Християн Кръстев за състоянието на БДЖ и преговорите с кредиторите7 Февруари 2014 | 08:27 | BG on Air, Сутрешен блокВодещ: За състоянието на Българските държавни железници, за финансовите резултати на компанията за миналата година, хода на преговорите с кредиторите и модернизацията на парка – доста теми, всички от тях предполагам са безкрайно интересни. Затова веднага казвам добро утро на нашия първи гост в студиото – Християн Кръстев, изпълнителен директор на БДЖ. Доста въпроси в последните дни и седмици около компанията. Надявам се да имаме време да засегнем всички тях. предлагам да започнем може би с най-актуалната тема. Вчера имаше среща с кредиторите на компанията във Виена. Какво се случва там? Има ли прогрес в преговорите?
Християн Кръстев: Вчера приключи, снощи късно вечерта, след 21.00 часа срещата във Виена с кредиторите. В началото разговорът вървеше много трудно, много тежко. Преговорите минаха в рамките на около седем-осем часа. Накрая вече разговорите придобиха по-съществен вид. Вече приемат наши предложения и се надяваме в най-скоро време вече да го приключим този казус, за да имаме глътка въздух, да можем да работим.
Водещ: Кои бяха най-тежките точки в преговорите? По информация от края на миналата година, когато пак имаше среща, доколкото си спомням, основният проблем беше това, че те настояваха за държавни гаранции върху дълговете – нещо, което БДЖ тогава заяви, че няма как да изпълни.
Християн Кръстев: Те сами се убедиха, че няма как да има държавна гаранция по тези кредити, защото това се явява държавна помощ и Брюксел веднага ще ни глоби. Така че няма как да получат държавна гаранция за това нещо, но се убедиха, че имаме желанието и възможността да си плащаме дълговете в рамките на нормалното, което им предлагаме като време за разплащане. Така че мисля, че го разбраха много добре и смятам, че се съгласиха, че този начин е единственият, по който биха си взели парите.
Водещ: Тоест имате необходимата отсрочка и тази глътка въздух, за която се надявате, за да може да осъществите…
Християн Кръстев: Устно, да. Докато не го подпишем, не мога да твърдя 100%, но засега…
Водещ: Има ли яснота горе-долу кога ще се проведе следващият ход, следващият кръг преговори, следващата среща?
Християн Кръстев: В понеделник ще проведем среща с финансовия министър и след това вече…
Водещ: Ще се насрочи следващият кръг от преговорите.
Християн Кръстев: Да.
Водещ: Защото това е пряко свързано и с една друга тема, която се появи в публичното пространство през последните дни. Тя всъщност отдавна стои на дневен ред – модернизацията на подвижния състав. Предстои покупката на 150 нови вагона. Информацията беше, че за една част от средствата ще разчитат именно на тази отсрочка от кредиторите.
Християн Кръстев: Докато не се случи подписването, не означава, че ние сме спрели да работим. Работим, имаме много изработен добър бизнес-план, както на холдинга, така и на двете дружества. Там са заложени програмите за ремонт за тази година. В програмите за ремонт – да, така е, заложени са 150 вагона. Ще гледаме да бъдат рециклирани тези вагони, не нови. А основно залагаме да закупим и започваме процедурата по доставка на нови електрически мотриси. Новите мотриси ще представляват нещо, което до момента го нямаме – „Сименс”-овите, които са, те не са със скорост 160 км/час, а реално новата инфраструктура, която се строи в България, е 160 км, така че най-накрая да постигнем нещо добро като времепътуване и да предложим добра услуга на клиентите си.
Водещ: Позитивна 2013 ли изпратихте? 2012 г. беше силно проблемна, критична за холдинга. Сега железницата изправя ли се на крака? Има ли светлина в тунела, образно казано?
Християн Кръстев: Има светлина в тунела. Последните шест или по-точно пет месеца на 2013 г., бих казал, имахме ръст и увеличение както на товарите, така и на пътниците. В сравнение с предишната година и в сравнение с първото шестмесечие на 2013 г., ръстът е над 50% и разликата е огромна. Успяхме да наваксаме последните четири месеца на 2013 г. натоварванията, които бяха намалени толкова много. С около 300 000 т. сме превозили повече товари за последните 4 месеца в сравнение с предишната година и сме изкарали над 5 млн. лв. повече.
Водещ: Като финансови резултати как се измерва?
Християн Кръстев: Финансовите резултати - като група, като холдинг между 2013 г. и 2012 г. сме намалили загубата с 20 млн.
Водещ: Т.е. това означава, че е на път и има възможност през 2014г. дори да излезете на плюс.
Християн Кръстев: Има светлина в тунела, както се наблюдава и раздвижване на икономиката в държавата. А може би и не само в държавата, и раздвижване на икономиката в Европа, защото ние също сме зависими от Европа. Другото, което е - предвижването на товарите, които са между Азия и Европа минават голяма част през България. И в момента имаме увеличение на трафика и то още от 5, 6 януари насам с около 40%, който е Азия – Европа и обратно.
Водещ: Да, вие споменахте и преди известно време специално за ръста в товарните превози. Там точно – цифрите са пред мен – с около близо 40% е към края на миналата година ръстът. Така че това поне са оптимистични…
Християн Кръстев: Да, точно така. Появяват се и нови клиенти, които са клиенти на товарни превози, както се наблюдава едно прегрупиране на спедиторите в Западна Европа. Малки спедиторски фирми се обединиха с по-големи, както пък някои по-големи се разделиха на две и хванаха различни направления. Подписахме вече договорите с тях. Така че работим добре.
Водещ: За да приключим темата със задълженията - към края на декември, доколкото си спомням тогава беше спомената цифрата около 625 млн., т.е. намалели са с близо 90 на годишна база. Сега продължава, предполагам, тази тенденция да изчиствате…?
Християн Кръстев: Точно така. Продължаваме, да. За тази година сме заложили около 50 млн. да изплатим на кредиторите, както лихви, така и главница.
Водещ: А в по-общ план, как върви модернизацията – споменахме за този план за покупката на новите вагони, за мотрисите.
Християн Кръстев: Точно така.
Водещ: Други имате ли в по-далечен хоризонт намерения, защото само допреди година имаше много остър недостиг и на вагони, и на локомотиви /…/
Християн Кръстев: Успяхме да наваксаме с вагоните. Сега вагоните са толкова, колкото са необходими за влаковете, както са по книжките разписания. Нямаме намаления на вагони. Даже мога да кажа, че имаме около 10 вагона, които са ни над необходимия брой, които пък когато се наложи се заменят – едните влизат в експлоатация, другите отиват за някакъв частичен ремонт. Така че там успяхме. Другото, което е – имаме проблем с ремонтът на локомотивите. Това е факт.
Водещ: Да. Между другото това беше един интересен проблем, ако това визирате, имаше една може би недомислица в договора за новите - за Сименс мотрисите, че нямаше договор за резервни части. Това е отчитано и като проблем преди. Много проблематично беше с ремонта. Как стоят нещата сега? Успяхте ли да…
Християн Кръстев: Да. Нямаше доставка на резервни части, както за дизеловите сименсови мотриси, така и за електрическите. Доставихме голяма част. От многото спрени, които не работиха от 25 електрически, работиха само 12, в момента работят вече 22. От дизеловите работят 21, а работеха 7 или 8 тогава.
Водещ: Т.е. до голяма степен е изчистен този проблем.
Християн Кръстев: Така че до голяма степен сме се оправили там.
Водещ: Има обаче един друг много сериозен проблем, който разбира се донякъде не е и във вашата юрисдикция, но пряко касае железопътните превози. Преди седмици пак имаше инцидент с трасето, с почти дерайлирал влак, отново кражба и съсипване на инфраструктурата. Има ли решение този проблем и как могат да се спрат тези, наистина посегателства върху имуществото, защото те застрашават и човешки животи все пак.
Християн Кръстев: Ако коментираме казуса с дерайлиралия влак, който беше от откраднатите елементи от железопътната инфраструктура рискът беше много голям. Това можеше да се случи на един бърз влак пълен с хора, а тогава жертвите никой не знае колко можеха да бъдат. Другото, което е - тези цистерни, които дерайлираха ако бяха с по-висока скорост и имаше пробит балон, това е една огромна бомба и половин София нямаше да я има.
Водещ: Какво е решението на този проблем? Имате ли предложения към законодателите, защото натам трябва да се насочи инициативата?
Християн Кръстев: Предложенията са към законодателите – тези кражби, тези нарушения, които се извършват от несъвестни граждани в крайна сметка, на нашата държава, да бъдат заложени в закона като терористичен акт. И отговорността, която да се носи да бъде много голяма и присъдите да са много сериозни. Така навсякъде в Европа са направени законите. Всичкото това се води тероризъм.
Водещ: Да се надяваме, че ще бъдат предприети необходимите мерки. Все пак инициативата сте я предприели, но трябва да се отчете този проблем, защото наистина инцидентите напоследък се превръщат във все по-сериозни. Искам да ви питам и за една информация, която излезе вчера, интересна. Вие обявявате обществена поръчка за надграждане на вашата онлайн система – за онлайн резервации и продажби на билети. Това е едното по-интересно събитие, за което може да ни разкажете. А и другото, в по-общ план, много хора се интересуват от това каква ще е политиката ценовата за билетите в следващата година, а и не само. Ще има ли промени? Какви ще бъдат?
Християн Кръстев: Ценовата политика за билетите, ще започна отзад напред, за момента само са увеличени цените на търговските влакове, които не се субсидират от държавата, няма ги по договор с държавата. Това са основно бързите влакове. Там имаме вече увеличение с 8%. Но пък ако анализираме ценово, колко пари е струвало и колко ще струва не е кой знае каква голяма разликата. Едно дълго разстояние София – Варна разликата е в рамките на 80 ст. Не е кой знае колко голяма разликата. Ние сме длъжни да си поемаме за тези влакове разходите, защото от тази година цената ни на електроенергията, която е одобрена не е 90 лв. вече, а цената, която плащаме на ЕРП-то е 158 лв. Това налага това увеличение. Другите цени засега няма да се увеличават или поне анализите показват, че може би за 2014 г. няма да има увеличение.
Водещ: За новата система да ни кажете няколко думи, кога очаквате да стартира така в пълен…
Християн Кръстев: Надграждането на проекта, който пуснахме на 20 декември за онлайн билетоиздаването – процедурата ще бъде обявена другата седмица. Докато приключи процедурата и сключим договора, може би ще минат поне два месеца, защото не се знае дали няма да има жалещи, обжалващи процедурата и т.н. Имаме заложени финансови средства за тази онлайн система. Надявам се, че до края на годината ще бъде доразвита и внедрена, така че пътниците и гражданите на нашата държава да се възползват от нашите услуги и то в качеството си на нормални европейци.
Водещ: Да, предполагам, че тази система ще обхваща всички гари, влакове. Могат да се информират гражданите за всички…
Християн Кръстев: Всички гари, всички влакове, цялата държава включително и човек ще може да си купи билет от една Германия.
Водещ: Благодаря ви за този интересен коментар.
Източник:
Фокус