от Administrator » Сря Окт 30, 2013 11:35 am
Интервю с Петър Киров, зам.-министър на транспорта
29.10.2013 | 18:30
Водещ: На края сме на един програмен период, в която по ОП „Транспорт” са изплатени над 1 млрд.лв. Предстои обаче нов период, в който министерството на транспорта се заканва да развие екологичните начини за придвижване, по-специално това са железопътният транспорт, както и морският и речен, имайки предвид Дунав. В студиото е зам.-министърът на транспорта Петър Киров. Здравейте и добре дошли! Първо да ви попитам по този период, който приключва в момента, така, ако сложим думата загуба в кавички, какво няма да успеем да усвоим в следващите месеци, те са два месеца?
Петър Киров: Всъщност съгласно правилата на ЕС разплащанията по оперативните програми са допустими до края на 2015 г.
Водещ: По този период, който приключва?
Петър Киров: По този период 2007 – 2013 са допустими плащания, които да бъдат извършвани до края на 2015 г. ОП „Транспорт”, първо искам една малка корекция да кажа, не 1 млрд.лв., а 1 млрд. евро са изплатени на крайните бенефициенти. Към момента имаме над 52% от програмата разплатена към крайните бенефициенти. Към ЕС са сертифицирани 48% от бюджета, който е на програмата, който е определен за финансиране по грантове от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Т.е. към момента реално са постъпили от европейското съфинансиране 730 млн.евро, а ние вече сме сертифицирали 785 млн. евро.
Водеща: Каква е прогнозата ви за този период, който казахте преди малко до края на 2015 г., какво ще успеем да усвоим?
Петър Киров: Не очаквам да имаме загуби, доколкото към момента вече има добра мобилизация, изпълняват се всички големи инвестиционни проекти, които към момента все още не са завършени по ОП „Транспорт”. Става въпрос за двата лота на АМ "Марица", за лот 2 и лот 4 на АМ "Струма", за жп линията Пловдив- Бургас, която в момента е в процес на рехабилитация и модернизация и за жп линията Септември – Пловдив.
Водещ: Питам ви веднага за линията Пловдив – Бургас, с колко ще се ускори, всички ни интересува това? Защото направата на южната магистрала, влакът стана абсолютно неконкурентоспособен, най-малкото откъм време. С колко ще се намали времетраенето на пътуването Пловдив – Бургас, което сега е 4 часа?
Петър Киров: По предварителни изчисления това, времето за изминаване на разстоянието между Пловдив и Бургас ще бъде намалено с 50 мин. Но не само това е важното. Железопътният транспорт, от една страна, е по-екологичен, от друга страна, той допринася и за повишаване на безопасността на движението, доколкото пренасочването на пътникопотока към железопътния транспорт намалява натоварването на магистралата и съответно допринася и за по-малките нива на ПТП. Т.е. реализацията на този проект има повече от едно положително измерение за транспорта като цяло.
Водеща: Железопътният транспорт ще бъде приоритет и за следващия програмен период. Как точно ще се подобри инфраструктурата и какво ще се случи?
Петър Киров: Железопътният транспорт е приоритет не само за България. Той е определен за приоритетен и от ЕС в Балата книга. Това е основният транспортен политически документ на ЕС с хоризонт 2050 г. дори. Целта на железопътния транспорт е да поеме по-голям товаропоток и пътникопоток, така че да бъде облекчена силнозатормозената пътна инфраструктура навсякъде в ЕС...
Водещ: Да се опитам да преведа думите ви, това означава, че тирове по-малко ще се движат по магистралата и този товаропоток ще мине по жп линии из цяла Европа, това ли е тенденцията?
Петър Киров: Това е стремежът, включително и на ЕК. Това, което се отчита към момента е, че 60%, даже над 60% от вътрешнообщностната търговия се обслужва от автомобилния транспорт, който осигурява наистина изключителни възможности за обработване на по-малки партиди товари, има много хубави предимства, но от друга страна натоварва изключително много пътната мрежа и създава други проблеми, които са свързани и със замърсяване на околната среда и с предпоставки за ПТП.
Водеща: За съжаление обаче, нашата жп мрежа, както и подвижният състав, разбира се, на БДЖ, са много далеч от европейските стандарти, направо в друг век се движим ние в железниците, за съжаление.
Петър Киров: Така е, да.
Водеща: Кога ще може наистина България да си изгради нормална инфраструктура, по която средната класа да избере да се движи по нея?
Петър Киров: Това, към което ще се стремим и в което сме се съсредоточили в следващия период е първо да завършим цялостни трасета, т.е. връзката между Бургас като основно пристанище, пристанище, което лежи на основната транспортна мрежа на ЕС, да бъде свързано със София и градовете от Южна България като негов естествен хинтерланд. От друга страна, да бъде създадена връзка между Бургас и сръбската граница. В същото време това ще се допълни от развитието на приоритетното направление към турската граница. Предвиждаме в следващия период усилени инвестиции в Северна България за развитие на железопътната инфраструктура. Най-тарата жп линия в Османската империя, знаете, е Русе – Варна, която на практика не е била рехабилитирана от момента на нейното построяване, така че тя трябва да бъде развита. Освен това предвиждаме да осъществим жп връзката през Балкана Карнобат – Синдел, т.е. това са един последователни инвестиции в жп инфраструктурата, които едновременно ще ни дадат връзката Изток – Запад и Север – Юг.
Водещ: Подобрение на някои от проходите извън Хаинбоаз, който беше прекрасно направен, някой от другите проходи?
Петър Киров: По отношение на пътните проекти...
Водещ: Или тунел.
Петър Киров: Тунел със сигурност...
Водеща: Нека да свършим само с подвижния състав на БДЖ, за пътищата ще поговорим след малко. Ясно е че по ОП „Транспорт” няма да бъдат отпуснати средства за подмяна на подвижния състав. Откъде и как ще бъдат подменени?
Петър Киров: За съжаление, към момента ресурсът, с който разполага ОП „Транспорт” е такъв, че няма да има възможност за закупуване на подвижен състав. Това, което сме обсъждали с колегите от МОСВ, макар и в неофициален порядък, е възможностите за използване на средствата, които България придобива от продажба на въглеродни емисии за закупуване на един такъв щадящ околната среда подвижен състав, какъвто е железопътният подвижен състав. Като алтернативен вариант, по-евтин обсъждаме и възможностите за закупуване на специално навигационно оборудване, което да бъде инсталирано на борда на съществуващите локомотиви, така че те да могат да използват новите системи за сигнализация, които се инсталират по модернизиращите се жп линии.
Водеща: Ще се стигнел ли до тегленето на заем за оздравяването на БДЖ? Каква е програмата там?
Петър Киров: По отношение на БДЖ колегите работя много активно, в постоянна връзка са включително и със СБ, които предоставят много допълнителна експертиза във връзка с преструктурирането на компанията и развитието на нейния бизнес план. Лично министърът е ангажиран и има постоянен контакт с облигационерите, които са всъщност основният кредитор на БДЖ. Струва ми се, че скоро ще има и положителни новини за развитието в тази насока.
Водеща: В каква посока ги очаквате тези новини?
Петър Киров: В посока стабилизиране на компанията, развитие, подобряване на нейните показатели по отношение на превозвани товари...
Водеща: Оптимизацията как ще се случи?
Петър Киров: Сега, това не е моят пряк ресор, доколкото има друг зам.-министър, който отговаря за управлението на търговските дружества, а и министърът е лично ангажиран. Но от информацията, с която разполагам, новоназначеното ръководство на БДЖ вече забелязва много положителни тенденции, свързани с повишаване както на броя на превозваните пътници, така и с повишаване на обслужения товарооболрот, което са положителни индикации, които дават много добра възможност за бъдещето развитие на компанията.
Водещ: Как ще се справите с писането на такива проекти? Значи, досегашният период, в който беше заложено предимно на сухопътната инфраструктура, имам предвид магистрали и пътища, а, второстепенни пътища има ли възможност да се ремонтира по тази програма?
Петър Киров: Второстепенните пътища никога не са били обект на ОП „Транспорт”. ОП „Транспорт” е съсредоточена върху трансевропейската транспортна мрежа. Второстепенните пътища са в рамките на ОП "Регионално развитие" или „Региони в растеж” за следващия период.
Водещ: Става дума за конкуренцията, която Гърция прави в транспорта на товари с България. Много фирми предпочитат техните кораби да спрат в Гърция и да си докарат стоката до България с камион. Може ли това да се промени?
Петър Киров: Много фирми предпочитат и друго. Българските пристанища, особено напоследък...
Водещ: Бургас и варна не стоят в пълен капацитет.
Петър Киров: Те не стоят пълен капацитет, това е вярно, но част от причините са свързани и с недобрата връзка с естествените, това, което на технически език се нарича хинтерланд, т.е. това са тези агломерации, тези индустриални центрове, които биха могли да бъдат обслужвани от едно пристанище. Напоследък се забелязва тенденция за пренасочване на товари от пристанище Солун към пристанище Бургас например, което е добра индикация. Включително говорим за товародатели, които не са български...
Водещ: Какви данни имате конкретно?
Петър Киров: Имам данни конкретни за Сърбия, за големи инвестиции в свободна зона Пирот от една голяма западна компания, която предпочита да бъде обслужван нейният товарооборот от пристанище Бургас, а не от пристанище Солун във връзка с по-надеждната услуга, която се предоставя при товара на пристанище Бургас. Знаете, че Солун е известен с изключителната си ненадеждност. Там непрекъснато има стачки или на докерите, или на някой друг по пътя, примерно фермерите затварят пътя, което е от голямо значение за навременността на доставките и дава наше конкурентно предимство.
Водещ: Русе и речната гара там, въобще речният транспорт в България през следващия програмен период?
Петър Киров: Предвиждаме специално за реката да инвестираме доста в следващия програмен период. В този програмен период започна изграждането на т.нар. речна информационна система. Това е система за информация и навигация по река Дунав. В следващия програмен период по т.нар. Инструмент за европейска свързаност - Connecting Europe Facility на английски, ще бъде финансиран мащабен проект, съвместно с румънската страна за подобряване на условията за навигация в българо-румънския участък на река Дунав. Този проект е мащабен, той предвижда укрепване на речното дъно, драгиране, подобряване на навигационното осигуряване на фарватера. Т.е. една система от мероприятия, която да даде възможност да се удължи периодът на плаваемост на река Дунав.
Водеща: За бизнеса обаче са изключително важни пътищата, магистралите разбира се. Като че ли остават малко на заден план?
Петър Киров: В никакъв случай. Когато говорим за нашите приоритети като правителство за следващия период, ние говорим за ребалансиране на транспортната система, като разбираме ребалансирането в две направления. От една страна, да бъде дадено заслуженото на железопътния транспорт, но в никакъв случай без да бъде пренебрегван автомобилният транспорт и развитието на шосейната мрежа. И от друга страна, инвестициите в Северна България.
Водеща: Проекти и срокове можете ли да ни кажете на финала?
Петър Киров: Да. Това, което в момента работим заедно с колегите от НК „Стратегически инфраструктурни проекти” е свързано със завършването на проектирането на цялата АМ "Хемус", разработването на стратегия за изграждането на АМ "Хемус", включително и за провеждане на търгове, разделянето й на лотове. Освен това колегите от АПИ проектират пътните връзки, които ще обслужват Дунав мост 2, а именно връзката между Монтана и Видин от една страна, и между Ботевград и Мездра от друга страна, така че да бъдат преодолени тези тесни места в това транспортно направление.
Водеща: Кога да очакваме за финал да имаме АМ "Хемус", вашата прогноза каква е?
Петър Киров: Цялата АМ "Хемус" надали ще може да бъде изградена по начина, то който беше изградена, или по точно, по който беше довършена АМ "Тракия" с едно общо усилие. Но ще се борим да осигурим финансов ресурс за изграждане поне на първия етап на АМ "Хемус" до пътния възел, който ще свързва Плевен, главния път между Плевен и Ловеч в този програмен период.
Водещ: Благодарим ви за това гостуване!
Източник: ТВ7, Нюзрум