Железният бизнес на ромските гета Светослав Метанов30.01.2014На жп линията е застанала жена с дете на ръце. Участъкът е прав. Машинистът я вижда отдалече, намалява скоростта, надува свирката. Но ромката не мърда от мястото си. Затова той натиска спирачките и влакът спира. Тогава от околните храсти изскача тумба от 20-30 мургави апаши, които за 15-20 минути свалят тонове желязо от вагони, натоварени със скрап.
Случката изглежда като от филм за Дивия запад, само че се случва поне 150 години по-късно в европейска България. Номерът с жената на релсите е добре отработен. За същата цел се използват дървени трупи, запалени автомобилни гуми и всевъзможни други прегради, които трябва да спрат влака и той да бъде разтоварен. Естествено, ромските банди са изчезнали много преди на мястото да пристигне екип на транспортна полиция.
Кражбите в железниците са много сериозен проблем както за БДЖ, така и за Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ).
Краде се
всичко -от гориво и скрап до действащи съоръжения на осигурителната и телекомуникационната техника. Свалят се медните жици от контактната мрежа, скрепителните елементи, релси, жп стрелки и т.н. Ценно е всичко, което може да бъде продадено за вторични суровини.
Данните на НКЖИ показват, че щетите от кражби рязко са се увеличили през последните години. През 2009 г. те са били на стойност 496 000 лева, а за 2012-а и 2013 г. са съответно 1,135 млн. и 1,5 млн. лв.
Тази година има условия антирекордите да бъдат счупени. Щетите само от наглата кражба, довела до дерайлирането на товарен влак на 19 януари т.г. край гара Яна, достигнаха 800 хил. лева. Инцидентът по щастлива случайност се размина без жертви. В случай че цистерните бяха пълни, щеше да има истинска екокатастрофа, а ако влакът бе пътнически, можеше да стане цяло гробище, обяснява шефът на НКЖИ Милчо Ламбрев.
Катастрофата бе причинена заради демонтирането на скрепителните елементи на жп линията - подложките за релсите и тирфоните, които ги държат. От инфраструктурната компания твърдят, че трасето е било проверено от кантонер в 18 ч, а часът на дерайлирането е 22,40. В промеждутъка са били отмъкнати железните елементи двустранно по 170 метра по линията. Демонтажът на тези елементи не е особено лесна работа. Необходими са специални инструменти и лостове. Така че е ясно: кражбата е дело на добре организирана група.
Парадоксално е, но кражбите от железниците се увеличават, въпреки че преди година влезе в сила силно рестриктивен нов Закон за управление на отпадъците. Според текстовете му пунктовете за изкупуване на метален скрап трябваше да внесат банкови гаранции по 30 000 лева, да въведат постоянно видеонаблюдение, а санкцията за изкупуване на неразрешени отпадъци (каквито са частите от пътната и железопътната инфраструктура и проводниците от контактната мрежа) бе вдигната до 100 000 лева. След влизането на закона в сила от 2600 пункта за изкупуване на метали останаха само 900.
Според анализа на браншовата организация Българска асоциация по рециклиране (БАР) голяма част от "отпадналите" не само че не са спрели работа, но и правят възможно изкупуването на нелегален скрап, който след това заминава за също толкова нелегални леярни. Този бизнес им осигурява 12-15 милиона лева годишно.
Всъщност разкриването на престъпните схеми не би трябвало да е особено трудна задача. Кражбите на жп инфраструктура са съсредоточени в определени региони, в които има ромски махали. Според търговците на скрап и нелегалните пунктове се намират в гетата. Районът с най-много кражби е във и около София. Най-наглите ромски набези са край гарите Подуяне, Подуяне-разпределителна, Искър, Биримирци, Казичене и Илиянци. Страшно е и в жп участъците Перник - Радомир, Хасково - Книжовник, Плевен - Ясен - Долна Митрополия и други.
"Служителите ни не могат да направят нищо, когато насреща им се изсипе цял ромски катун. Някои от тях вече си живеят на гарите и възприемат всичко желязно като свое", обяснява Любомир Тодоров, който отговаря за вътрешната сигурност в НКЖИ. Според него съвсем наскоро наш ром е бил осъден в Солун на 12 години затвор за кражба на 30 метра кабел.
У нас това няма как да се случи. Въпреки че и според сега действащия Наказателен кодекс посегателствата върху жп инфраструктурата могат да бъдат наказани със затвор от 2 до 8 години, присъдите се броят на пръсти.
Ромите се чувстват безнаказани, защото много често размерът на посегателството се изчислява на килограм желязо, т.е. на 40-50 ст. Така се стига до условни или символични присъди, което няма възпиращ ефект, казва Тодоров и уточнява, че на апашите в другите европейски държави никога няма да им хрумне да крадат жп линии заради строгите санкции.
"Преди години и в Израел са имали проблем с кражбите, но вече го нямат, след като въвели въоръжена охрана с право да стреля", обяснява Тодоров.
От БАР смятат, че проблемът с кражбите може да бъде решен, като се ударят нелегалните пунктове за изкупуване на скрап. В организацията допускат също, че сивата част от бизнеса работи под наблюдение и е на абонамент към определени полицейски служители. Затова от организацията настояват проверките на пунктовете в определено населено място да се правят от командировани екипи от полицаи от други регионални дирекции на полицията, които няма как да са влезли в корупционна схема. Предложение, което звучи доста логично.
Така или иначе сега е време да се вземат мерки, защото следващият влак може да е пътнически и да се движи не с 30 км/ч, а с над 100 км/ч.
Източник: Вестник
Труд