Реформи в българските железници ?

[Administrator]

Християн Кръстев: Възобновени са преговорите с кредиторите на БДЖ (видео)

11 септември 2013 | 08:21 | БНТ, "Денят започва"

Видео материал

Християн Кръстев, изпълнителен директор на "Холдинг БДЖ", в интервю за предаването „Денят започва” на БНТ

Водеща: В студиото сме с г-н Християн Кръстев, той е изпълнителен директор на БДЖ.
Сега, от една страна, казвате, че кредиторите нямат интерес да фалират БДЖ, и изобщо не вървите в тази посока. От друга страна обаче, примерно синдикатите казват, че в доклада на Световната банка за оздравяване на дружеството не се говори за нищо друго освен за фалит. Какво е реалното състояние на железницата в момента?
Християн Кръстев: В момента водим преговори с кредиторите. Възобновени са тези преговори, защото бяха прекратени в последните години. Имаше среща в Брюксел, която според нас мина добре. Изпратили сме необходимите документи, за да ги разгледат. Кредиторите до края на месеца ще дойдат в България, ще се срещнем и продължават разговорите да започнем едно разсрочване на задълженията, които са просрочените, да ги преподпишем и да започнем да ги изплащаме.
Водещ: Колко са в момента дълговете?
Християн Кръстев: Дълговете към банките са в момента около 498 милиона, които в рамките на разсроченото плащане са около 10 години сме ги заложили, така че преговорите ще видят вече за какъв период ще бъдат заложени да бъдат изплатени.
Водещ: Срещата мина добре, какво значи? Разбрахте се за това разсрочване или?
Християн Кръстев: Не, не че сме се разбрали конкретно и точно. Но бяхме приети радушно от тяхна страна, което…
Водеща: Тези десет години са преди десетгодишния период преди срещата ви сега, искате да ги разсрочите за по-дълъг период?
Християн Кръстев: Не, сега е за десетгодишен период, защото те са просрочени в последните три години, не са платени.
Водещ: Възможно ли е въобще да бъдат платени тези дългове?
Християн Кръстев: Възможно е, да.
Водещ: Трябва да бъдат подписани
Християн Кръстев: Възможно е, възможно е.
Водещ: Как ще стане това?
Християн Кръстев: Няма как да бъдат отписани към кредиторите тези задължения, трябва да бъдат платени, със собствени средства в крайна сметка и с помощ на правителството и държавата.
Водещ: Няма да се стигне до фалит казвате?
Християн Кръстев: Да.
Водещ: Китай имал интерес към железниците?
Водеща: Това какво означава?
Християн Кръстев: Китай има големи интереси по принцип към железниците в Европа.
Водещ: За БДЖ става дума.
Християн Кръстев: Към БДЖ не се проявили такъв интерес или поне няма официален интерес от тяхна страна.
Водеща: Не, сега от последната среща на премиера Орешарски е извадено във вестниците като акцент, затова ви питаме чули ли сте нещо.
Водещ: Знаете ли нещо, към „Товарни превози” ли е този интерес?
Християн Кръстев: Този интерес е проявен към „Товарни превози”, не е изцяло като железница. Те в момента проявяват голям интерес към гръцката железница китайците.
Водеща: Те фалираха гръцките железници или не съвсем?
Християн Кръстев: Все още не са ги обявили във фалит, а са в приватизация.
Водещ: А това добре ли е за България, ако Китай вземе „Товарни превози”.
Християн Кръстев: Те биха били едни инвеститори, които могат да си позволят и да го развиват. Защото пускането на Босфора означава превозът на стоки между Азия и Европа, и то в големи обеми по железница.
Водещ: Т.е. може да се приватизира „Товарни превози”? Защото последното е, че няма да се приватизират. Ако Китай сериозно иска да инвестира?
Християн Кръстев: Решението на Комисията по приватизация е, че се спира приватизацията, защото приватизацията, която вървеше, щеше да бъде прекалено несериозна и за много малко пари продадено това дружество евентуално. Това дружество разполага с активи за 320 милиона, а реално щеше да бъде продадено може би за около 100 милиона, което не устройва нито кредиторите, нито държавата.
Водещ: Но при такъв инвеститор сериозен казвате…
Християн Кръстев: При такъв инвеститор би могло, заслужава си.
Водещ: … би могло да се приватизира „Товарни превози”.
Християн Кръстев: Би могло, би могло, да.
Водеща: С тези активи, които щяха да се продават, за да се събират пари, от скрап, от други, оценихте ли си…
Християн Кръстев: Те не са само скрап, те са активи като товарни вагони, пътнически вагони, които са бракувани, включително и локомотиви има, които са ограбени или повредени дотам, че могат да бъдат също продадени, ненужни активи. Оценени са тези активи и в крайна сметка сега краткосрочно ще бъдат продадени активите за около 40 милиона лева.
Водеща: Въпросът е изброихте ли ги, в наличност ли са? Защото в последните години за това се говори, имате едни вагони, но всъщност ги няма, те са изчезнали, министърът…
Християн Кръстев: Ако си говорим за т.нар. липсващи вагони, които според мен не е така, това е грешката при броенето, която реално се е случила.
Водещ: Е, 700 вагона не са успели да преброят?
Християн Кръстев: Това е грешката казвам, техническата грешка. Не че не са успели да преброят. Значи, има едни 700 вагона, които не са преброени по правилния номер. Но има едни други 700 вагона, които са преброени по друг номер, но те не са вкарани в регистъра. Реално това са едни и същи вагони, но се обясняваха прекалено грешно тези ситуации.
Водещ: Как е възможно това, това е пълен хаос?
Водеща: Ама това е вече горе-долу малко като безстопанственост прилича
Християн Кръстев: Ами точно така изглежда. Има и субективната грешка, тези вагони са оставени на гараж може би 1992-1993 г. Във времето номерата им са, от атмосферните условия номерата, боята се изтрива…
Водеща: Е, то се поддържа това, нали ходят, правят някакви ревизии.
Християн Кръстев: Оттам идва грешката на броенето. След това тези протоколи, които се изготвят, се вкарват в компютърната система ръчно. При вкарването ръчно, като натиснат една цифра вместо двойка единица и вече става грешката.
Водещ: Но това означава, че на собственика или му е все едно колко вагона има…
Християн Кръстев: На собственика не трябва да му е все едно.
Водещ: … или пък има толкова много вагони и те са много модерни и добре оборудвани, че му е все едно за някакви 1992 г. ги оставили на някаква гара и въобще не знае нищо за тях.
Водеща: А може и да не е толкова невинно, Марине.
Християн Кръстев: Точно затова казвам, че това нещо ще бъде отрегулирано. Сега наново ще има преброяване на тези вагони да се установи липсващи има ли, налични ,какви са, що са и ще вземем решение какво точно ще се случи с тях, като голяма част от ненужните активи ще бъдат точно в тази програма по продажбата.
Водеща: А какви срокове си давате за това да кажете точно с какво разполагате, колко струва то, ще го продавате ли и на каква цена?
Християн Кръстев: Ами в рамките на около три месеца всичко ще се случи.
Водещ: Като заговорихме за вагони и за локомотиви, аз мислех преди малко да говорим за линиите, но надявам се, че и възставените линии, надявам се, че и дотам ще стигнем, като заговорихме за вагони и за локомотиви, кажете малко повече за средната възраст, за техническото състояние на вагоните. Защото тук има едни зловещи данни от такъв един доклад, одит за състоянието на вагоните в БДЖ.
Християн Кръстев: Разговорът за състоянието на вагоните и за годините на производство на вагоните, има вагони, които са, повечето вагони са над 20-годишни или 25 даже, част от тях има, които са рециклирани.
Водещ: Тука едни данни, верни ли са те? От тези вагони, с които разполага БДЖ, 4 % са произведени преди 1974 г., 30 % преди 1980 г.
Християн Кръстев: Точно така е.
Водещ: 42 % между 1980 и 1989 г., точно това, което е преди промените. Значи, колко станаха, те са близо 80 % и около 20 %...
Християн Кръстев: Около 80 % са от тези години, да.
Водещ: … са от периода 1990-1996 г., които също не са в младенческа възраст.
Християн Кръстев: Но това не означава, че тези вагони не стават и не биха ставали за експлоатация. В крайна сметка в една Англия и в една Швейцария има вагони, които пътуват от 1965 г. и те са в прекрасно състояние. Това означава една техника, която не е поддържана от много години. Лошото състояние на подвижния състав означава неподдържане.
Водеща: А като заговорихме за поддръжка и за човешки фактор, сега, след съкращенията, стигат ли хората, за да могат да поддържат железницата в изправност?
Християн Кръстев: При една добра организация хората ще стигнат, така че да бъдат поддържани. Включително това, което касае пътнически и товарни вагони, големите ремонти, има български заводи, които разполагат с добър ресурс да ги отремонтират и това всичкото може да бъде в един процес в рамките на около 6 до 8 месеца да се случи, така че нещата да бъдат оправени с подвижния състав дотолкова, доколкото да може да бъде спазен графикът за движение на влаковете и да повишим качеството на услугата за обслужване на пътници.
Водещ: Как ще стане това, как ще се повиши качеството на услугата?
Християн Кръстев: Качеството на услугата, на първо време се започнали една офанзива миналата седмица с тоталното почистване, защото тези влакове са толкова мръсни, че ме е срам да го кажа по телевизията.
Водещ: Но хората го знаят. Те не знаят на коя гара са, ако прозорецът е вдигнат, защото е издраскан със спрей. Не дай си Боже, да им се приходи до тоалетната.
Християн Кръстев: Точно така е, точно така.
Водещ: Не дай си Боже.
Християн Кръстев: Направили сме нова организация за всичко това нещо, в рамките до края на месеца се надявам, че ще се справим включително с изпирането на седалките във вагоните. Там е трагична ситуацията. Може би не са виждали вода и препарат последните четири години никога.
Водеща: Аз искам и друго да ви питам. Има ли охрана в самия влак. Ама охрана, на която можеш да разчиташ. Ще ви кажа защо. Миналата година пътувах с влак до морето. Не ми се беше случвало, признавам си, много отдавна. В тези общите вагони, които нямат купета. Иначе беше удобно, столът беше удобен, беше по-различно от обикновено при пътуването, обаче в този вагон, в който се намирах аз, имаше една младежка компания, която се напи жестоко, консумираше алкохол през цялото време, бяха агресивни. Всички останали бяхме принудени да ги търпим. И цяла нощ никой не им направи бележка или не ги санкционира по някакъв начин за това тяхно поведение. Това много притеснява хората. Аз бях са малко дете и трябва да ви кажа, че се изприщих направо.
Християн Кръстев: Да. Задълженията на началник-влаковете и на кондукторите са точно това. Освен да проверяват билети, освен да съблюдават тръгването от една гара и спирането на следващата, те имат задължението да санкционират и пътниците.
Водеща: Ама достатъчно ли е това?
Християн Кръстев: Има създадена организация, че когато кондукторът не може да се справи с това нещо, и началник-влакът, звънят по телефона на транспортна полиция, транспортна полиция ги чака на следващата гара и се предприемат мерки. В крайна сметка това е нарушение на обществения ред.
Водеща: Точно така.
Водещ: Четох , че виртуална система за купуване на билети ще въвеждате.
Християн Кръстев: Да, работим усилено по този въпрос.
Водещ: Това е във виртуалния свят, в реалния как ще се справите, как ще се справите с гратисчиите? Защо да си купува човек виртуално билет, когато може да пътува без билет? Не е ли така?
Християн Кръстев: В момента не говорим за закупуване на билет виртуално или гратисчиите да разчитат…
Водещ: През интернет възможност да се купи билет, което е улеснение на услугата…
Християн Кръстев: Работим по тази…
Водещ: … свързано с 21-и век.
Християн Кръстев: … по изграждане на тази система. Сроковете ни, които са ни поставени и смятаме, че ще се справим, е в края на декември да бъде изградено това билетоиздаване. Гратисчиите, предприемаме други мерки.
Водещ: Какви?
Християн Кръстев: Мерките са ни групи, които непрекъснато да обикалят и да проверяват, почти като в градския транспорт, реално пътниците.
Водещ: Ама има ли ефект?
Християн Кръстев: Ами има, да.
Водещ: Такъв ефект постигнат.
Християн Кръстев: Гратисчиите са намалели поне 80 %.
Водещ: 80 % са намалели?
Християн Кръстев: Да.
Водещ: За какъв период от време?
Християн Кръстев: В рамките на три месеца.
Водещ: За три месеца намалели, примерно Перник-София са намалели?
Християн Кръстев: 80 %, да.
Водещ: Това, ако наистина е постигнато, е сериозен успех за вас.
Водеща: Да.
Християн Кръстев: Ами поне приходите това показват. Имаме увеличение на приходите по тези дестинации, което е добър вариант.
Водещ: Много теми, свързани с железниците има, ще следим това, което правите, ще ви каним отново. Благодарим ви за това, че бяхте наш гост и ви желаем успех.
Християн Кръстев: И аз благодаря.

Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Източник: Фокус

[railjet]

В рамките на 3 месеца гратисчиите са намелели в рамките на 80%"

Добре, че поне 20% си плащат На галактическите директори Това се казва компетентно ръководство. А др. Сталин го изгониха от форума. Но тия няма кой да ги изгони от Вазов

Другаря Сталин го изгониха, а другаря Кръстев не е от БСП, ами от.....БКП. Не е кифтак, все още съществува Б.Комунистическа Партия запоена в магмата Коалиция за България...

[Administrator]

Петър Мутафчиев: Над 60 милиона лева са наляха в турската икономика за вагони, без да е ясна целесъобразността на тази сделка от предишното ръководство на БДЖ

15 септември 2013 | 12:45

Петър Мутафчиев, министър на транспорта в правителството на Тройната коалиция и народен представител в 42-рото Народно събрание пред Агенция „Фокус”

Фокус: Г-н Мутафчиев, БДЖ вече има ново ръководство, как ще коментирате първите стъпки, които предприе, и какви са очакванията към него?

Петър Мутафчиев: Новото ръководство на БДЖ са хора, които са от системата, добри специалисти, с авторитет, които имат подкрепата на голяма част от железничарите, убеден съм в това. Надявам се, че ще предприемат бързи действия за това - да се стабилизира финансовото състояние на БДЖ, а след това и да се подобри услугата. Те започнаха да работят в тази посока, да се подобри услугата на клиентите на Българските държавни железници, по отношение на почистване на вагоните и състояние на приемните здания на гарите. Да се надаваме, че тези първи мерки, които предлагат, ще успеят да ги реализират така, че да се постигне ефектът, който се очаква. Тоест – по-чисти вагони, по-добра услуга, повече пътнически превози на БДЖ и разбира се, стабилна система на товарните превози.
От друга страна, струва ми се, че новото ръководство трябва да бъде малко по-експедитивно по отношение на разплащането с кредитори. Това е един много важен момент, голяма грешка беше досега през тези три години на управляващите тогава БДЖ, че те разбиха авторитета на железниците като един надежден партньор на кредитните институции. Знаете, че над 60 млн. лева се хвърлиха за закупуване на вагони от Турция, при положение, че такива вагони вече имаше уговорени, а те не пожелаха да ги вземат. Говоря за една предишна сделка, за която се изприказва много. Това бяха швейцарски вагони, които можеха да бъдат пуснати в действие, и вместо да се платят с тези 60 млн. лева задълженията, те ги дадоха на турската икономика. Не знам какъв беше смисълът от една такава сделка, може би и прокуратурата трябва да помисли и да попита за целесъобразността и дали е нарушен държавният интерес от тази сделка. Нека първо ръководството да помисли за изплащането на падежите по кредитите на БДЖ, за да възстановим доверието и в международен план. Това може би е първата належаща спасителна стъпка, която трябва да се предприеме.

Фокус: Бяха подновени преговорите с кредиторите на БДЖ. Откъде евентуално може новото ръководство да намери парите за дължимите суми?

Петър Мутафчиев: Мисля, че в момента те имат една част от парите. Разбира се, трябва да се търси възможност от субсидията това да стане, от последния превод, който трябва да се направи за последното тримесечие. Струва ми се, че трябва да се предприемат и съответни законови промени, за да може това да се реализира. Защото с преструктурирането на БДЖ и прехвърлянето на част от собствеността на вагоните на „Пътнически превози”, се създадоха затруднения по европейското законодателство така че да не може чрез субсидията. За какво става дума – преди ГЕРБ, тези вагони бяха собственост на БДЖ, а „Пътнически превози” плащаше наем на железниците и с него те изплащаха заемите на кредиторите. Това беше една работеща система, в която заради структурни промени, недобре обмислени от тогавашното ръководство, се създаде един голям проблем по отношение на изплащането на кредит.

Фокус: От автомобилния бранш изразиха притеснения заради забавения избор на ръководител на „Автомобилна администрация”; имат ли основание да са разтревожени, че се бави изборът?

Петър Мутафчиев:Има основателни причини за притеснението на браншовите организации. „Автомобилна администрация” е част от Министерството на транспорта и много са проблемите в автомобилния транспорт. Вие виждате, че все още не е решен въпросът с превозите до Турция, съществува напрежение и по отношение на контрола, който турските власти оказват на нашите превозвачи. Предстои и издаване на лицензи на компании и на фирми. Когато няма ясно ръководство на „Автомобилна администрация”, това безспорно буди притеснения. Така че - напълно обосновано те са пуснали своите предложения, повод за това е и предложението на министъра на транспорта, който поиска предложения от самите браншови организации. Що се касае до кандидатурата на господин Калайджиев, той е един от хората, специалисти в автомобилния бранш, които не само, че познават нормативната база, но пряко са участвали в управлението и формирането на политиките той има и подкрепата на Съвета по транспорт на Българската социалистическа партия, така че мисля, че тук има единодушие между браншовите организации и позицията ми като народен представител и представител на БСП.

Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Източник: Фокус

[railjet]

Това е един много важен момент, голяма грешка беше досега през тези три години на управляващите тогава БДЖ, че те разбиха авторитета на железниците като един надежден партньор на кредитните институции.
Знаете, че над 60 млн. лева се хвърлиха за закупуване на вагони от Турция, при положение, че такива вагони вече имаше уговорени, а те не пожелаха да ги вземат. Говоря за една предишна сделка, за която се изприказва много. Това бяха швейцарски вагони, които можеха да бъдат пуснати в действие, и вместо да се платят с тези 60 млн. лева задълженията, те ги дадоха на турската икономика.
Не знам какъв беше смисълът от една такава сделка, може би и прокуратурата трябва да помисли и да попита за целесъобразността и дали е нарушен държавният интерес от тази сделка. Нека първо ръководството да помисли за изплащането на падежите по кредитите на БДЖ, за да възстановим доверието и в международен план. Това може би е първата належаща спасителна стъпка, която трябва да се предприеме.

[07]

За това в червеното е прав. За "турските вагони" се е изцепил яко. Турските вагони бяха договорени по негово време, после се пробвахме да разваляме сделката, само че номера не мина.... Колкото до "турската икономика" - може би швейцарските вагони, които всъщност са немски втора ръка щяха да подпомогнат с нещо родната икономика?

[railjet]

такива вагони вече имаше уговорени

Е па тва никой не го успорва. Ето част от уговорката:



90% от уговорката е на гаражни коловози от самото начало. Нали тъй.

дали е нарушен държавният интерес от тази сделка

Е що па да е нарушен. Над 23 такива вагона ръждясват от 5 години в България и чакат оксижен. Още 18 такива са в Унгария. Ама не се движели, ще речат лошите езици. Е кво от тва?! Някои от тях и 100км не са навъртяли по релсите на НКЖИ, ама ги има,нали! Има ги, реално съществуват! И другарските комисионни също са раздадени. Пито-платено.

[07]

Ами като не подържаме а експлоатираме до скапване и после на оградата - къде да са? Ние купихме 30 парчета, други железници купиха по 100 от тези вагони - нима са по глупави от нас? И защо в Полша (или чехия - не се сещам къде купиха 100 парчета от същите) още си ги карат? А при нас се скапват? Дали във вагоните (само) е проблема? Или глъм не счете за необходимо да достави и документация за ремонт и подръжка (също както с вагоните сер. 97)... Проблема с графоманите се решава лесно, но после има проблем с разни правозащитници...

[bdz43r]

Основният проблем с тези вагони беше, че пътниците ги харесаха и нямаше да мине номера, че са 40-годишни отпадъци и не стават за нищо.
А 97-ците вървят. Не знам колко са в момента на Чайката, но последните дни видях поне три на ПВ.

[07]

Основният проблем с тези вагони беше, че пътниците ги харесаха и нямаше да мине номера, че са 40-годишни отпадъци и не стават за нищо.
А 97-ците вървят. Не знам колко са в момента на Чайката, но последните дни видях поне три на ПВ.

Че са 40 годишни - 40 годишни са. Ама ако те са отпадък - целия ТПС на БДЖ-ПП без ЕМВ/ДМВ Сименс е за оксижена!

[bdz43r]

40-годишен е само скелета.
63 и 44 по тази логика също са 40-годишни.

[07]

40-годишен е само скелета.
63 и 44 по тази логика също са 40-годишни.

Така е, спор няма... Модернизацията (рециклирането) е шанс да имаме сравнително добри вагони на поносима цена... само че някъде бъркаме. И не са виновни политиците, нито електората им....

[SaiLeR]

И аз си мисля че спалните са ни много в момента.Хайде през лятото се движат почти максимален брой, но през останалите сезони само събират ръжда по депата.А и при тия цени на спалните, надали в следващите 10 години ще се изплатят.

[bdz43r]

Е не става да продаваме излишните есента и да купуваме нови напролет.
30 броя даже е много малко за нормални нощни влакове, а в някакъв момент може и да тръгнат по международни влакове, ако се решат административните проблеми.

[SaiLeR]

Е не става да продаваме излишните есента и да купуваме нови напролет.
30 броя даже е много малко за нормални нощни влакове, а в някакъв момент може и да тръгнат по международни влакове, ако се решат административните проблеми.

Аз съвсем друго имах впредвид, пределно ми е ясно че вагони не се купуват от днес за утре.По скоро трябваше да се купят 20 бр. спални, и още 20 седящи, защото реално повече от 20 не са ни нужни в момента, останалите ще се ползват за донори защото ремонта ни е калпав.

[bdz43r]

Ние седящи си имаме предостатъчно и е много по-тънко да ги стегнем или модернизираме, отколкото да купуваме нови.
Серия 74 имат качества и потенциал, на които повечето железници биха завидели, а ние ги редим на оградата, за да купуваме нови или отпадъчни.

[bdz]

Ние седящи си имаме предостатъчно и е много по-тънко да ги стегнем или модернизираме, отколкото да купуваме нови.
Серия 74 имат качества и потенциал, на които повечето железници биха завидели, а ние ги редим на оградата, за да купуваме нови или отпадъчни.

Колко 74-ки има ?Не са ли около 50 бр.,които след няколко години трябва да бъдат спрени за ремонт,като не броим тези,които се ревизираха ?Имаше слух,че 47-ците и 50-ките са до края на 2017 и след това трябвало да бъдат спрени от движение има ли нещо вярно ?

[07]

74 ките като абсолютна бройка са около 200, тези които са ревизирани - ОК, но другите с една модернизация могат да служат още дълги години. Още повече че на тях няма нужда да им се пипа ходовата част - нещо което доведе до много проблеми със сер.63.

[bdz]

74 ките като абсолютна бройка са около 200, тези които са ревизирани - ОК, но другите с една модернизация могат да служат още дълги години.

Сериозно Значи не са всичките за оксижена?Мислех си,че заедно с 47-ците,17-ките и 74-ките вървят натам и дори като бройка са в пъти по-малко.
Дано намерят пари за ремонт вместо да ги нарежат,но едва ли ще останат купейни ако ги рециклират...

[SaiLeR]

Ние седящи си имаме предостатъчно и е много по-тънко да ги стегнем или модернизираме, отколкото да купуваме нови.
Серия 74 имат качества и потенциал, на които повечето железници биха завидели, а ние ги редим на оградата, за да купуваме нови или отпадъчни.

Е нямах впредвид, да си обновим целия вагонен парк с нови вагони.Идеята ми беше поне "експресите".. да имат читави състави за които предложената от мене бройка беше достатъчна.Серия 74, като цяла има потенциал за много неща, но не си струва, защото тук няма кой да ги модернизира тия вагони като хората.Като гледам модернизираните ни вагони колко са зле, по добре всичко за скраб и да се купят нови.

[bdz]

по добре всичко за скраб и да се купят нови.

Има ли смисъл ?След като и новите след няколко години ще заприличат като сегашните ?Без поддръжка нищо не става...