Реформи в българските железници ?

В този раздел се публикуват и коментират всички материали от официалните медии за българските железници като целта е всички жп любители и професионалисти да са в течение на информацията, която циркулира в медийното пространство за сектора. В този раздел може да публикувате и коментирате всякакви материали от официалните български медии за българските железници. Разделът няма за цел да популяризира определени медийни публикации, а да ги потвърди, отрече, коментира и пр. от гл.т. на професионалната фактология и обективност. При по-задълбочени дискусии, които се отклоняват от конкретните коментари по даден медиен материал, модераторския екип си запазва правото да премества дискусиите в съответните специализирани категории и раздели на форума.

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот Administrator » Вто Ное 26, 2013 2:53 pm

БДЖ разпродава 922 стари вагона

25.11.2013

БДЖ продължава с продажбата на неоперативни активи. След като обявява търг с тайно наддаване за 40 стари локомотиви и мотриси със стартова цена над 5,5 млн. лева, преди дни холдингът обяви нов търг с тайно наддаване - този път за 922 стари товарни вагона.Те са групирани в 8 лота и ще се продават на групи. Ако търгът е успешен, БДЖ очаква постъпления на стойност минимум 12,4 млн. лева. Търгът ще се проведе на 9 декември 2013 г. в сградата на "Холдинг БДЖ" ЕАД в София.

Първият търг обаче бе даден на прокурор от неправителствената организация "Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт" заради занижената цена на мотрисите.

Източник: Вестник "Преса" - стр. 13
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот Nikss » Вто Ное 26, 2013 5:36 pm

Да ги дадат на прокурор за немарливо отношение към техниката, която им изкарва заплатите, льопляци недодялани! :evil:
Защото всичко това, което се разпродава до даден момент си е било годно, но поради нехайство не е преминало съответния ремонт, а впоследствие е ограбено и съсипано. За това КОЙ ще понесе отговорност :?:
КОЙ замразява умишлено финансирането на ремонтите на локомотивите и вагоните :?:
Знаем много добре, че има достатъчно пари, но не се усвояват по предназначение! :evil:
А именно от това тръгва мазалякът, на който ставаме свидетели ежедневно - повреден подвижен състав, закъснения, изпуснати връзки, опънати нерви и прочие неща.
Nikss
 
Мнения: 594
Регистриран на: Вто Юли 23, 2013 11:35 am
Местоположение: Сф

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот plastikat » Вто Ное 26, 2013 5:42 pm

13449 лева за вагон. Ташак ли си правят ? Да ги подаряват направо на някого и готово . Един тон джелезо колко струва ?
Аватар
plastikat
 
Мнения: 1328
Регистриран на: Пон Юли 22, 2013 5:44 pm
Местоположение: Бургас

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот Nikss » Вто Ное 26, 2013 5:44 pm

Чудят се каква нова простотия да измислят, за да симулират дейност, нищо ново.
Сигурно като ги продадат ще се почувстват удовлетворени от свършеното, сякаш са свършили кой знае какво...
Nikss
 
Мнения: 594
Регистриран на: Вто Юли 23, 2013 11:35 am
Местоположение: Сф

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот plastikat » Вто Ное 26, 2013 6:45 pm

Само аз ли усещам занижени цени ,от които намирисва на нагушване ??? И Никс,целта им не е да ги продадат ,за да се намират на работа ,а за да доокрадат каквото могат !!!
Аватар
plastikat
 
Мнения: 1328
Регистриран на: Пон Юли 22, 2013 5:44 pm
Местоположение: Бургас

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот 07 » Вто Ное 26, 2013 6:52 pm

plastikat написа:Само аз ли усещам занижени цени ,от които намирисва на нагушване ??? И Никс,целта им не е да ги продадат ,за да се намират на работа ,а за да доокрадат каквото могат !!!

Това е начална цена за търг до колкото разбрах. Отделно че дори и за жИлЕзо да струват повече - то имаш разкомплектоване на дървения, текстил, джамове - дето отнема време, място и естествено пари. Само ме е яд за друго - тези "ненужни" дараци могат да вършат още доста работа... Можеха да бъдат дадени на частник, които си изкара лиценз (вместо субсидия)!
07
 
Мнения: 3118
Регистриран на: Чет Юли 25, 2013 8:45 pm

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот bdz43r » Вто Ное 26, 2013 7:05 pm

Това първо е началната цена и второ - вагоните са недвижими и захвърлени в трънките. Който ги купи ще трябва сам да си организира нарязване, превоз и т. н. Един празен товарен вагон тежи 20-25 тона в работоспособен вид, а без врати, букси, окачване, буфери и т. н. е под 20 тона.
bdz43r
 
Мнения: 3170
Регистриран на: Пон Юли 22, 2013 7:51 pm

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот plastikat » Вто Ное 26, 2013 8:10 pm

А ремонтът на един такъв вагон колко струва ? 10хил.,20хил. лева ,колко ? А колко струва един нов ? А от 5 стари ,не могат ли да съберат части за един ?

П.С. 07 - става въпрос за товарни вагони - за какъв текстил и прозорци ми говориш ? :)
Аватар
plastikat
 
Мнения: 1328
Регистриран на: Пон Юли 22, 2013 5:44 pm
Местоположение: Бургас

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот ivajlo_nikolov » Вто Ное 26, 2013 9:41 pm

plastikat написа:13449 лева за вагон. Ташак ли си правят ? Да ги подаряват направо на някого и готово . Един тон джелезо колко струва ?


Днешните цени на сортирания и в размер стоманен скрап на едро са:

Ferrous Scrap Metal Market Price Your Price *
Scrap #1 Busheling $390.00 gt $345.00 gt
Scrap #1 Baling $355.00 gt $295.00 gt
Scrap #2 Baling $335.00 gt $290.00 gt
Scrap Plate and Struct 2'x 5' $350.00 gt $295.00 gt
Scrap Plate and Struct scrap (unprep) $320.00 gt $275.00 gt
Scrap Heavy Melt 2'x 5' $320.00 gt $270.00 gt
Scrap Heavy Melt scrap (unprep) $280.00 gt $230.00 gt
Scrap automobiles (must have title) $240.00 gt $200.00 gt
Scrap Auto Cast $350.00 gt $295.00 gt
Scrap Yard Cast(breakable) $280.00 gt $230.00 gt
Scrap Sheet Iron $240.00 gt $190.00 gt
Scrap #1 Shredder Frag $300.00 gt $255.00 gt
Scrap Engine Block (clean) $350.00 gt $300.00 gt
Scrap Engine Block (dirty) $340.00 gt $290.00 gt
Scrap Punchings $385.00 gt $340.00 gt
Scrap Turnings $230.00 gt $190.00 gt
Scrap Borings Call Call
Scrap Aluminum Bearing Steel(smelter ready) $ .23 lb $ .17 lb
Scrap Machinery (high yield cast) $270.00 gt $230.00 gt
Scrap Racks and Bins $275.00 gt $220.00 gt
Scrap Random length rail (W/docs) $340.00 gt $275.00 gt
Scrap OTM (W/docs) $320.00 gt $260.00 gt
Scrap Crushed Cars (Full trailer loads) $290.00 gt $250.00 gt

При тегло около 20 т. на вагон началната цена е висока за скрап.
Аватар
ivajlo_nikolov
Глобален модератор
 
Мнения: 961
Регистриран на: Пон Юли 22, 2013 8:39 pm
Местоположение: Sofia, Bulgaria

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот 07 » Вто Ное 26, 2013 9:57 pm

plastikat написа:А ремонтът на един такъв вагон колко струва ? 10хил.,20хил. лева ,колко ? А колко струва един нов ? А от 5 стари ,не могат ли да съберат части за един ?

П.С. 07 - става въпрос за товарни вагони - за какъв текстил и прозорци ми говориш ? :)

Упс, това го изтървах..... Товарния вагон е 25 тона, по 40 ст килото - 10 000 лв струва на скрап, но трябва да го нарежеш и закараш до скрападжийница. И от 10 стари не могат да съберат части за един по простата причина че товарачките нямат кой знае колко части и им се износва едно и също. Ако някой ги искаше - до сега щяха да оформят далаверката - щеше да изкупи някакъв дълг на БДЖ, после срещу дълга щеше да получи вагони, другия вариант е да ги вземе под наем - ремонтира ги и ги ползва определено време и след това ги връща на БДЖ - обикновено далаверата е че ги "връща" пак когато са за ремонт/ревизия....
07
 
Мнения: 3118
Регистриран на: Чет Юли 25, 2013 8:45 pm

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот Administrator » Сря Ное 27, 2013 2:28 pm

Християн Кръстев за това ще има ли увеличение с 5% в цената на билетите за пътуване в БДЖ

27 Ноември 2013 | 08:45 | БНТ, „Денят започва”

Изображение
Християн Кръстев за това ще има ли увеличение с 5% в цената на билетите за пътуване в БДЖ. Снимка: БДЖ

Християн Кръстев – изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ”, в интервю за предаването на БНТ „Денят започва”

Водеща: Християн Кръстев, който е шеф на БДЖ, сега е в нашето студио. Добро утро.

Християн Кръстев: Добро утро.

Водеща: Ще си говорим за това колко ще ни струва пътуването с влак. Не знам дали знаеш, че „Стомана” – Перник вече са увеличили превозите си с БДЖ. Освен това видяхме и протестиращи, които се возят. За всичко това ще си говорим в следващите минути. Да започнем от тази информация, която най-много интересува хората – с 5% средно ще скочат билетите от началото на 2014 г. Кажете къде ще има увеличение, ще има ли и такива дестинации, за които няма да плащаме повече?

Християн Кръстев: Абсолютно, ще има увеличение след Нова година с 5%. Още не ни е утвърдено от министъра на транспорта ценовото увеличение. В крайна сметка това са търговските влакове, които не са по договора с държавата и предвид увеличението на електроенергията, която ни е за 2014 г. вече и увеличението на инфраструктурните такси трябва да се случи това.

Водеща: Казвате 5%. 5% ще скочат всички билети или ще има за някои, които ще струват по-скъпо, а пък други изобщо няма да се увеличават?

Християн Кръстев: Не всички. Както казах, само за търговските влакове.

Водеща: 7-8% вчера прочетох, че експресните билети ще се увеличат.

Християн Кръстев: Анализът не е приключил за тях, затова не ги коментирам в момента.

Водещ: В същото време се повишават заплатите в сектора. Чувствително ли ще бъде това повишение и ще се реже ли от персонала, за да се стигне до това увеличение на заплатите?

Християн Кръстев: Рязане на персонала няма да има, достатъчно е намален персоналът, включително имаме места, където не достига персонал – трябва да назначаваме там персонал, а не да уволняваме. Включително сме назначили в рамките на около три месеца 250 човека, и то работници по места.

Водеща: Понеже сме свикнали да гледаме с тревога към това, което се случва в БДЖ, кажете каква е картината до края на годината. Знаем, че имате десетгодишен погасителен план за това как да се издължавате към кредиторите. Каква е в момента картината, като говорим за пари?

Християн Кръстев: В момента картината за пари е много стресираща. Отново ни поискаха от KFW още допълнителни плащания и в рамките на месеца и началото на другия, до 15 декември, трябва да платим около 12 милиона.

Водеща: Колко са дълговете на БДЖ в момента?

Християн Кръстев: Намалили сме ги значително дълговете – от 709 милиона, в рамките на три месеца, в момента са ни 646 милиона.

Водеща: Успявате ли да се борите с трупането на нови задължения, при положение, че трябва да изплащате старите?

Християн Кръстев: Нямаме натрупани нови задължения, продължаваме да изплащаме старите. Просрочията, които са натрупани в годините назад, са над 303 милиона.

Водеща: Откъде ще извадите тези 12 милиона сега до 15 декември?

Християн Кръстев: От приходи, които реализираме, от продажба на билети, от пътници, от товари. И другото, което е – от продажба на ненужни активи.

Водеща: Понеже преди няколко месеца, когато транспортният министър Данаил Папазов беше в нашето студио и си говорехме за това, че до 2014 г. БДЖ се очаква да бъде вдигнато на крака, имате ли вие такава оптимистична нагласа, че това ще се случи, при положение, че говорим за 300 милиона задължения.

Християн Кръстев: Това не е нагласа, това трябва да стане реалност. Тези пресрочени задължения…

Водеща: Как обаче?

Християн Кръстев: … в десетгодишния погасителен план - смятам, че ще се справим и нещата ще се подобрят. Заложили сме и програма за закупуване на нов подвижен състав. По този начин ще реализираме и допълнително приходи в крайна сметка, като си увеличим пътниците. Това са приходи за нас.

Водеща: Как може да гарантирате на всички пътници и въобще на хората, които следят какво се случва в БДЖ, че парите, които държавата инвестира в БДЖ, налива, ако трябва да използваме този жаргон, че няма да потънат, както са потъвали назад във времето?

Християн Кръстев: Нямам такива виждания, че парите в БДЖ се наливат или потъват. Това са пари, дадени единствено и само за по-евтина услуга към социално слабите ни хора в тая държава в крайна сметка. Така че това не са потъващи пари. Парите, които се дават от държавата, са реално за социални дейности, включително студенти, които обслужваме, включително пенсионери, включително всички хора, които притежават тази социална придобивка.

Водещ: Променихте ли обаче качеството на услугата? Част от коментарите в социалните мрежи в нашата страница са за това, че хората едва ли не не искат да влизат във влаковете заради ситуацията, атмосферата в тях, която им се струва неадекватна.

Християн Кръстев: Това, което си бяхме заложили още септември месец като програма, първото, с което започнахме – почистването на влаковете и изпирането на вагоните, приключи, и то приключихме миналата седмица, добре, че времето беше хубаво. Реално всички вагони са почистени, основно говоря, изпрани са. Качеството на услугата сме го подобрили на тема закъснение на влакове. Не че няма закъснели влакове, продължава да има, но това, което беше в началото и това, което е в момента, като процент сме се справили над 50%.

Водещ: Има едно писмо, което ми направи впечатление в последните дни. Кметът на община Лом Иво Иванов го изпрати до вас, изпрати го транспортното министерство, до различни институции, с оплакване за това, че новото разписание, което влиза в сила на 14 декември, ще лиши хората в община Лом от важни влакове. Ще се случи ли това? Той дори употребява израза, че се случва „крайно дискриминационно решение”. Запознат ли сте с това писмо?

Християн Кръстев: Да, запознат съм с писмото на кмета на община Лом. Ставаше въпрос за бързия влак, който не спираше на определени спирки и реално движението на един влак, който беше от Видин и Лом до Враца. Така че влакът е продължен до Мездра и там прави връзка вече за София и за Северна България.

Водеща: Като говорим за нови влакове, с какви пари и какви вагони предвиждате да купувате, защото знаем, че и сега вагоните не достигат?

Християн Кръстев: И със собствени средства, и с капиталовия трансфер, който се отпуска от държавата и се дава единствено и само за закупуване на нов подвижен състав. Капиталовият трансфер, който беше за 2013 г. и предишните години, по договора беше 20 милиона – отпускаше се за закупуване на такъв нов подвижен състав, който реално не е реализиран или бих казал е реализиран. По този начин бяха закупени и новите спални вагони. За догодина в бюджета ни са заложени 30 милиона.

Водеща: 30 милиона - колко вагона ще успеете да закупите с тях?

Християн Кръстев: По програмата сме заложили първо да купим електрически мотриси допълнително 30 броя и чак тогава вагони. Програмите ни за ремонт – в тях сме включили вагоните, които в момента пътуват, така че да бъдат ремонтирани за догодина. В програмата са включени 130 такива вагона.

Водеща: Като говорим за пари и за потъването, което преди малко споменах, видях един ваш коментар за това, че според вас компанията назад във времето се водела към умишлен фалит и за това, че в момента тече проверка, вие сте готови да предоставите данни на прокуратурата.

Християн Кръстев: Да, аз продължавам да го твърдя това нещо, защото анализите показват точно това.

Водеща: Имате ли вече какво да дадете на прокуратурата като сигнал?

Християн Кръстев: Няма логично обяснение. Не е приключила проверката – като приключи проверката, тогава ще ви дам повече информация.

Водеща: Предполагам, че вече разполагате обаче с някакви данни.

Християн Кръстев: Само ще ви дам пример. Ноември и декември месец 2011 г. - мисля, че на края на ноември или началото на декември синдикатите даже имаха и протести, бяха организирали тогава – компанията по сметките си е имала 76 милиона в крайна сметка, а не са плащали нищо на кредиторите или задължения към когото и да било.

Водеща: Как си обяснявате това?

Християн Кръстев: Няма логично обяснение всичко това – да притежаваш 76 милиона по банковите сметки и да не се разплащаш, просто няма аналог.

Водеща: Кажете как успяхте обаче да увеличите товарните превози, въобще това, което се превозва, за толкова кратко време – казвате, с 30 на сто?

Християн Кръстев: Възстановихме диалога с всички товародатели, срещнахме се с всички товародатели през тези месеци и същевременно удостоихме техните желания с допълнително вагони, подсигурихме ги. Де факто върнахме голяма част от товарите, които са на „Стомана” – Перник, върнахме голяма част от „Каолин” – пясъците, които ги превозваха частните компании, и продължаваме нататък.

Водеща: 30 на сто казвате.

Християн Кръстев: Да.

Водеща: Какъв процент е това от… С „Товарни превози” ли се издържа основно БДЖ, така да ви попитам?

Християн Кръстев: Не, „Товарни превози” се издържат с приходите от „Товарни превози”.

Водеща: Само?

Християн Кръстев: Да.

Водеща: Освен обаче това, което караме, като казвате, че сте увеличили товара, видяхме, че протестиращи също активно се превозват с влакове. Какъв е механизмът и въобще досега колко такива заявки сте имали за подобен превоз и от кого?

Водещ: От политически сили, да кажем?

Християн Кръстев: От политически сили миналата година не е имало заявка за превоз.

Водещ: Това за първи път ли се случи?

Християн Кръстев: Да, за първи път. Но в това не виждам нищо лошо – да превозим пътници, независимо какви. Ние сме возили фенове, возили сме за концертите, участници в големи концерти.

Водещ: Да, спомням си за един концерт в чужбина, да.

Християн Кръстев: Да, това е търговски /…/

Водещ: Но не ви ли изненада, че от политическа сила ви търсят за протести, за митинги в случая?

Християн Кръстев: Имаше тяхно запитване. Ние им предоставихме оферта колко ще струва тази услуга. Те потвърдиха, че са съгласни да платят сумата.

Водещ: За 70 000 лева става въпрос, нали така?

Християн Кръстев: 70 000 лева са двата влака, да. Приходите на „Пътнически превози” в рамките на 24 часа са между 160 и 170 хиляди лева, защо да не ги вземем?

Водещ: Изпълниха ли се тези влакове по ваша информация до крайност?

Християн Кръстев: Не. Нямаше толкова пътници, колкото реално бяха платени билети.

Водеща: И като говорим за влакове, да ни кажете какво предвиждате като промяна в разписание. Ще има ли нови линии?

Християн Кръстев: Да, пускаме нови 47 влака с новото разписание. Имаме много увеличения на спиращите влакове по различните гари и спирки, където не спираха. Стараем се желанието на гражданите да бъдат удостоени с нашето внимание и да ги обслужим.

Водещ: Извинявайте, аз не разбрах за Лом как ще се реши ситуацията и изобщо ще се реши ли?

Християн Кръстев: Решена е, променен е графикът.

Водещ: Променено е. Има ли други места, където назрява напрежение заради промените в разписанието?

Християн Кръстев: Не бих казал напрежение. Ние затова след като графикът беше готов, го пуснахме в общините, да се запознаят самите общини и да видят нуждите, реално какво не ги удовлетворява и какво бихме направили ние, за да няма напрежение. Това е едно от исканията, след като бяха информирани какъв е новият график.

Водещ: Тоест всичко е спокойно.

Християн Кръстев: Да.

Водещ: Няма на други места проблеми?

Християн Кръстев: Не.

Водещ: Много важен въпрос, струва ми се, който все още не е ясно как ще бъде решен. Транспортният министър обеща много пъти, че ще има електронни билети до Нова година. Ще ги има ли?

Християн Кръстев: Това, което е по договор – „Информационно обслужване” спечелиха процедурата за онлайн издаване на билети, реално ни го демонстрираха вчера, така че…

Водещ: Работи?

Християн Кръстев: Да, работи. Така че се надявам, че това ще го внедрим тук в рамките на няколко седмици.

Водещ: Как ще работи тази система?

Християн Кръстев: Онлайн издаване на билетите…

Водещ: Както в цял свят се случва.

Християн Кръстев: Както в цял свят се случва, точно това е идеята. Както в една Германия.

Водещ: Според вас всичко ще бъде нормално? Видяхте как работи системата, няма грешки в нея? Всичко ще бъде както трябва?

Християн Кръстев: Да, да. Няма, за момента това, което ни демонстрираха, няма.

Водещ: Имахте преди година може би – поправете ме, ако греша – продажба с SMS-и. Защо тази идея отпадна? Тя се случи само за влака по линията София – Мездра и доколкото знам, не е имало особен интерес. Това ли е причината да се спре?

Християн Кръстев: Не, експериментът просто не се е осъществил даже.

Водещ: Така ли?

Християн Кръстев: Да.

Водещ: Не успя да се случи? Защо?

Християн Кръстев: Ами, не се е случил, провалили са се с SMS-билетоиздаването. То така е било заложено, че реално този SMS, като го пуснете, вие така или иначе трябва да отидете пак на гишето да си вземете билета. Дали ще го купите на гишето или ще си го платите през SMS – няма логика даже.

Водеща: Един друг въпрос, свързан с актуалното състояние – това, което си говорехме. Какво правите в момента със старите мотриси? Доколкото разбираме, сте обявили някакъв таен търг - поне така беше формулирано в някои издания, на стойност около 5 или 5,5 милиона.

Християн Кръстев: Значи не е таен.

Водеща: Кой очаквате да купи старите мотриси, старите вагони?

Християн Кръстев: Старите мотриси са останали в холдинга след разделянето на подвижния състав на „Пътнически превози” и на „Товарни превози”. Де факто те не са нужни. Холдингът не изпълнява функцията превоз на пътници и товари, а двете дъщерни дружества на холдинга го изпълняват, така че те нямат необходимост от този подвижен състав. Подвижният състав трябва наистина да бъде продаден, защото той се разграбва и е ограбен много в годините.

Водеща: Какви приходи очаквате от тази продажба?

Християн Кръстев: Там са заложени 40 локомотива, като от електрическите мотриси мисля, че са четири или пет в този търг. Той не е таен, обявен е по Закона за обществените поръчки, така че няма нищо тайно в този търг. Всеки, който дойде и си закупи документи, има право да участва. Той е с наддаване, нито е през… Не знам, нямаме тъмна стая в БДЖ, че да бъде направена тази процедура, така че не е тайна.

Водеща: Имате ли притеснения от това, че…

Християн Кръстев: 5 млн. 120 хил. е оценката на този подвижен състав, който сме обявили за продажба. Пак ви казах, на нас са ни необходими пари, така че да се издължаваме спешно на кредиторите. До края на годината трябва да платя едни 12 милиона. Няма откъде да ги вземем, спокойни пари някъде да стоят при нас.

Водеща: А ще се намерят ли пари за ремонт на пътната мрежа, на релсите, по които се движат влаковете, защото говорим непрекъснато за купуване на нови мотриси, на нови локомотиви - оказва се обаче, че има отсечки, които наистина се нуждаят от ремонт?

Християн Кръстев: Да, така е. Това е Национална компания „Железопътна инфраструктура”, която имат програма за развитие. Те участват по европейските програми за рехабилитация на различните коридори.

Водеща: Предполагам, че следите какво планират като действия?

Християн Кръстев: Да, следим ги. Ние работим непрекъснато с тях, така че няма как да не го следим. Там продължават тези програми, в момента работят. Заложеното за догодина – имат доста мащабна програма, може би някъде над 150 км капитален ремонт на железен път заложен в програмата си и по различните проекти.

Водеща: Вие продължавате да имате борчове към тях, ако не са лъжа, имате задължения.

Християн Кръстев: Продължаваме да имаме задължения, изчистваме ги. И сега ще изчистим може би 22 милиона до Нова година с имоти, които са на БДЖ – ще бъдат прехвърлени. Мисля, че ще се справим догодина и с това нещо.

Водещ: Ако мога само с едно изречение да ви помоля за коментар – не знам дали е вярна информацията, тя излезе в пернишки местен сайт, за това, че имало огромна волтова дъга над гара „Перник – Разпределителна”. Имате ли такава информация и вярно ли е това?

Християн Кръстев: В момента няма такава.

Водещ: За вчера вечерта става въпрос.

Християн Кръстев: За снощи, да.

Водещ: Да.

Християн Кръстев: Да, имаше.

Водещ: Сериозен проблем ли е това?

Християн Кръстев: Не.

Водещ: Всичко е…

Християн Кръстев: След това е отремонтирано, така че няма проблем.

Водещ: Да няма притеснение за хората, които са в Перник и в района и се движат с този влак.

Християн Кръстев: Не.

Водеща: Само за финал да кажем – европейските пари, които са планирани за догодина, ще бъдат разпределени и повече ще се дава за железопътен транспорт.

Християн Кръстев: Европейските пари се дават единствено и само за железопътна инфраструктура в момента. Тепърва ние ще участваме по различни европейски програми, така че да можем да вземем и ние европейски пари за закупуване на подвижен състав. Това няма да стане нито бързо, нито в рамките на месец или два.

Водещ: Благодарим ви за това участие в „Денят започва”. Важни теми и въпроси, особено сега, в зимния сезон, когато може би още повече ще се пътува и празниците предстоят.

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

Източник: Фокус
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот Administrator » Пон Дек 02, 2013 5:05 pm

Ивайло Московски: БДЖ продължава да се ползва като компания за намаляване на социалното напрежение

2 Декември 2013 | 14:28

София. При всички положения, в БДЖ нещата трябва да вървят към оптимизация на дейността, това каза пред Агенция "Фокус" Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в правителството на Бойко Борисов и народен представител в 42-рото Народно събрание. "Според анализи на международни консултанти от световни компании, които са признати като консултанти в железопътния сектор, трябва да се продължи оптимизацията на сектора, тоест трябва да се намалява броят на железопътната мрежа, евентуално численият състав също да се оптимизира. Ние имахме цял план за преструктуриране, който беше разписан до 2017 година. В момента се правят точно обратните стъпки, специално БДЖ продължава да се ползва като компания за намаляване на социалното напрежение, и там продължават назначенията на хора, които потенциално биха могли да бъдат социален проблем", каза Ивайло Московски.
"В момента виждате, че в обществото, която и да е организирана или неорганизирана група, ако поиска нещо, това й се дава, само и само, за да няма напрежение и протести, което, на практика, обезоръжава тотално това правителство да направи, каквито и да са реформи. Разбира се, че в железниците трябва да се върви паралелно и с инвестиции, но за да има ефект от тези инвестиции, трябва да се изреже това, което е ненужно, което тежи на компанията, и което я тегли надолу", каза Ивайло Московски.
На въпрос - как тогава управляващите ще изкарат БДЖ на печалба, както се говореше, Ивайло Московски заяви: "На печалба - много трудно, почти е невъзможно да излезе. Но дори да не е целта да излезе на печалба, нашите партньори от Европейската комисия искат да видят един устойчив сектор, едни устойчиви предприятия, поради една-единствена причина – те не желаят парите на европейския данъкоплатец, да бъдат инвестирани в едно фалирало предприятие и след няколко години, когато то бъде обявено в несъстоятелност, на практика инвестираните европейски средства, да са се обезсмислили, защото на практика няма да има никаква полза от тях", каза Московски.
По думите му - това би било щета за всички, за нас и за европейския данъкоплатец и за компанията. "Това, което искат да видят, и то не само в сектор „Транспорт”, а и в останалите сектори, са едни ясни реформи, с конкретни мерки заложени в тях, конкретни срокове, които да доведат до устойчивост на тези сектори, за да има смисъл от инвестициите чрез еврофондове в тях и на практика постигането на крайни цели като растеж в икономиката, растеж в сектора, устойчивост на работните места и т.н.", каза Ивайло Московски.

Източник: Фокус
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот railjet » Пон Дек 02, 2013 5:56 pm

Чест му прави на това момче,че не се отметна от думите си! Които са самата гола истина.

Не му прави чест обаче,че дълго време остави онзи дегенерат Владимиров да коли и беси- само той и никой друг. Забележете- наблягам на Владимиров, не на Недев! Вторият не е дегенерат!
railjet
 
Мнения: 7809
Регистриран на: Чет Юли 25, 2013 3:12 pm

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот 07 » Вто Дек 03, 2013 1:14 am

railjet написа:Чест му прави на това момче,че не се отметна от думите си! Които са самата гола истина.

Не му прави чест обаче,че дълго време остави онзи дегенерат Владимиров да коли и беси- само той и никой друг. Забележете- наблягам на Владимиров, не на Недев! Вторият не е дегенерат!

И какво направи това момче по въпроса? А Недев? И който и да е било друг - кифтаци на орляци години и години наред.... ако на всеки кифтак последните 20 години бяха ремонтирали 1 км железен път - София Варна щеше да е под 6,5 часа, а София Бургас - под 4,5...
07
 
Мнения: 3118
Регистриран на: Чет Юли 25, 2013 8:45 pm

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот Варужан Апелян » Пет Дек 20, 2013 12:25 pm

Петър Делчев написа:
Водещ: В същото време се повишават заплатите в сектора. Чувствително ли ще бъде това повишение и ще се реже ли от персонала, за да се стигне до това увеличение на заплатите?

Християн Кръстев: Рязане на персонала няма да има, достатъчно е намален персоналът, включително имаме места, където не достига персонал – трябва да назначаваме там персонал, а не да уволняваме. Включително сме назначили в рамките на около три месеца 250 човека, и то работници по места.

БДЖ Кариера
В момента няма свободни работни места.
http://bdz.bg/p.php?id=aboutjob
Варужан Апелян
 
Мнения: 1405
Регистриран на: Пет Дек 20, 2013 12:16 pm

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот railjet » Пет Дек 20, 2013 12:31 pm

Тъкмо за теб дойде реч вчера, как си станал поредният емигрант, и как едва ли ще се завърнеш някой ден в социалистическия кенеф :mrgreen:
Петър,Ванчо и Сашо скоро ще те последват: с доброто им езиково ниво,вратите им са отворени ;)

П.П. Всеки ден средно 3-ма медици напускат страната.
railjet
 
Мнения: 7809
Регистриран на: Чет Юли 25, 2013 3:12 pm

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот Варужан Апелян » Пет Дек 20, 2013 1:32 pm

Факт е, че за хората с добро езиково ниво няма свободни работни места в БДЖ ПП. Помниш ли една тема за работа в превозвачите от стария форум...имаше време, когато се пускаха конкурси на БДЖ в Jobs.bg? Колко от тези 250 свободни работни места бяха обявени в порталите за работа... а в страницата на БДЖ?
Ето как го правят в малките континентални държави като нашата:
https://werkenbijns.nl/
http://www.despoorwegenwervenaan.be/
http://www.vr.fi/en/jobs.html
ето и по-големите:
http://www.virgintrainscareers.co.uk/Brochure/
http://www.joinusonthejourney.co.uk/drivers.aspx

Въпросът е какво ще работят тогава шурея, баджо и дъщерята...
Варужан Апелян
 
Мнения: 1405
Регистриран на: Пет Дек 20, 2013 12:16 pm

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот bdz43r » Пет Дек 20, 2013 1:46 pm

Варужан Апелян написа:Въпросът е какво ще работят тогава шурея, баджо и дъщерята...
Каквото могат, т. е. нищо.
bdz43r
 
Мнения: 3170
Регистриран на: Пон Юли 22, 2013 7:51 pm

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот Administrator » Нед Дек 22, 2013 2:03 pm

Християн Кръстев: Реформите в БДЖ през 2014 г. ще са свързани с решаване на проблемите с кредиторите и подобряване качеството на услугата

22 Декември 2013 | 11:02 | Агенция "Фокус"

Християн Кръстев: Реформите в БДЖ през 2014 г. ще са свързани с решаване на проблемите с кредиторите и подобряване качеството на услугатаСнимка: БДЖ


Фокус: Г-н Кръстев, каква беше 2013 г. за „Холдинг БДЖ” ЕАД?

Християн Кръстев: 2013 г. беше една трудна и тежка година за „Холдинг БДЖ” ЕАД и за двете му дъщерни дружества. Независимо от това, се надявам, че сме се справили добре и вървим в правилната посока.

Фокус:В последните години често слушахме, че железниците ги грози фалит. Избегнахте ли този риск?

Християн Кръстев: Смятам, че сме избегнали фалита. Настоящото ръководство на БДЖ разработи изцяло нов 10-годишен план за оздравяване на железницата, който включва пакет от оздравителни мерки. Очакваните резултати от мерките, заложени в плана са финансово стабилизиране и оздравяване на „Холдинг БДЖ” ЕАД, модернизация и обновяване на подвижния състав, както и повишаване качеството на предлаганите услуги и конкурентоспособността на двете дружества в холдинга. В случай, че този пакет от мерки бъде изпълнен, „Холдинг БДЖ” ЕАД може да се стабилизира и да се развива като една съвременна европейска железница.

Фокус:Колко са дълговете на БДЖ към края на годината?

Християн Кръстев: Общите задължения на „Холдинг БДЖ” ЕАД през месец юни бяха 704 млн. лв. В края на месец декември те вече са намалени до 625 млн. лв.

Фокус:Как ги намалихте?

Християн Кръстев: Намаляването на задълженията с цели 79 млн. лв. е постигнато без нито една стотинка допълнителна помощ от държавата. Това беше направено със собствени сили и средства, както и с 20-те млн. лв. от капиталовия трансфер за „Пътнически превози”. Плащанията към кредиторите по главници на просрочени заеми са в размер на 66 млн. лв.

Фокус:Докъде стигнаха преговорите с кредиторите и очаквате ли развитие през следващата година?

Християн Кръстев: Преговорите вървят добре. Още през януари - февруари месец очакваме да подпишем споразумението с облигационерите и банките кредитори. Преди десетина дни имахме една среща във Франкфурт с KFW, веднага след Нова година имаме среща във Виена с облигационерите, които са по същите дългове, така че смятам, че ще се разберем най-късно до февруари.
Фокус:Преодоляно ли е недоверието от тяхна страна – имаше и такива моменти в миналите месеци и години.
Християн Кръстев: В началото на преговорите с кредиторите имаше само недоверие. Проблемът е, че по непонятни причини диалогът с тях е бил прекъснат и в продължение на три години не са били погасявани вноските от страна на БДЖ. Само наказателните лихви за това са в размер на 35 млн. лв. Смятам, че сега имаме сближаване на отношенията и водим един добър и конструктивен диалог.

Фокус: Доволни ли сте от средствата, заложени в бюджета за 2014 г.?

Християн Кръстев: По отношение на оздравяването на БДЖ имаме пълната подкрепа на правителството и на министър Данаил Папазов. До 2013 г. капиталовият трансфер от държавата беше в размер на 20 млн. лв. годишно, докато за 2014-а и следващите 2 години е заложено той да бъде увеличен на 30 млн. лв. на година. Това е увеличение с цели 50 %.
През 2013 г. от страна на държавата са дадени 170 млн. лв. по договора с „БДЖ – Пътнически превози”. Заложените средства за 2014 г. са в размер на 179,8 млн. лв.

Фокус:Как ще бъдат разпределени те за следващата година?

Християн Кръстев: Бизнес-плановете на Холдинга и двете дружества са готови и мисля, че министър Папазов ще ги утвърди до края на годината. Средствата са разпределени за различни неща, като най-голяма част от тях са заложени за извършване на ремонти на подвижния състав. В бизнес-плановете сме заложили и увеличение на доходите на нашите служители.

Фокус: С какъв ръст?

Християн Кръстев: Имаме разчети, но умишлено няма да кажа процент, защото не сме ги заложили процентно, а диференцирано.

Фокус: Имате ли възможност за използване на европейски средства следващата година и очаквате ли?

Християн Кръстев: В момента търсим варианти за включване в европейски програми най-вече за реновиране и закупуване на нов подвижен състав. Ще използваме модела на Литва, Латвия и Естония, защото иначе не можем да участваме по Оперативна програма „Транспорт”. Именно заради това, ще ползваме техния опит и ще направим всичко възможно да стигнем до одобрение на европроекти.

Фокус: Как се отрази на Холдинга спирането на процедурата за приватизацията на „БДЖ – Товарни превози”?

Християн Кръстев: Спирането на процедурата за продажба на „БДЖ - Товарни превози” се отрази благоприятно. Върнаха се клиентите ни, които бяха тръгнали да превозват своите товари с автомобилен транспорт. Това е видно от ръста на превозените обеми товари през последните няколко месеца.

Фокус: Бяхте на откриването на тунела под Босфора. Може ли да ни кажете как ще се отрази този голям проект на транспорта и на превозите в региона и в частност Вие очаквате ли нещо повече?

Християн Кръстев: Този голям проект за момента работи само за пътническо движение. В началото на 2014 г. ще бъдат пуснати и да се движат и товарни влакове. Те ще минават през тунела само през нощта и в двете посоки Азия – Европа. Нашите очаквания са трафикът, който е от Турция през България за Западна Европа и обратно, да бъде двойно увеличен.

Фокус: В какъв срок?

Християн Кръстев: По време на моето посещение там, турската държава беше готова с изграждането на товарната гара в азиатската част, построили бяха и европейската гара за товарно движение, но самата връзка не беше доизградена от гарата до тунела от европейската част. Именно това беше проблемът с пускането на товарното движение. Колегите от Турция обявиха, че до края на януари ще са готови и ще го пуснат в експлоатация.

Фокус: През следващата година очаквате ли повишаване на товарите и повече доставки заради строителството на „Южен поток” и евентуално след изграждането му?

Християн Кръстев: За момента очакваме стартирането на изграждането на проекта. Относно строителството му, нашите очаквания са основно за превоз на тръби, на който разчитаме. През 2014 г. е заложено този превоз да бъде в размер на около 500 хиляди тона и се надяваме да го поемем ние.

Фокус: На какъв етап е модернизацията на подвижния състав?

Християн Кръстев: За първи път от години преди две седмици се случи да нямаме липсващи вагони от съставите на влаковете. Някъде от порядъка на около 50 вагона на ден не достигаха през месец септември. В момента сме на нула. Това говори за усилената ни работа по ремонтните програми на подвижния състав през последните няколко месеца. Ремонтите във вагонните заводи продължават и вагоните излизат от тях по график.
През следващата година за ремонт на подвижен състав в „Пътнически превози” са заложени 77 млн. лв., а в „Товарни превози” средствата са в размер на 21 млн. лв. Подготвяме тръжна процедура за избор на изпълнител на среден ремонт на 165 пътнически вагона през 2014 г. В бизнес-плановете на дружествата сме предвидили и извършването на ремонти на локомотиви и вагони и в нашите локомотивни и вагонни депа.

Фокус: Какво се споразумяхте със сръбските железници по повод дълга им към БДЖ?

Християн Кръстев: Освен сръбските железници и македонските железници имат задължения към БДЖ. И двете държави заявиха своите намерения да си ги платят.
От началото на м. декември започнахме активно да водим преговори със сръбските железници по повод техния дълг към БДЖ. Лично министър Папазов се включи в преговорите. Вече е създадена и работна група, която в началото на януари ще проведе срещи в Белград, за да се подпише споразумение, в което точно е разписано разсрочването на дълга и схемата за покриването на задълженията. Дългът на сръбските железници към БДЖ е формиран в периода 1996 г. – 2006 г. и е на стойност 7,5 млн. евро.

Фокус: А с македонските железници водят ли се разговори?

Християн Кръстев: С македонските железници проведохме разговори още преди тези със сръбските железници. Там вече сме готови с подписване на споразумението. Дългът на македонските железници към БДЖ е от периода 1991 г. – 2007 г. и е в размер на 2,5 млн евро.

Фокус: Защо според Вас през годините не са били предприети стъпки за изискване на тези дългове?

Християн Кръстев: Не мога да отговоря защо някой не си е търсил вземанията от съседните железници, но специално по отношение на дълга на сръбските железници към БДЖ, през годините има направени някои стъпки във връзка с неговото изискване.
Изплащането на дълговете, които имат към нас сръбските и македонските железници би помогнало на „Холдинг БДЖ” ЕАД да покрие част от задълженията си към банките кредиторки, за чието разсрочване водим тежки преговори от няколко месеца.

Фокус: След 130 години липса на железница Скопие-София виждате ли се като ръководителят на железницата, при който това може да стане факт?

Християн Кръстев: От българска страна каквото е трябвало да бъде направено през годините, е свършено. През 2002 г. беше построена новата гара на Гюешево, така че България е готова. От проведените разговори и срещи в Македония стана ясно, че те са изготвили един много сериозен план за развитие на тяхната железница в три етапа – да доизградят до нашата граница железопътната си инфраструктура. Там имат за изграждане 45 км железопътна инфраструктура с прилежащите към нея съоръжения. Започват от догодина с първата част от строителството и предвиждат до 2018 г. движението между България и Македония да бъде пуснато.

Фокус: Печеливши ли са ЖП-връзките със съседите? Споменахте за Турция, а за Гърция, Румъния, Сърбия и Македония?

Християн Кръстев: Работим и с гръцката железница, независимо, че тя има по-големи проблеми от нас. Работим добре и със Сърбия – възстановихме движението на пътническите влакове между Сърбия и България, което беше нарушено. С румънците също работим добре – очакваме февруари - март 2014 г. да пуснем движението на товарни и пътнически влакове по Дунав мост 2, след като бъде подписана последната спогодба, която е необходима.

Фокус:Каква конкуренция са ви магистралите, които България изгражда с ускорени темпове в последните години?

Християн Кръстев: Конкуренцията между двата вида транспорт е значителна. Ниският относителен дял на превозите по железница ясно показва кой в момента е водещият вид транспорт. За съжаление това преимущество се дължи на редица нелоялни обстоятелства. Като пример бих могъл да посоча значително по-ниските инфраструктурни такси, които автомобилният транспорт заплаща. Там трябва да се анализират нещата. Конкуренцията е поне 1:10, в интерес на автомобилните превозвачи.
България е част от европейската железопътна мрежа, а приоритет в цяла Европа е поощряването на екологосъобразните видове транспорт, каквито са железопътните превози. Както вече споменах, в момента БДЖ има пълната подкрепа от страна на настоящото правителство. В следващия програмен период 2014 – 2020 г. кабинетът дава приоритет на железопътния транспорт, като по-екологичен и по-ефективен от останалите видове транспорт. Железопътният транспорт не причинява задръствания, а претовареността на автомобилния трафик и честите инциденти по пътищата са сериозен проблем не само у нас, а и в световен мащаб. Също така, относителният дял на ранени и загинали при превоза на пътници с железопътен транспорт е най-нисък спрямо другите видове транспорт. Именно заради своите очевидни предимства пред останалите видове транспорт, железопътният транспорт е приоритетен вид транспорт и в цялостната европейска транспортна политика.

Фокус: БДЖ е с нов график от скоро. Съобразихте ли се с желанията на хората?

Християн Кръстев: Да, от 15 декември влезе в сила новият график за движение на влаковете през 2014 г. Голяма част от направените в него промени са съобразени именно с постъпили предложения и молби от страна на областни и общински администрации, друга част – с обосновани искания на редовни клиенти, а трети – са свързани с повишаване рентабилността на превозите и ефективното използване на наличния подвижен състав.
В новата транспортна схема е заложено пускането на 47 нови влака, които вече пътуват по различни направления в страната. Подобрени са връзките между влаковете в отделните гари, увеличена е честотата им на движение, както и броят на спирките на бързите влакове. През следващата година увеличаваме обема на превозите с железопътен транспорт, осъществявани през 2013 г. Превозът на пътници ще се извършва с 606 влака – 24 международни бързи влака, 79 бързи влака (8 от тях със задължителна резервация), 148 пътнически влака и 355 крайградски пътнически влака.
При изготвянето на новата транспортна схема е предвидено и движението на допълнителни крайградски пътнически влакове, които ще обслужват предимно ученици и пътуващи до работните си места и обратно. Планирали сме и увеличение на съставите на влаковете с повече вагони, за да не бъдат пренаселвани в пиковите часове.

Фокус:Има едно вечно предложение - да качим ТИР-овете на платформи и да повишим безопасността поне по някои участъци. Как гледате на това?

Християн Кръстев: Естествено, че идеята е добра. Трафикът на товарни автомобили е от Турция в посока Европа, и обратно, независимо дали преминават през Русе или Драгоман. През втората половина на месец януари ще имам среща с генералния директор на турските железници, включително и с Асоциацията на автомобилните превозвачи, за предприемане на действия, така че да натоварим голяма част от ТИР-овете на влакове за Западна Европа, и обратно.

Фокус:По отношение на безопасността как преценявате 2013 г.?

Християн Кръстев: Безопасността и сигурността на превозите са основен приоритет в нашата дейност и усилията на ръководството на „Холдинг БДЖ” ЕАД и целия персонал са насочени именно в тази посока. Няма локомотив или вагон, който да бъде допуснат да замине на път, без да бъде обстойно проверен в техническо отношение.
В периода октомври – ноември беше извършена голяма комплексна проверка по изпълнението на технологичните изисквания към безопасността на железопътната услуга. Тук бих искал да обърна внимание, че по неизвестни за мен причини подобна мащабна проверка не е била правена в БДЖ от 2010 г. Проверката обхвана около 260 обекта на територията на цялата страна. Проверени бяха всички депа за ремонт и поддръжка на пътнически и товарни вагони, локомотиви и мотрисни влакове, всички поделения за пътнически и товарни превози и др. Целта на проверката беше да се проследи всеки един етап от подготовката на влаковете за път – от спазването на нормативните и технологични изисквания при поддръжката и ремонта на подвижния състав до подготовката на превозния персонал за изпълнение на служебните задължения, свързани с безопасността на влаковото движение.
Комплексната проверка беше извършена от служителите от отделите „Безопасност” в двете дъщерни дружества на Холдинга. Предприели сме мерки и действия, така че да изпълним предписанията на специалистите по безопасност. В тази връзка е потърсена дисциплинарна отговорност от доста служители по повод извършени нарушения, които са от различен характер.

Фокус: Кои са най-важните реформи, които предстоят на „Холдинг БДЖ” през следващата година?

Християн Кръстев: Най-важните реформи, които ни предстоят са преструктуриране на дълговете, така че да нямаме проблем с кредиторите, оздравяване на компанията, модернизация и обновяване на подвижния състав и повишаване качеството на предлаганите от нас услуги.

Денка КАЦАРСКА

Източник: Фокус
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Реформи в българските железници ?

Мнениеот Варужан Апелян » Пон Яну 06, 2014 3:18 am

Събота, 04 Януари 2014 16:00
Промените в Закона за жп транспорта могат да доведат до наказателна процедура за България
В новия вариант отпаднаха лобистките текстове, остава неясно кой ще разследва жп произшествията.

Предлаганите текстове за изменение на Закона за железопътния транспорт съдържат текстове, които могат да доведат до т.нар. „инфрийджмънт“ - наказателна процедура срещу България . Спорните текстове са свързани с опита на транспортното министерство да извади функциите на ИА „Железопътна администрация“ по разследване на железопътни произшествия и да ги възложи на други структури, включително и на НК „Железопътна инфраструктура“. Според становище на доц. Симеон Ананиев – председател на Асоциацията на българските железопътни компании подобни действия противоречат на директивата на ЕС за безопасността на железопътния транспорт.

„При разследване на произшествия /без тежките/, в проекта на ЗИЗЖТ, се предоставя разследването на жп произшествия и инциденти на НКЖИ и съответния превозвач, т.е. без независим национален орган. Все едно при произшествие с участие на автомобили и други участници в движението, страните сами да съставят протокол за произшествието и т.н. Този проект на ЗИЗЖТ показва неразбиране на новите условия и реалности на жп превозите в България и ЕС, като ще доведе до неминуемо конфликти между жп превозвачи и НКЖИ, съставяне на отделни документи и съдебни дела.“, се казва в анализа.

Според Ананиев при разследване на произшествия, ИАЖА бяга от отговорност като разследващ орган, т.е. ще се обезличи като НОБ и „Национален разследващ орган” за Р.България, като има опасност да се превърне в чиновническа служба за отговори на жалби и становища, без дейност, един вид като пощенска кутия на ЕРА (Европейска железопътна агенция – б.р.).

Добрите новини са свързани с променените текстове, които бяха атакувани като лобистки от браншови и неправителствени организации и принудиха министерството да изтегли проектозакона за преработка. Докато в предишния вариант се предвиждаше жп превози да могат да се извършват и без лиценз, а само със сертификат за безопасност, сега те са променени. С новите промени без лиценз ще могат да се извършват такива превози единствено в частни клонове извън националната железопътна мрежа.

Изт: http://www.classa.bg
http://transportal.bg/index.php/zhp-transport
Варужан Апелян
 
Мнения: 1405
Регистриран на: Пет Дек 20, 2013 12:16 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Българските железници през погледа на медиите

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта