Тежки превози

В този раздел се публикуват и коментират всички материали от официалните медии за българските железници като целта е всички жп любители и професионалисти да са в течение на информацията, която циркулира в медийното пространство за сектора. В този раздел може да публикувате и коментирате всякакви материали от официалните български медии за българските железници. Разделът няма за цел да популяризира определени медийни публикации, а да ги потвърди, отрече, коментира и пр. от гл.т. на професионалната фактология и обективност. При по-задълбочени дискусии, които се отклоняват от конкретните коментари по даден медиен материал, модераторския екип си запазва правото да премества дискусиите в съответните специализирани категории и раздели на форума.

Тежки превози

Мнениеот Administrator » Чет Дек 05, 2013 4:48 pm

Тежки превози

Частните жп компании са алтернатива за индустрията, но все още не са се разгърнали на достатъчно широк фронт

Калина ГОРАНОВА | 05.12.2013

Тежката индустрия е силно обвързана с още един тежък бранш - железопътния транспорт. Развитието на тежките производства може да бъде засечено не само през борсовите цени на суровини, вноса и износа, но и на релсите. (По данни на жп бранша през 2011 г. пазарът е около 14 млн. тона. През 2012 г. бизнесът отчита спад и количествата падат на около 12 млн. тона. За тази година очакванията са по-добри - ще има увеличение между 5 и 10%.)
Или когато приходите на превозвачите падат, в дъното на нещата (освен лошото управление на държавната компания) са или замразеният износ на електроенергия и оттам по-малкото въглища за превоз от мините към ТЕЦ-вете, или сриването на автомобилостроенето и по-слабите продажби на стоманата и т.н. От друга страна, тежката индустрия е основният потърпевш при всякакви катаклизми в железопътния доскоро само държавен сектор. Непоследователните държавни политики по отношение на бъдещето на държавния мастодонт в стил "ще приватизираме - няма да приватизираме" не дават голяма сигурност на компаниите. Консервативната политика при определянето на инфраструктурните такси за ползване на жп мрежата пък води до оскъпяване на продукцията и намаляване на нейната конкурентоспособност.
От няколко години (след либерализацията на товарния жп транспорт) компаниите в промишлеността имат възможност да диверсифицират превозвачите, с които работят, и така да изискват подобри цени и качество на услугите, като делът на "БДЖ - Товарни превози" постепенно се свива. Какво обаче все още не достига на частните жп компании, работещи в страната, за да станат пълноценен партньор на тежката индустрия?
Завод по завод
С лицензи на жп превози разполагат седем частни компании (не броим двете дъщерни компании на холдинг БДЖ за пътнически и товарни превози и Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване"). Активна превозваческа дейност обаче извършват само три от тях. Това са русенската "Булмаркет -ДМ", "Българска железопътна компания", дъщерна на румънската Grup Feroviar Roman, и "Ди Би Шенкер рейл България". Последното дружество е собственост на германската DB Mobility Logistics AG, част от групата на Deutsche Bahn (DB).
Навлизането на компаниите се отрази на пазарните позиции на БДЖ. Според отчета на Национална компания "Железопътна инфраструктура" за 2012 г., към която жп превозвачите заплащат такси за преминаването по релсите, пазарния дял на "БДЖ - Товарни превози" на база брутотонкилометри е 66.22%, като работата на компанията е намаляла с 21% спрямо 2011 г. "Причините са по-малкото жп превози и преразпределението на товаро-потока към частните превозвачи", гласи обяснението в отчета. Едновременно с това участието на частните конкуренти през изминалата година се увеличава. "Българска железопътна компания" има дял от 20% отново на база брутотонкилометри, като отчита ръст на работата си с 4%. За "Ди Би Шенкер рейл България" пазарния дял е 8.37%, а за "Булмаркет - ДМ" - 5.6%, като бизнесът на компанията се е увеличил с 51.6%. За някои от частните компании възходящата тенденция ще се запази, като Любомир Гарчев, изпълнителен директор на българското поделение на Deutsche Bahn, очаква пазарният дял на компанията да достигне до 15%. С около 30% ръст на база приходи от превози пък може да се похвали "Булмаркет - ДМ".
БДЖ и другите
Частните жп превозвачи навлизат постепенно, те насочват усилията си основно към големите товародатели, като всяка от компаниите гледа да разполага поне с един сериозен голям клиент. Производителите на свой ред пък най-често работят с няколко превозвача в зависимост от условията, които им се предлагат. В групата на крупните товародатели на БДЖ все пак остават и "Стомана индъстри", "Каолин", "Неохим" и двата завода на "Италчементи груп" - "Девня цимент" и "Вулкан".
Някои цели сфери като превозите на въглища останаха резервирани за държавната компания "БДЖ - Товарни превози", като твърдите минерални горива представляват 33% от товарите на компанията за 2012 г. и това ги поставя на първо място. По други направления обаче държавното дружество губи позиции. Така например то загуби част от товарите на "Лу-койл Нефтохим", след като отказа да закупи цистерните на компанията. Нещо, което беше направено от конкурента "Българска железопътна компания". Тя до момента даваше и най-сериозните заявки за по-сериозно разгръщане на българския пазар, като румънският собственик Grup Feroviar Roman дори имаше интерес към приватизацията на държавните товарни жп превози.
Принципът да има поне по един сериозен клиент е спазен при "Българска железопътна компания", където миноритарен акционер (румънската компания има 74.99%) е торовият завод "Агрополихим" с 25.01%.
Основен клиент на "Ди Би Шенкер рейл България" пък е медодобивният комбинат в Пирдоп "Ау-рубис". Компанията работи с транзитни товари, като има и сериозен дял в маневрената индустриална дейност в предприятията. От маневрите в рамките на предприятията тръгва и бизнесът по релсите на страната. Местното подразделение е създадено на 11 януари 2010 г., като купува активите на българския клон на румънската " Лоджистик сървис Данубиус", също подразделение на Deutsche Bahn. Румънският предшественик работи в България от 2003 г., като предлага превози в рамките на завода на "Аурубис". През 2009 г. компанията започва да извършва тази дейност и в заводите на "Стомана индъстри" и "Каолин". За да излезе извън рамките на заводите, на компанията обаче й е необходим лиценз. Получава го на 13 май 2010 г.
Понишово пък се развива "Булмаркет - ДМ. Това е нормално, тъй като компанията е и от двете страни на барикадата - товародател и превозвач. Тя е първият частен железопътен превозвач в България и притежава лиценз за извършване на железопътен транспорт от 2005 г. Започва да се занимава с жп превози, обаче леко по принуда. "Булмаркет -ДМ" е производител на растителни масла и биодизел, дистрибутира и пропан-бутан. За да обслужва собствените си товари до складовата си база, компанията е трябвало да закупи собствен маневрен локомотив. Започва да трупа опит и решава да вземе лиценз за регионален жп оператор. Впоследствие увеличава парка си и кандидатства за лиценз и за национално покритие. Логично в жп превозите компанията специализира в транспортирането на горива и опасни товари. Сега около 20% от превозите на компанията са за собствени
нужди. Сред големите товародатели на "Булмаркет - ДМ" са "Лукойл", " Нафтекс петрол" и "Инса ойл". Управителят на дружеството Станко Станков вижда потенциал на този бизнес, като през тази година фирмата инвестира 3 млн. евро за 4 английски локомотива на старо. Намеренията са да бъдат закупени още 5-6. Сега около 90% от превозите й са горива, като Станко Станков не отрича възможността да започнат да возят и друг тип товари, но за целта първо е необходимо вагоните да бъдат обезпечени с товари , т. е . да се намери клиент.
Не може само хубавите превози
"За съжаление обаче частните компании все още са с ограничен ресурс като подвижен състав и точки, които обслужват", коментира Антон Петров, представителят на Viohalco в България. Гръцкият индустриален концерн е собственик на "Стомана индъстри", "София мед" и др. "Не мога да си обясня защо не навлизат. Българският пазар не е голям, но не е и малък. Ако решат да бъдат силна конкуренция на БДЖ, едва ли ще им е проблем, тъй като БДЖ са тежка структура, с много високи разходи", смята Петров. До момента никой от тях не е тръгнал да се конкурира с БДЖ на широк фронт. Фокус на частните превозвачи е да вземат най-интересните линии и направления, като неатрактивните превози остават за БДЖ. Тоест към големи товародатели с атрактивни превози и към рентабилните линии, от и за основни центрове като София, Русе, Бургас, Варна.
"Стомана индъстри" има регулярни превози от София за Бургас и Свищов. Но едновременно с това компанията получава скрап от близо 100 гари в страната", обяснява Антон Петров. Тези превози не са регулярни и не може да бъде сформирана цяла влакова композиция, като вагоните с товар за "Стомана" се прикачат към други влакове. Тези превози се правят от държавната "БДЖ - Товарни превози" и частна компания едва ли би имала интерес към тях, тъй като не са толкова атрактивни. Това води до деликатна ситуация за товародателя. Той не може да даде на даден жп превозвач само кай-мака на превозите си, а на държавния мастодонт останалата трудна и не-атрактивна част. Като резултат "Стомана индъстри" е един от топ товародателите на БДЖ.
Каквато и да е конкуренцията в жп бранша, превозите по релси зависят и от държавната политика и по-точно от определянето на цените. "Тарифите на жп превозите не са конкурентни на автотранспорта", коментира Тодор Костов, изпълнителен директор на "Холсим България". И добавя, че при производителите на цимент има плавен отлив от 4-5 години насам от жп превозите, като за тях той е със затихващи функции. А потенциалът е далеч по-голям. През последните няколко години използваемостта на железопътната мрежа е 68% от капацитета й при пътническите превози и едва на 30% при товарните превози. А таксите за 2014 г. ще си останат същите.

Източник: Вестник "Капитал Daily" - стр. 12, 13
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Назад към Българските железници през погледа на медиите

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта