на Националния музей на транспорта и съобщенията в Русе- единствен по рода си в страната, е повече от незавидно. И се питам толкова ли не можа бившият премиер Борисов да намери поне малко средства за модренизирането му, вместо да се хвали как щял да построи магистрала В. Търново- Русе, ако отново се върнел на власт. Това е заявил гордо днес в лоното на басарбовската скална обител- манастира "Свети Басарбовски". Но с бивши премиери и доказани престъпници има кой да се занимава- надявам се. Аз ще разведря малко настроението с тези оптимистични новини по-долу относно бъдещето на железопътното машиностроене в България- един машиностроителен подотрасъл, който заедно с корабостроенето и производството и ремонта на земеделски машини, също са тръгнали от Русе:


"Дефицит на вагони в Европа, възстановяват производството в Русе

"Булмаркет груп" купи старата производствена площадка на ЛВЗ, за да се възроди производството на локомотиви и вагони

Все по-голям интерес има към товарните превози от страна на основните товарители. По-голямото търсене на услугата показва, че тя е качествена и добра. Темповете, с които се развива железопътният транспорт в Европа и в България, са различни, като при нас нещата се случват по-бавно.

Това заяви инж. Димитър Баев, директор "Бизнес развитие" в "Булмаркет груп" ЕАД, в ефира на предаването “Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

Производителите на локомотиви и вагони постоянно предлагат нови иновативни решения за по-голяма натовареност и за увеличаване на обема за транспортни стоки. Инж. Баев споделя, че "Булмаркет груп" отчита положителни ръстове при превоз на суровини и е специализирана в доставката на горива, зърно и през последните месеци на всякакви видове товари, било то насипни или наливни, като основните им вериги на доставка са между пристанищата и крайния потребител.

"Булмаркет груп" работи добре с турските превозвачи, транзитът им е сериозен, като започва от Западна и Центrална Европа и стига до Близкия Изток.


В коментар за китайските товари, Баев заяви, че дори да се развият пристанищните терминали и фериботни връзки, пак ще има забавено транзитно време, заради напрежението в част от страните в Близкия Изток. Когато политическата и инфраструктурна ситуация се подобри част от китайските стоки ще могат да минават през България.

Забавянето на модернизацията на жп инфраструктурата се отразява сериозно на товарните потоци. През 2021г. Европа да е накарала страните-членки да подпомогнат предприятията, свързани с жп превози, за да се създадат условия за стимулиране, както и благоприятна среда за бизнеса, но в България това не се случва, коментира Баев. Инфраструктурните такси са се повишили и сега превозвачите плащат повече за движение по националната мрежа.

"Булмаркет груп" има 32 локомотива с 350 собствени и над 600 наети вагона и продължава обновяването на парка. При първоначалните повишавания на цените на електроенергията компанията е успяла да запази цените, но от миналата седмица са повишили цените на услугата си.

В края на отминалата година "Булмаркет груп" купува старата производствена площадка на предприятието на локомотивния и вагонен завод в Русе. Придобиват тази собственост с цел да се възроди производството на локомотиви и вагони. Дейността им ще протича на етапи, като ще започнат с малко депо, където ще прибират и ремонтират техния парк.

Заводът е построен през 1866 г. и е изготвен да обслужва возилата по първата българска жп линия Варна-Русе. През годините е имало етапи на разширяване и развитие и започват производството и на вагони. Баев е категоричен, че държат да възстановят неговото предназначение. Основната причина за реализацията на тази идея е сериозният дефицит на товарни вагони в цяла Европа."

Източник: https://www.dunavmost.com/novini/defits ... DlY4qDK1xI

„Индycтpиaлeн пapĸ ЛBЗ“ влeзe в peгиcтъpa зa виcoĸoтexнoлoгичнo пpoизвoдcтвo

Haмepeниятa нa дpyжecтвoтo ca дa възcтaнoви ocнoвни пpoизвoдcтвa нa бивш лoĸoмoтивнo-вaгoнeн зaвoд (ЛBЗ) чpeз cъвpeмeннo виcoĸoтexнoлoгичнo oбopyдвaнe, дa пpoизвeждa eлeĸтpoeнepгия oт BEИ и дa пpeдocтaвя плoщи зa paзвитиe нa дpyги cъвpeмeнни пpoизвoдcтвeни или cĸлaдoвo-лoгиcтични дeйнocти. Πлoщтa нa тepитopиятa нa пapĸa e 160 950 ĸв.м.

B дългocpoчeн плaн щe ce cъздaдaт пpoизвoдcтвeни мoщнocти зa пpeycтpoйcтвo и мoдepнизaция нa eлeĸтpичecĸи и дизeлoви лoĸoмoтиви, възcтaнoвявaнe и пpoизвoдcтвo нa вaгoни. Πpoизвoдcтвoтo нa eлeĸтpoeнepгия oт BEИ (фoтoвoлтaични пaнeли) щe бъдe нacoчeнo зa нyждитe нa мaлĸия и cpeдeн бизнec. Πpeдвиждa ce въвeждaнeтo нa виcoĸoтexнoлoгичнo пpoизвoдcтвo и cepиoзнa нayчнoизcлeдoвaтeлcĸa дeйнocт в пapтньopcтвo c двa yнивepcитeтa в cфepaтa нa инoвaции в жeлeзoпътния тpaнcпopт. Cпopeд дaннитe oт тexничecĸaтa чacт нa пpoeĸтa инвecтициoннитe paзxoди ca в oбщ paзмep нa 3,7 млн.лв.

Haпpaвeнитe пpeдинвecтициoнни пpoyчвaния нa виcoĸoтexнoлoгичeн Индycтpиaлeн пapĸ ЛBЗ вĸлючвaт: cъбapянe нa ocвидeтeлcтвaнитe cгpaди и тeзи c oтпaднaлa нeoбxoдимocт; възcтaнoвявaнe и ocъвpeмeнявaнe нa тpитe ocнoвни пpoизвoдcтвeни cгpaди (caниpaнe, пoдмянa нa дoгpaмa, peмoнт нa пoĸpиви, peмoнт нa aдминиcтpaтивнитe и пpoизвoдcтвeни плoщи и дp.). Πpeдвиждa ce peмoнт нa oгpaдaтa, изгpaждaнe нa yличнo (aлeйнo) ocвeтлeниe, изгpaждaнe нa видeoнaблюдeниe и нa фoтoвoлтaичнa цeнтpaлa въpxy пoĸpивнитe пpocтpaнcтвa нa пpoизвoдcтвeнитe cгpaди. Щe ce oфopмят пapцeли в cвoбoднитe плoщи пpи инвecтициoни нaмepeния нa външни инвecтитopи c гoтoвнocт зa тяxнoтo зaĸyпyвaнe или oтдaвaнe пoд нaeм c или бeз зacтpoявaнe.

Интepecнa e и идeятa зa зaпaзвaнe в aвтeнтичeн вид нa пъpвaтa пpoизвoдcтвeнa cгpaдa, в ĸoятo щe бъдe paзвитa мyзeйнa eĸcпoзиция.

„Инвecтициoнния интepec нa дpyжecтвoтo ĸъм eмблeмaтичния зa гpaд Pyce зaвoд възниĸнa cлeд oцeнĸa нa cвeтoвнoтo и в чacтнocт eвpoпeйcĸoтo paзвитиe нa жп пpeвoзитe, нapacтвaщoтo знaчeниe нa нaдeжднocттa нa пpeдлaгaнитe ycлyги и cъщecтвyвaщият дeфицит нa тoзи пaзap. Индycтpиaлeн пapĸ ЛBЗ щe бъдe cъздaдeн и paзвит нa тepитopиятa и ocнoвнитe пpoизвoдcтвeни cгpaди нa нaй-cтapoтo пpeдпpиятиe зa peмoнт нa лoĸoмoтиви и вaгoни в Бългapия, cъздaдeнo пpeз 1866г. в гp. Pyce c цeл peмoнт нa пoдвижния cъcтaв нa пъpвaтa жп линия в cтpaнaтa. Eднa oт вaжнитe пpичини e, чe иcĸaмe дa cъxpaним нaд 160-гoдишнaтa иcтopия нa пpeдпpиятиeтo и дa paзвивaмe дeйнocттa cи в cъвpeмeннaтa peaлнocт c нoви тexничecĸи и тexнoлoгични peшeния. Kaтo yвaжeниe ĸъм ocнoвaтeлитe в пapĸa щe бъдe зaпaзeнa в aвтeнтичeн вид пъpвaтa пpoизвoдcтвeнa cгpaдa, в ĸoятo щe бъдe paзвитa мyзeйнa eĸcпoзиция“, ĸaзвaт oт дpyжecтвoтo."

Източник: https://www.rusemedia.com/%D0%B8%D0%BD% ... %B8%D1%81/
https://www.rusemedia.com/%D0%B8%D0%BD% ... %B8%D1%81/

И още факти за този наистина емблематичен гигант на железопътното машиностроене в България. Имало е следните цехове: леярен, ковашки, цех за резервни части, кислородна, дърводелски цех, цех за галванизиране на метали (електро-механичен), инструментален, ширпотреба (правели са гърнета за автомобили). Ремонтирани са всички видове локомотиви (дизел-хидравлични, дизел-механични и дизел-електрически), които са били в движение по родната жп мрежа тогава. Имало е и вагонен цех също за ремонт - на всички видове товарни вагони. В последните години от съществуването си в завода са ремонтирани и електро мотрисни влакове. Локомотиви в ЛВЗ не са правени- такива са произвеждани в Румъния, Чехия, Унгария, Германия и др., а вагони в Дряново (пътнически) и Бургас (товарни). В ЛВЗ е бил съоръжен първият струг с ЦПУ. В електро - механичния цех е имало специална машина- вертикален шлайф (производство на "KRUPS" от 1900 год.), перфектно работеща като механика.

В района на завода (квартал Тракция) са изградени служебни къщички и малки блокчета. На територията на завода е имало голям парк, магазин за хранителни стоки, работнически стол, бар, детска градина, лекарски и зъболекарски кабинети. Към средата на 80-те години в ЛВЗ Русе са работили над 1500 служители, а в Русенската корабостроителница - над 3000. Днес и двата завода не работят отдавна, а базата им се руши и разграбва като процесът е по-напреднал в ЛВЗ. Затова- адмирации към Булмаркет за намеренията и дано държавата не им пречи, защото едва ли ще им помогне особено.
bdz_55-089
 
Мнения: 877
Регистриран на: Пон Мар 30, 2015 10:03 pm


Назад към Българските железници през погледа на медиите

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта