Ново спиране на влакове от началото на 2015 г. ?

[railjet]

Както се случи в Румъния.
Държавата трябва да инвестира само в релси и нови влакове.

[bdz43r]

Че коя община ще наеме БДЖ за регионален превоз?
Взима субсидията, дава я на своята фирма и вървят бусчета... понякога.

[railjet]

Давам пари = Упражнявам контрол. Още при първобитния човек е имало старейшейни контролиращи племето.

[bdz43r]

Не и тук.
Давам пари = взимам част от тях, за да не упражнявам контрол.

[Administrator]

Владимир Владимиров: БДЖ не е приоритет на българската държава повече от 20 години

12 Януари 2015 | 09:30

Владимир Владимиров – изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“, в интервю за предаването „Денят започва“ на БНТ

Водещ: От днес спират 38 влака, 10 други са със съкратен режим на работа. Започват и масови съкращения. Поканихме Владимир Владимиров - изпълнителният директор на БДЖ сега, за да го попитаме как ще помогне това за спасяването на железницата.

Владимир Владимиров: Това е единственото действие, което ние бихме могли да предприемем, с оглед на това, че субсидията беше намалена от 180 милиона на 140 милиона. БДЖ ще разполага с 40 милиона по-малко и ние сме принудени да намалим броя на влаковете в движение и да редуцираме персонала.

Водещ: Добре, на базата на това съкращение на парите, за което всички сме информирани от по-рано, според вас БДЖ представлява ли приоритет за управляващите и каква е програмата за спасяването? Представили ли са ви план, работили ли сте заедно по него дългосрочно, за да го има?

Владимир Владимиров: По принцип БДЖ не е приоритет на българската държава вече повече от 20 години и неслучайно ние апелирахме тази практика да бъде променена. През 2010 година започнахме реформи, които за съжаление след нашето излизане от дружеството бяха видоизменени или частично спрени. Сега, връщайки се отново в дружеството, някъде около средата на февруари месец ние ще имаме готов план, този път за финансово стабилизиране, тъй като преструктурирането приключи. Този план ще бъде представен на държавните институции, не само на Министерството на транспорта – на всички държавни институции и на политическите партии и ние ще се опитаме да потърсим едно съгласие между политическите партии и институции по отношение на този план за спасяване на БДЖ. Аз искрено се надявам, че БДЖ се стане приоритет на българската държава, железницата като цяло ще стане приоритет на българската държава и ще има един по-дълъг хоризонт, както от гледна точка на инвестициите, които трябва да бъдат направени в БДЖ, така и от гледна точка на погасяване на тези задължения, които за съжаление продължават да висят на БДЖ.

Водещ: И не могат да бъдат разсрочени - това ли да разбирам към момента?

Владимир Владимиров: Те могат да бъдат разсрочени. През последните години чувствително бяха намалени задълженията - от 840 на 565 милиона. Целта е още малко да изплатим през тази година и да се подпише едно споразумение, по-дългосрочно - за около 7-8 години, да бъде погасен и остатъка. Искам само това да кажа, че към банките задълженията към момента са 370 милиона, така че ако погасим още една част през тази година, се надявам, че ще успеем да подпишем споразумение за разсрочване за следващите години. Но това може да се случи само в контекста на една цялостна и комплексна реформа, която се извършва в БДЖ.

Водещ: Така де, обаче ето какво ви казват синдикатите: като намалите броя на пътниците и тези, които ползват услугите на БДЖ, няма да вкарате повече пари в дружеството.

Владимир Владимиров: Ние нямаме за цел да намалим броя на пътниците. Точно обратното.

Водещ: Ама това ще стане.

Владимир Владимиров: Ние искаме да има повече пътници, само че няма как да извършваме тази услуга с 40 милиона по-малко.

Водещ: Знаете ли кой е проблемът – че когато спрат влаковете в малките населени места, там, където хората са се качвали на влака, за да отидат до града и да работят, те не след дълго ще трябва да се преместят оттам. По-късно и да върнете тази влакова линия, може да се окаже, че няма кого да возите.

Владимир Владимиров: Ами, и ние в момента имаме много влакове с изключителна ниска рентабилност. Една част от тези влакове, за които се говори, имат рентабилност 4%. Там се возят по няколко човека.

Водещ: И тук опираме до въпроса…

Владимир Владимиров: И тук възниква въпросът трябва ли парите на данъкоплатеца да отидат за поддръжка на тези влакове, след като в някои случаи е по-добре да се пътува по тези дестинации с автобус?

Водещ: Може би ако отговорим на въпроса дали е социална услуга железниците, или са екстра, ще можем да отговорим и на въпроса, който вие зададохте.

Владимир Владимиров: Железницата изпълнява някаква социална функция, а тази социална функция е да осигури на студентите и пенсионерите намаление при пътуване. Железницата обаче сама по себе си не е социална институция. Това не е заложено никъде – нито в българското законодателство, нито в Конституцията. Това е все пак едно търговско дружество. То се субсидира от държавата, за да може да се поддържа транспортната инфраструктура, но не може на БДЖ да се вменяват такива социални функции, които по презумпция едно такова дружество не може да осъществява. Има други институции, които изпълняват социални функции в българската държава.

Водещ: Има ли държава в Европа, където железниците да са по-зле от нашите?

Владимир Владимиров: В Европа?

Водещ: Да.

Владимир Владимиров: В Европа има много други железници. Сигурно има и по-лоши и от нашите. Не знам…

Водещ: Да, това ви питам, просто за да знам дали някаква…

Владимир Владимиров: В Европейския съюз нашата железница е на едно от последните места, но извън Европейския съюз има железници, които не са по-добри от нашите железници.

Водещ: Ето какво пишат някои от хората във „Фейсбук“, които са се активирали на тази тема - става въпрос за спирането на влаковете. Калоян Ряпов: „Не може да спират влакове. Много семейства ще останат без прехрана“ – това, което си говорихме – „Това нужно ли е? Нашата държава винаги няма пари, а за лимузини имат. А хората, че остават без прехрана – не ги интересува“. Част от коментарите. Аз пък да ви попитам: тези влакове, които спират, какво ще стане с тях? Те отиват на депо - как се случват нещата? Или отиват по други линии, където започват да работят? Колко влака спират, като мотриси говорим, и какво се случва, като композиции - какво се случва с тях?

Владимир Владимиров: С тези локомотиви и вагони, които спират, те ще бъдат използвани частично за покриване на други отсечки, а някои от тях ще бъдат спрени от движение. Така например 32-ра серия няма как да не бъде спряна от движение, тъй като по нея има предписание още от 2008 година, че трябва да бъде спряна. Това е технически и морално остаряла серия. Тя е направена през 60-те години. Вече са по-стари от 40-години тези мотрисни влакове. Няма как да продължаваме да се движим с тях.

Водещ: А грижата за тези влакове, които остават на депо? Т.е. вие ще ги продадете, ще ги нарежете за скрап, или как ще се случи?

Владимир Владимиров: Различен е подходът, в зависимост от това какво може да се случи. Тези, които могат да бъдат продадени, ще бъдат продадени. Други, които могат да ремонтирани, ще бъдат ремонтирани, за да им се удължи живота. Трети, които вече практически не могат да бъдат използвани поради причините, които ви казвах, най-вероятно ще им се търси някакво друго приложение. В крайна сметка, ако няма пазар, могат да бъдат продадени и за скрап. Т.е. всяко едно нещо е изключително конкретно и е на база преценка доколко този актив може реално да бъде използван в дейността на БДЖ.

Водещ: Сега, като се търсят и правят икономии отвсякъде и се търсят пари, за да може дружеството да продължава да съществува, се сещам, като казвате за скрап, за онези, изчезналите вагони. Направи ли се нещо там? Откриха ли се част от…

Владимир Владимиров: Трябва да попитате компетентните органи.

Водещ: Не са ви информирали за това?

Владимир Владимиров: Това отдавна е в компетентните органи, още преди 3 години, предполагам.

Водещ: Мислих, че ви държат в течение, защото съдействате там. Не?

Владимир Владимиров: Не. Води се разследване, доколкото знам. Оттам нататък едва ли компетентните органи ще ни информират.

Водещ: Т.е. сега вие ще вземете всякакви охранителни мерки за тези, новите вагони, да не се окаже, че ще ги търсим след 1-2 години?

Владимир Владимиров: Взети са такива мерки. Създадена е организация за охрана или стопанисване на всички активи на БДЖ.

Водещ: Преди да видим един репортаж, който е от Северна България, атмосферата на перона на гара „Габрово“, където нашите кореспонденти са снимали сега настроенията, само да ви питам за GPS системите, които щяха да предотвратяват кражбите на гориво. Сработили ли тази система?

Владимир Владимиров: Кражбите на гориво са чувствително намалени. Когато предишния път ние влязохме в дружеството като екип, се ползваха около 22-24 цистерни, при обем от работа, който беше малко по-голям от сегашния. Към днешна дата ползваме не повече от 16, максимум до 17 цистерни, което показва че горивото, което ползва БДЖ, е чувствително намалено. В същото време има проблеми. Така например, влизайки в ръководството сега, установяваме, че една част от GPS-ите са умишлено счупени – умишлено или неумишлено, така че трябва да създадем система това да бъде предотвратено и работим в тази посока.

Водещ: Отиваме в Габрово сега с един репортаж, и се връщаме отново за разговор в студиото. Да видим.

Репортер: Гара „Горна Оряховица“ е най-важната железопътна връзка между Северна и Южна България. От днес 20 пътнически влака вече са в историята и няма да потеглят повече оттук. Това означава, че стотици редовни пътници от цялата област остават без възможност евтино и бързо да стигнат работа или училище.
Гражданин: Няма с какво да пътуват, да ходят на работа. Това е много лошо за тях. В днешно време, когато нямаш работа, какво правиш? Да съкращават депутатите - че в една малка България са 240 депутата. Хората какво са виновни?
Гражданин: Това не е хубаво така да бъде, хората имат нужда, трябва да пътуват. Ето, както спряха влака направо директно оттук за Свищов, аз съм много разочарована.
Гражданин: Аз съм работил 30-години в БДЖ-то и пътувах често. Пътуващите ще седят гладни и толкова.
Гражданин: С маршрутки, с рейсове. Ами скъпо, ама няма как. Като има да пътуват, те си продължават пътуването.
Репортер: Основната причина за спирането на пътническите влакове и съкращаването на железопътни маршрути е намалената с около 40 милиона лева субсидия за БДЖ през тази година. Това налага и поетапното освобождаване на около 1500 служители. Без работа вероятно ще остане Димитър Ангелов, който от 23 години е в системата на БДЖ.
Димитър Ангелов, локомотивен машинист: Аз съм локомотивен машинист и при такава голяма бройка съкратени влакове е напълно възможно. Пак ще почнат съкращенията отдолу нагоре – работници и служители, които си изкарват хляба в железницата, ще бъдат съкратени, а голям кръг административен персонал ще си остане на мястото. Държавата трябва да се намеси, реформа трябва да има, но в никакъв случай със съкращение на хора.
Репортер: Вероятно още тази вечер хаос, притеснени и закъсняващи пътници ще има и на гарата в Габрово. Вечерните пътнически влакове към близкото село Царева Ливада също са спрени, въпреки че това е единственият транспорт за всички пътуващи по това направление.
Гражданин: Има, има много работещи. Село Царева Ливада е с над 700 жители и по-голямата част работят в Габрово. И тези хора, които трябва да се прибират вечерно време след втора смяна, около 20:00 часа, няма как да могат да се приберат. Това ще означава, че те трябва да напуснат работа или да търсят някаква алтернатива.
Гражданин: Ами, те сутрешните и вечерните са най-редовните. Хората ходят на работа, пътуват. Особено тука за Царева Ливада няма никакъв автобусен транспорт.
Репортер: Сега, като няма влакове, какво ще правите?
Гражданин: С такси. Таман по на сметка ще ми дойде.
Служител в БДЖ: Този влак е последния, с който мога да отида на работа. Работя във Горна Оряховица. От Горна до Габрово автобусът е някъде около 10 лева.
Репортер: А иначе с влака?
Служител в БДЖ: Аз безплатно пътувам. Аз съм служител на железницата.
Репортер: От БДЖ са категорични, че спрените влакови линии са губещи. Съкращението е част от належащата реформа в системата. И въпреки уверенията на синдикатите, че населено място без железопътен транспорт няма да има, от 1-ви февруари ще бъдат съкратени още 90 пътнически влака. Тепърва ще се решава по кои композиции.

Водещ: Преди да минем към съкращенията, да ви прочета един въпрос на Кристиян Апостолов, който ви пише: „Защо се спират ранните работнически влакове, а не тези по обяд, в които има по 2-3 човека?“.

Владимир Владимиров: Разбира се, че се прави опит да бъдат спрени преди всичко тези влакове, по които не пътуват нито студенти, нито ученици, нито работници. Когато вече се спират влакове, трябва да се отговори на много критерии и по някой път тези критерии са взаимно изключващи се. Трябва да се осигури необходимия брой локомотиви, за да могат да изтеглят всички тези влакове; трябва да се обвържат връзките между тези влакове; трябва да се видят рентабилностите; трябва да се видят колко хора пътуват с тези влакове. И още няколко критерия – да не споменавам всичките…

Водещ: А ето сега примерно, какво да правят тези хора в Царева Ливада?

Владимир Владимиров: Ами, да ви кажа…

Водещ: Не е ли съобразено да речем, че когато няма автобусен или друг транспорт, тази влакова линия трябва да остане?

Владимир Владимиров: В две направления бих могъл да ви отговоря. Първо, ние смятаме, че по-добрият вариант е финансирането на железницата да не се осъществява централизирано и междуградските и селските влакове да се финансират като парите се дават на общините и те кандидатстват за тази субсидия, така че те да могат да вържат собствената си транспортна схема и да преценят парите, които получават за транспорт, дали да бъдат давани за автобуси, или за влакове.

Водещ: Това не е ли малко постфактум сега - вече ги няма влаковете?

Владимир Владимиров: Това трябва да бъде направено, защото в момента ние трябва да балансираме системата и ние не можем да отговорим на интересите на всички общини в страната. Така че в тази посока трябва да се извърши реформа. И второто, конкретно нещо за Царева Ливада – в Царева Ливада пътуват точно тези 32-ра серия мотрисни влакове, за които има предписание да бъдат спрени. Пред мен е информацията точно за Царева Ливада. Там има 7000 пътникоместа, осигуряваме на ден, а имаме заети 462 места във всички 22 влакове, които се движат в денонощието. Това е по-малко от 7%. Разбирате ли за каква ниска ефективност става въпрос? Там при всички положения, вместо да се дават по-големи разходи, е по-добре да се организира транспорт, който е по-гъвкав - през автобуси, а железницата да се развива в по-дълги, по-изгодни дестинации. Така че там, в Царева Ливада, е много специфичен казусът. Освен тези ниски рентабилности, освен малкият брой пътуващи…

Водещ: Въпросът е действа ли се централизирано? В момента, в който вие знаете, че спирате примерно влака за Царева Ливада, задейства ли се някакъв компенсаторен механизъм, който да измисли начин, по който тези хора да се предвижват, или това остава така?

Владимир Владимиров: Затова казвам – ние сме едно търговско дружество. Ние сме БДЖ.

Водещ: Т.е. примерно държавата научава сега за болката на хората от телевизията, но всъщност няма начин, по който да се обясни…

Владимир Владимиров: Не само държавата. Тука играе роля и общината. Аз затова казвам, че трябва да бъде децентрализирана тази система, за да може общината да върже своя бюджет и да направи преценка как ще организира транспортната схема.

Водещ: Остават ни по-малко от 2 минути за този разговор и трябва да минем на тема съкращения. Колко души в крайна ще бъдат съкратени и кои?

Владимир Владимиров: Ние ще започнем с намаляване на персонала, на първо място пенсионерите, тъй като тези хора вече са заслужили своята пенсия и няма да останат безработни. На второ място - временно заетите, и след това ще търсим възможност бавно и постепенно да намаляваме персонал, за да постигнем това, което е необходимо.

Водещ: За да стигнете до каква бройка?

Владимир Владимиров: Максималният брой на служители, които трябва да бъдат освободени, са 1500. Само искам да кажа, че този машинист най-вероятно не трябва да се страхува за работата си, тъй като машинистите и в БДЖ вече са дефицит, така че най-вероятно няма да има освобождаване на машинисти.

Водещ: Аз исках да ви попитам, при това драстично съкращение на 1500 души, очевидно този състав, който се грижи пряко за влаковете по гарите и т.н., не съществува ли опасност за сигурността на превозите? И без друго в БДЖ има достатъчно проблеми и инциденти до този момент.

Владимир Владимиров: Точно обратното. Ако ние продължаваме да се движим с влакове, които са морално и технически остарели, както е тази серия 32-ра, за която има предписания,че трябва да бъде спряна…

Водещ: Аз за хората ви питам.

Владимир Владимиров: Ама това зависи от техниката – безопасността зависи от техниката. По железницата трябва да се движат влакове, които са сигурни и които не са морално и технически остарели. Иначе служители, които отговарят за безопасността, разбира се, че няма как да бъдат освободени.

Водещ: За финал да кажете нещо на тези хора, които чакат от вас да научат повече - служителите на компанията?

Владимир Владимиров: На служителите на компанията искам да кажа това, че това е проблем, който да се преболедува, и колкото по-бързо го направим, толкова по-добре. Не може да върви реформата, да стигне до някъде и след това да се връща. Излязох от дружеството при загуба 30 милиона. Постепенно я намалихме от 70 до 30. Връщам се - тя ще бъде 45 за миналата година. Не може да има такова движение на зигзаг. Трябва да вървим, да бъде завършена реформата, но това не е достатъчно. Трябва железницата да стане приоритет на българската държава и да има дългосрочна инвестиционна програма, ако искаме да имаме съвременна европейска железница.

Водещ: Няма как да не се съглася с вашите последни думи. Благодаря ви много за този разговор. Темата ще продължава, няма как.

Владимир Владимиров: Разбира се. Благодаря ви.

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

Източник: Фокус

[Administrator]

Владимир Владимиров – изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“, в интервю за предаването „Денят започва“ на БНТ

Владимир Владимиров: Това трябва да бъде направено, защото в момента ние трябва да балансираме системата и ние не можем да отговорим на интересите на всички общини в страната. Така че в тази посока трябва да се извърши реформа. И второто, конкретно нещо за Царева Ливада – в Царева Ливада пътуват точно тези 32-ра серия мотрисни влакове, за които има предписание да бъдат спрени. Пред мен е информацията точно за Царева Ливада. Там има 7000 пътникоместа, осигуряваме на ден, а имаме заети 462 места във всички 22 влакове, които се движат в денонощието. Това е по-малко от 7%. Разбирате ли за каква ниска ефективност става въпрос? Там при всички положения, вместо да се дават по-големи разходи, е по-добре да се организира транспорт, който е по-гъвкав - през автобуси, а железницата да се развива в по-дълги, по-изгодни дестинации. Така че там, в Царева Ливада, е много специфичен казусът. Освен тези ниски рентабилности, освен малкият брой пътуващи…


Източник: Фокус

Реални ли са тези 7% ?

[rain]

В тези 7% влизат и железничарите, които в района ползват активно жп транспорт. Реално пътуващите с билети са още по-малко.

[rain]

Но тези проценти идват най-вече от габровските електрички, които са трагично празни. Влаковете север-юг с доста по-населени, макар и с по-малки състави.

[Saruman]

Кому е нужно по Габрово да се лангърка тая ламя, по важно е не да съкратим влакове тук и там, а да намерим подходящия и адекватния състав според нуждите.

[rain]

Кому е нужно по Габрово да се лангърка тая ламя, по важно е не да съкратим влакове тук и там, а да намерим подходящия и адекватния състав според нуждите.

Вярно е това. Към момента обаче такъв състав нямаме и най-логичното при тези условия е БДЖ да пусне автобуси ( или микробуси ) за/от Габрово, но не с връзка на Царева ливада, а на Трявна за идващите от юг влакове и на Дряново за северните.
Така може и трябва да се подходи и в още много участъци.

[bdz43r]

Всички знаем обаче, че това няма да се случи.
Миналия път имаше същото упражнение и на Генерал Тодоров, откъдето път до Петрич просто няма.

[Administrator]

Петър Бунев: Съкращенията на влакове и работници вече показа, че не е пътят към подобряване на железницата

пн, яну 12, 2015

Председателят на Съюза на железничарския синдикат на КНСБ Петър Бунев в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: От днес БДЖ спира 38 влака, а други 10 ще се движат със съкратени маршрути. Кои са основните засегнати направления и защо се налага това?

Петър Бунев: В момента неслучайно се прибирам от Габрово. Спирането на 38 влака и съкращаването на маршрутите на 10, най-силно засегна Габрово и Карлово. Габрово е засегнат, с 10 влака по маршрута Габрово-Царева ливада и шест, които спират от Стара Загора до Горна Оряховица и обратно. Следващият голям удар е за Карлово с 10 влака. Токова неравномерно и целенасочено „удряне” на някои градове не е реформа. Това е нещо друго и няма да реши въпроса на железницата. Намаляването на субсидията, колкото е вярно, че е намалена, толкова е и вярно, че не е, но това е друга тема.

Фокус: Кои групи хора са най-засегнати от това съкращение на влакове?

Петър Бунев: От пътуващите с влакове засегнати са работниците, учениците и студентите. На този етап няма потърпевши, но ние знаем, че не може да се намалява обемът на работа и да няма съкращения. В случай, когато няма влакове, машинистът какво ще кара? Това са неизбежни неща, но въпросът не е само в това. Въпросът е, че това упражнение се игра вече веднъж – намалиха се влаковете, съкратиха се хората и железницата не се подобри. Това означава, че не е това пътят.

Фокус: Очаква се да бъдат спрени още 90 влака. От кога ще стане това и по кои направления?

Петър Бунев:Това, което върви в публичното пространство и е някакъв работен вариант на влаковете, със сигурност няма да бъде прието от голяма част от градовете в България. Тогава ще бъдат засегнати повече от половината градове в страната. Това са градове като Шумен, Пловдив, Асеновград, Благоевград и т.н. Следващият удар ще бъде вече тотален.

Фокус: Какво е Вашето становище относно тези съкращения?

Петър Бунев: Ние няма как да приемем съкращенията. Нашето становище е, че е крайно време да се седне с ръководството на БДЖ, Министерството на транспорта, Транспортната комисия и да кажат каква железница ще искат, как ще я развият. Най-малко в 10-годишен период не се ли направи една инвестиционна програма, безсмислено е да се говори.

Фокус: Очаква ли се да пострадат служители от тези съкращения и ако е така колко ще са те?

Петър Бунев: Очаква се на този етап при тези 38 влака да минем и без съкращения. Направи ли се обаче и вторият удар, съкращенията ги обявяват за всички – казват за 1500 човека. Ние като синдикати ще се борим това да не се случи.

Фокус: Според Вас какво е възможното решение на този казус, така че да се постигне компромисен вариант?

Петър Бунев:Днес на гарата в Габрово беше и областният управител, заместник-областният управител, кметът на Царева ливада. Никой с тях на практика не е съгласувал тези съкращения. Законът казва, че когато се правят такива неща, кметовете и областните управители трябва да бъдат не уведомени -нещата трябва да се гласуват, да се поиска становище от тях и да има време да се дебатира. Никой не е направил това. Те на практика са получили едно писмо, че от 12 януари няма да ги има влаковете и попаднаха в една много неудобна ситуация. Лично си говорих сега с тях. Хората имат много прагматични предложения. Могат да се съкратят или разместят разписанията, но не да оставиш например след 18.00 часа Габрово да няма никаква връзка по железен път с околния свят. Има неща, които трябва да се направят. Затова един график за движението на влаковете се прави няколко месеца. От март месец започва да се подготвя график, който да влезе в сила от декември. Да промениш график на фона на тези почивни дни, които имаше, „на коляно”, няма как да не предизвика това, което се случва в момента. Да се надяваме, че разумът ще надделее и ще се търсят компромиси най-вече в услуга на пътниците, защото не можем да си гоним клиентите и после да искаме да имаме приходи.

Люба АЛЕКСИЕВА

Източник: ЕПБЖ

[railjet]

Защо не направят операция на електричките, правейки повечето от тях двувагонни, а няколко 5-, дори 6-вагонни, и после да бъдат разпределени умно и адекватно по дестинациите.

[bdz43r]

Ко каза, ко?!
Няма как да направиш двувагонна електричка и да върви и да си струва.

[Saruman]

Те са морално остарели и с непоправими деформации на коша. Те заедно с локомотиви 43 стават само за рязане. Да ама Чехите си купиха няколко локомотива 43 серия и ги възстановиха ФАКТ. 32/33 серии ефективно са им правени рефрешмънти. В Рига има правени, както и в други заводи. В Черна гора и Сърбия има много които са правени модернизации.

[railjet]

Ко каза, ко?!

Къде е проблемът да се разчленят една, да й вземат единия вагон и да го зашият на другга?

[bdz43r]

Проблемът е, че един вагон има съвсем различни връзки от двете страни.
Трябва да се преправи цялата електрическа инсталация, а пък с два вагона съвсем не може, освен ако присадиш кабина отзад на втория вагон. А това пък е равносилно на капитален ремонт в заводски условия.

[railjet]

Втори и трети вагон на кьоравата електричка са стриктно идентични. Нищо не пречи единият да се извади от една секция и да се зашие като 5-ти централен на друга.

[Варужан Апелян]

Видео: Първа вълна от спрени влакове, хиляди хора - без транспорт
Реформи на релси

12.01.2015
http://btvnovinite.bg/video/videos/tazi-sutrin/parva-valna-ot-spreni-vlakove-hiljadi-hora-bez-transport.html

[mach]

От 90 станаха 81 кой са спасените 9?