ОБЩА ТЕМА за европейските програми и проекти

[Administrator]

Брюксел ни качва на влака

Наливат милиарди в железниците между 2014 и 2020 г.

ПОНЕДЕЛНИК, 22 Юли 2013

Влакът ще стане истински конкурент на колите и автобусите. Основен приоритет през следващия програмен период 2014-2020 г. на ОП "Транспорт" ще бъде развитието на жп инфраструктурата и на интермодалните терминали, предвиждат плановете на Министерството на транспорта. Милиарди от ЕС ще бъдат налети в жп линии, а за да бъде пътуването с влак по-привлекателно ще бъдат ремонтирани и редица гари. Усилията ще са насочени към подобряване на жп връзките между сръбската, турската и гръцката граница и по линията София-Видин.
Със средства по ОП "Транспорт 2014-2020" ще бъде обновена жп линията София-Септември, обясни Стилиян Кротнев, шеф на дирекция в НКЖИ. Индикативната стойност на проекта е над 1 млрд. евро, тъй като част от жп линията ще мине по ново трасе с тунели и виадукти. Сега работим по намаляване на сумата, след което проектът ще бъде одобрен от Брюксел, каза Кротнев. По новата програма ще се модернизира и жп линията София-Драгоман, за която са заложени 132 млн. евро. С пари от ЕС ще се обновят и последните участъци от линията Пловдив-Бургас. Така влаковете ще вземат разстоянието София-Бургас за под 200 минути. 340 млн. евро са предвидени за развитие на жп възел София и 19 млн. евро - за възел Бургас. 360 млн. евро са заложени и за линията София-Перник-Радомир, част от жп връзката между порт Солун и Дунав мост 2. Пълна проекта готовност има и за жп линиите Мездра-Горна Оряховица, чиято индикативна стойност е 170 млн. евро, както за най-старата линия Русе-Варна - 305,7 млн. евро, обясни Кротнев. Работи се и за изграждането на интермодалните терминали в Русе и Пловдив. Магистралите обаче няма да бъдат забравени. Ще се работи и за довършване на магистралите "Струма" и "Хемус", както и за финансиране на магистрала "Черно море".

Източник: Стандарт

[Administrator]

Десислава Терзиева: По ОП „Транспорт” средствата ще бъдат разделени 50/50 – за железопътна и пътна инфраструктура

23 юли 2013 | 14:44

Перник. В програмния период 2014-2020 получените средства по Оперативна програма „Транспорт” ще бъдат разделени: 50% за железопътната инфраструктура и 50% за пътната. Това каза министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева, която днес официално откри участъка от Долна Диканя до пътен възел „Дупница – Север” от лот 1 на магистрала „Струма”, предаде репортер на Агенция “Фокус” . Това означава, че парите ще бъдат равно разпределени между пътища и железопътен транспорт. „Един от приоритетите на Европейски съюз е развитието на железопътния транспорт”, допълни тя. Според Терзиева, приоритетите на правителство са продължаване на изграждането на инфраструктурата. Аз съм експерт и съм за това – да подобря работата на в министерството, да развиваме повече и повече инфраструктурата в България, каза още министърът Десилава Терзиева.

Инна ПОГЛУБКО

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Източник: Фокус

[rain]

Положението в общи линии към момента :

2014 - 2020 се планира да се строят:
1. София - Драгоман ( индикативна стойност 158.7 млн евро с ДДС )
2. София - Радомир ( 431.4 млн евро )
3. София - Септември ( 1.225 млрд евро )
4. Карнобат - Синдел ( 216.2 млн евро )
5. Пловдив - Михайлово ( 299.8 млн евро )
6. Видин - Медковец ( нов идеен проект, понижени параметри, линия с преобладаващо товарно движение )

Ще бъдат проектирани Радомир - Гюешево, Радомир - Кулата, София - Медковец през Ботевград, Русе - Стара Загора и Михайлово - Димитровград.

Линии с готови проекти ( към момента резервни) :
1. Мездра - Горна Оряховица - 397.3 млн евро
2. Русе - Варна - 366.8 млн евро

[Otskov]

Поздравления
На хартия всичко е добре да стискаме палци (защото друго едва ли можем да направим) и на практика да е така!

[Administrator]

Положението в общи линии към момента :

2014 - 2020 се планира да се строят:
1. София - Драгоман ( индикативна стойност 158.7 млн евро с ДДС )
2. София - Радомир ( 431.4 млн евро )
3. София - Септември ( 1.225 млрд евро )
4. Карнобат - Синдел ( 216.2 млн евро )
5. Пловдив - Михайлово ( 299.8 млн евро )
6. Видин - Медковец ( нов идеен проект, понижени параметри, линия с преобладаващо товарно движение )

Ще бъдат проектирани Радомир - Гюешево, Радомир - Кулата, София - Медковец през Ботевград, Русе - Стара Загора и Михайлово - Димитровград.

Линии с готови проекти ( към момента резервни) :
1. Мездра - Горна Оряховица - 397.3 млн евро
2. Русе - Варна - 366.8 млн евро

Сега остава да калкулираме общата сума и да сравним с очакваните средства за жп транспорт по ОПТТИ и да разсъдим колко от това е възможно да се реализира с европейски средства.

[Administrator]

Христо Алексиев, НКЖИ: Стремим се към по-добро ниво на железопътната инфраструктура и на крайната услуга, достигаща до потребителя

03 септември 2013 | 06:01


Христо Алексиев, заместник- генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-н Алексиев, какво е заложено за изпълнение по проекта за реконструкция, на жп линията Пловдив - Свиленград?

Христо Алексиев: На 26 и 27 август посетихме обекти, които се изпълняват по Оперативна програма „Транспорт”. Първата ни визита беше свързана с гара Пазарджик, след това министърът на транспорта имаше среща с изпълнителите на проекта „Септември - Пловдив”. Очакваме всеки момент да бъдат подадени техническите проекти, септември да вземем разрешение за строеж и да започнем реалното строителство. Участъкът Димитровград - Свиленград, част от проекта „Пловдив - Свиленград”, е изграден за движение на подвижни композиции със скорост 160 - 200 км/ч, както и участъкът от Свиленград до турската граница. В момента се изгражда участъкът от Димитровград до Свиленград. Това е най-сложният проект, защото 90% от трасето всъщност е ново трасе, само около 10% от трасето е съществуващо. Извършени са вече отчуждения, което предполага навлизане в населени места. Това е едно от най-сложните неща на този проект-самото минаване през населените места. Това е една от най-големите разлики между пътното строителство и железопътното, че винаги когато се строи, дори и скоростна линия, тя трябва да минава през населените места. Това означава, че ние първо трябва да осигурим нормален достъп, защото линията за движение със скорост 160 - 200 км/ч, която се строи трябва да бъде оградена с шумоизолиращи стени, трябва да бъдат осигурени всички мерки за безконфликтно преминаване на хора и автомобили. Винаги има доста сериозно напрежение при реализацията на такива проекти в местното населението. Големият проблем е главно по време на строителството, затова хората в крайна сметка са доволни, че я имат тази инфраструктура в тези населени места, но по време на строителството на всички им е трудно както на нас, така и на населението. Проведохме инспекция на този проект заедно с министъра на транспорта Данаил Папазов. В момента много активно се работи във всички участъци, които са от Димитровград до Свиленград. Наистина се строи активно и, ако се работи с тези темпове, проектът ще завърши в срок до края на 2014 година, началото на 2015 година и няма да имаме проблеми с това.

Фокус: Какво включва проектът? И каква е неговата стойност?

Христо Алексиев: Стойността на проекта е около 400 милиона лева. Включва изграждане на жп линия, контактна мрежа и сигнализация за скорости - 160 км/ч за пътнически подвижен състав и 200 км/ч - за подвижен състав с накланящи се кошове, както и всички пресичания с други инфраструктури. До сега на тази жп линия съществуваха прелези. Там, където има прелези, тоест пресичане на едно ниво, навсякъде ще бъде изградено пресичане на две нива. Това означава пътни подлези или надлези, също и пешеходни подлези или надлези. Този проект е с едно голямо предизвикателство, да се надяваме, че ще бъде изпълнено в срок и тогава наистина ще имаме едно цялостно направление от Пловдив до Свиленград и турска граница. То ще бъде изградено с европейски параметри и със съвсем друга скорост.

Фокус: Какво е значението на проекта?

Христо Алексиев: Значението на проекта става все по-голямо, с оглед на предстоящото отваряне на железопътния тунел под Босфора. Ние очакваме трафика в това направление от Свиленград – Пловдив - София през Сърбия или през „Дунав мост-2” да се увеличи значително. Със сигурност отварянето на тунела под Босфора ще увеличи транзитния трафик между Европа и Азия, и България е пресечна точка на този трафик. Железопътният трафик може да мине от Азия за Европа или през България, или през Гърция. Отчитайки отношенията между Гърция и Турция, колегите от Турция предпочитат направлението да е през България. Точно за това ние гоним едно бързо развитие на железопътната инфраструктура, за да можем да предложим конкурентна услуга и нормални скорости.

Фокус: Какви други проекти са включени за изграждане през този програмен период?

Христо Алексиев: В момента в строителство е жп линията Пловдив - Бургас. Този проект е предимно за реконструкция, но постигаме и скорост за движение на влаковете между 130 - 160 км/ч, с което до 2020 г., гоним нашата основна цел, която е изграждането от сръбската граница през София до Бургас и съответно до турската и гръцката граница. България трябва да се съсредоточи и да има поне едно завършено направление, което да осигурява европейски стандарти и като инфраструктура, и като сигнализация, и като пропускателна способност.

Фокус: Наскоро бяха подписани и договорите за изпълнение на проекта за рехабилитация на Централна жп гара - София. Какво включва проектът?

Христо Алексиев: Проектът за Централна жп гара - София включва обновяване не само на гарата, а и на цялото пространство, което е собственост на НКЖИ. Целият облик на гарата ще бъде абсолютно променен, конструкцията ще бъде запазена, но обликът изцяло ще се промени. Всичко ще бъде променено, за да бъде удобно за пътниците и самата гара да може да осигурява някаква интермодалност между метро, железница и автогара. Нещо, което според мен е много добро, предвиждаме минимум 30% от необходимото потребление на електричество да се осигурява чрез възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), т.е. соларни панели, топлинни панели, за да може гарата да бъде до голяма степен енергийно независима. По това време на строителството трябва да бъдат осигурени всички мерки за енергийна ефективност. Централна жп гара-София ще стане едно доста приятно място, а не както сега.

Фокус: Колко още гари трябва да бъдат ремонтирани?

Христо Алексиев: В този програмен период, трябва да бъде ремонтирана ж.п. гара Пазарджик, за която възнамеряваме да сключим договор към средата на септември и жп гара Бургас. В момента се оценяват подадените оферти и някъде към средата на септември, ще приключим с планирането и октомври можем да приключим договора, ако няма обжалвания от кандидатите за проекта на жп гара Бургас. Самата гара е ситуирана в цялостното развитие на този район, защото община Бургас иска да строи нова автогара, искат да отварят самия град Бургас към морето. От общината искат да се реконструира пристанището, така че концепцията на гарата е синхронизирана с тези инициативи на общината.

Фокус: Какви проекти предвиждате за следващия програмен период?

Христо Алексиев: За следващия програмен период трябва да довършим направлението към Бургас и към турската граница, да започнем със строителството трасето Видин-София и още два много важни проекта. Единият е Русе-Варна, а другият е Карнобат-Синдел. Тук изниква следния въпрос - в момента ние реализираме направлението изток-запад, тоест от граница към пристанище Бургас на запад, но е много важно, за да имаме добре развита транспортна система, специално железопътна, трябва да осигурим направлението север - юг.Това е направлението от Румъния, Украйна, надолу на юг, и съответно и към Турция. Има още два варианта за изграждането на направлението север - юг. Единият е Русе – Варна – Карнобат - Синдел и към Турция. Другият вариант е така наречената четвърта линия Русе - Димитровград, но инвестициите там, по наши групи изчисления, ще бъдат над 2,5 милиарда, затова се съсредоточаваме главно в направлението Русе – Синдел - Карнобат и оттам към Турция. Това направление е малко дълго, но за там имаме готови проекти, технически и може да ги стартираме много бързо тези отсечки и освен това инвестиционната стойност е в пъти, пъти по- ниска. Така че това са проектите-приключване на направлението Изток - Запад, тоест Драгоман – София - Бургас, съответно от турска граница и Русе – Варна – Карнобат - Сливен по направлението север - юг.

Фокус: Кои ще са приоритетни за развитието на пътните инфраструктури?

Христо Алексиев: Приоритетни са точно тези две направления, които казах, както и изграждането на интермодална инфраструктура, защото в Европа на 60% от товарите са на контейнери. И това е бъдещето за железницата. Проблемът, е че ние нямаме съоръжения, които да предлагат преминаването на тези контейнери, тоест интермодалните контейнерни терминали. Затова ние много държим на този приоритет и съвсем скоро ще започне строителство на такъв терминал в Пловдив. За следващия програмен период е предвиден такъв терминал в Русе, който трябва да бъде на три вида транспорт-речен, железопътен и автомобилен. Това е един много важен аспект. Реално това е целта ни - да постигнем едно съвсем друго ниво на железопътната ни инфраструктура, да постигнем съвсем друго ниво на крайната услуга, която достига до потребителя. Тук е много важен проектът за закупуването на подвижен състав за БДЖ, защото ние дори и да развием инфраструктурата за движение със скорост 160 - 200 км/ч, ако подвижният състав не отговаря на предлаганата услуга, няма да има същия ефект. Точно за това трябва да има интегриран подход, освен за железопътната инфраструктура, но и за подвижен състав, за да може да се усети от крайния потребител.

Цветелина ПЕНЧЕВА

Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Източник: Фокус

[Administrator]

Милчо Ламбрев: НКЖИ работи по проекти за над 780 млн. лв.

За компанията ще е успех, ако през 2015 г. приключим всички стартирали дейности по ОП "Транспорт", казва генералният директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура"

Светлана Желева, 24 август 2013 08:59

Инж. Милчо Ламбрев е генерален директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) от 2009 г. Професионалният му път е преминал в БДЖ и НКЖИ. Завършил е магистратура по "Транспортно строителство", ВВТУ "Тодор Каблешков" и магистратура по "Икономика на транспортна фирма". Член е на Националното сдружение на инженерите по железен път и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

Г-н Ламбрев, каква е усвояемостта на средствата по оперативна програма "Транспорт" за изтичащия програмен период по проекти, които НКЖИ осъществява?

В процес на изпълнение от НКЖИ са проектите за модернизация на железопътния участък Септември-Пловдив, рехабилитация на железопътната инфраструктура в участъци от жп линията Пловдив-Бургас, реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница.

Всичките тези проекти се финансират от приоритетна ос 1 "Развитие на железопътната инфраструктура по Транс-европейските и основни национални транспортни оси" на Оперативна програма "Транспорт". Договорената безвъзмездна помощ по търговски договори е над 780 млн. лв., а разплатените към изпълнителите средства са 292 млн. лв. Това означава, че над 38% от разполагаемата безвъзмездна финансова помощ вече е усвоена.

- А по отношение на ремонтите на гари?

Друг приоритет с национално значение е развитието на интермодалността. Проектите, включени в приоритетна ос 3 "Подобряване на интермодалността при превозите на пътници и товари" на Оперативна програма "Транспорт", по които работим, са "Рехабилитация на гарови комплекси централна гара София, Пазарджик и Бургас", "Изграждане на Интермодален терминал Пловдив" и "Техническа помощ за изграждане на Интермодален терминал Русе".

Общата стойност на проектите е около 100 млн. лв. без ДДС, от които над 86 млн. лв. е безвъзмездна финансова помощ. За финансирането на подготовката на ИМТ Русе е подписан договор за предоставяне на безвъзмездния грант. Формулярът за кандидатстване за гарите е одобрен, предстои подписване на договор за безвъзмездна помощ за гарите и търговски договори, а за ИМТ Пловдив предстои одобрение на формуляра за кандидатстване.

- И каква е оценката ви за реализацията на тези проекти?

Данните показват, че по ос 5 "Техническа помощ" са договорени средства на обща стойност 23 млн. лв., от които са разплатени над 8 млн. лв., или усвояемостта е около 35%.

Отговорността ни е еднаква към всеки проект, независимо инфраструктурен или не. За мен успешен проект е приключилият, а ние сме още във фаза на реално изпълнение и активно работим по всеки един от тях. Удоволствие за всеки ръководител на голямо предприятие като НКЖИ би било да се похвали с успешно приключване на всички стартирали проекти. Надявам се и на нас, като един от основните бенефициенти по Оперативна програма "Транспорт", да ни се отдаде тази възможност и през първото полугодие на 2015 г. да се наредим в редицата на бенефициенти, отлично представили се в управлението и изпълнението на проекти, финансирани от ЕС.

- Какви проекти подготвяте за следващия период до 2020 г.?

Стратегията на новата Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г., в изпълнение на първата цел "Интегрирано развитие на транспортната мрежа на страната като част от Трансевропейската транспортна мрежа", се концентрира основно върху завършване на приоритетните железопътни направления и насърчаване на мултимодалния транспорт. Това означава да се осигури приемственост на инвестициите, вложени през 2007-2013 г., което ще гарантира завършването на тези направления и ще направи възможно изграждането на основната мрежа и трансграничните връзки по Tрансевропейската транспортна мрежа.

Чрез втората си специфична цел - "Повишаване на ефективността на използването на транспорта и транспортната инфраструктура" новата оперативна програма предвижда работа за подобряване достъпа до "основната мрежа" посредством развитието на "разширена мрежа", подобряване качеството на транспортните услуги чрез внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта, създаване на модерни системи за управление, генериране на приходи и осигуряване на финансиране за бъдещи транспортни инвестиции.

"Развитие на железопътната инфраструктура по "основната" и "разширената" Tрансевропейската транспортна мрежа" е Приоритетна ос 1 на новата оперативна програма "Транспорт". При определянето и оценката на проектите, които ще бъдат включени в нея, вниманието е насочено приоритетно към тези, които са разположени по протежение на главните транс-европейски оси и имат общоевропейско значение.

НКЖИ предприе редица дейности и положи много усилия за продължаване на реформите в железопътния сектор с цел постигане на необходимата оперативна ефективност и повишаване на конкурентостта на икономиката чрез доизграждане на коридорите от TEN-T, като приоритизира следните железопътни направления: Драгоман - София - Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и Пловдив-Бургас, Видин - София - Радомир - Кулата, възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе - Варна, изграждане на интермодални терминали и проекти, които допълват изброените .

Потенциален източник за финансиране на железопътни проекти в периода до 2020 г. е и Механизмът за свързаност на Европа ("Connecting Europe Facility").

Източник: Economic.bg

[railjet]

Някой спомена някъде, че магистралата Цариброд-Ниш е до под кривата круша. Имам възражение. От Калотина до Пирот наистина обектът е зарязан, но между Бела Паланка и Долац се работи здраво. Между другото сърбите са пуснали отново КПВ-та Цариброд-Ниш. Бяха ги спряли напълно две-три години.

[Administrator]

Петър Киров: През следващия програмен период ще се съсредоточим в развитието на железопътната инфраструктура

04 септември 2013 | 14:23

Заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Петър Киров, отговарящ за дейностите, които се изпълняват по Оперативна програма „Транспорт” в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-н Киров, какво е заложено в проекта за реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград и на какъв етап от изпълнението си е?

Петър Киров: Проектът за реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград първоначално е бил предвиден за изграждане по програма ИСПА, по предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Впоследствие, поради проблеми с изпълнението на договора с италианската фирма „Асталди”, се наложи неговото фазиране и включването на една от отсечките, която не беше завършена по първоначалния проект и се наложи прехвърлянето й в Оперативна програма „Транспорт”. Това е отсечката Димитровград-Свиленград. В този случай това се наложи да бъде изпълнено по ОП „Транспорт”. Става въпрос за много по обем работи, които са свързани с модернизация както на железния път, така и с поставянето на нова сигнализация, с изискванията за оперативна съвместимост и изискванията по безопасност на железопътния транспорт. Изграждане на ERTMS- инфраструктура. Това е европейската система за управление на железниците. Значението на Пловдив - Свиленград като направление е значително голямо като перспектива. След пускането на тунела под Босфора и като се отчете ускореното развитие на железопътната инфраструктура от Турция, това ще даде възможност на България да обработва много по-бързо и много по-качествено големите транзитни товар, които биха могли да преминават през нашата страна на влак. В този смисъл развитието на този проект трябва да се гледа и в перспектива с оглед и изграждането на следващите участъци по следващите програмни периоди. Това, за което ще се погрижим като правителство е при всички положения да имаме изцяло реализация на проекта в този период, независимо от някой забавяния, които са се получили на фаза проектиране и на предходните фази. Проектът ще бъде напълно финализиран през 2015 година, цялостното трасе, което ще е от Пловдив до Турска граница.

Фокус: Възможно ли е да има усложнения, които да забавят проекта да завърши в срок?

Петър Киров: Това е жив проект и при него има голяма динамика и изграждането на такава линейна и инженерна инфраструктура със сложност винаги е едно предизвикателство, както за възложителите, така и за строителите, които трябва максимално да организират техника, да създадат добра организация на изпълнение на проекта. В такива случай е възможно да има забавяния, които обаче да са в малки толеранси, без да създават никакъв проблем в цялостното изпълнение и реализация на проекта. Не очакваме никакви проблеми с физическото изпълнение на проекта, който трябва да приключи до 31 декември 2015 г.

Фокус: Колко и какви елементи на трансевропейската мрежа трябва да бъдат изградени на територията на България?

Петър Киров: В България минават няколко трансевропейски транспортни коридора. В момента изграждаме както елементи както от IX , така и от VIII европейски коридор. Това, което вече беше изградено от страна на пътната инфраструктура, беше автомагистрала „Тракия”, която е част от коридор № осем. В момента се изпълнява и проектът за изграждането на ЛОТ 1 и ЛОТ 2 от автомагистрала „Марица”, които също ще бъдат приключени и по този начин ще се даде възможност на територията на страната да бъде обхванат транзитният поток е от автомобили, включително такива, които са от Република Турция за Западна Европа. В процес на изграждане е и автомагистрала „Струма”. От страна на жп проектите основно са съсредоточени усилията за завършване на Пловдив- турска граница и съответно гръцка граница при Свиленград. Също така и рехабилитацията на Пловдив-Бургас като основен елемент на VIII коридор. Целта е държавата да не инвестира в инвестиции на пристанищна инфраструктура, а да направи т.н. връзки с хинтерланда. Целта е да се даде възможност на пристанищата да обслужват по-големи части от страната и да могат да обслужват транзитни товари за Западна Европа и за части от Югоизточна Европа, които да се превърнат в естествен хинтерланд за тези пристанища, като за тази цел трябва да бъдат изградени добри транспортни връзки, за да могат коридорите да позволяват максимално бързо и безпрепятствено преминаване на товарите.

Фокус: Колко са изплатените средства до момента по ОП „Транспорт” по към бенефициентите?

Петър Киров: Към този момент по ОП „Транспорт” са изплатени около 50 % за целия програмен период. Имаме още 2 години, в които можем да усвояваме средства – 2014 и 2015 г. Убеден съм, че ще успеем да постигнем почти 100%-во усвояване на средствата от програмния период и няма да имаме проблеми в тази насока.
Относно етапите на изпълнението на проектите, вече бяхме на инспекция на изпълнение на железопътните проекти. Има максимална мобилизация по отношение на рехабилитацията на жп трасето Пловдив - Бургас. Работи се непрекъснато на няколко смени, с много техника навсякъде. По същия начин започна и активната работа на отсечката Димитровград - Свиленград.
В момента по-активно започна и работата по автомагистрала „Марица”, ЛОТ 2 и ЛОТ 4 на АМ „Струма”, а в момента сме пред акт 16 за пътната връзка Кърджали - Подкова. Като управляващ орган Министерството на транспорт предстои да извършим инспекция и на пътните обекти, които се изпълняват по ОП „Транспорт” в съвсем скоро време, най-вероятно през октомври.
Агенция „Пътна инфраструктура” започна да изгражда Западната дъга на Околовръстен път на София. Подписан е договор за обходния път на Монтана. Има достатъчно голяма наситеност с проекти, в пътната и железопътната сфера , които да ни позволят едно по-бързо модернизиране на инфраструктурата на България.

Фокус: Какви са заложените проекти за изпълнение за следващия програмен период?

Петър Киров: Това, което искаме за следващия програмен период, е развитието на железопътната инфраструктура да бъде стимулирано още повече. Така ще се постигне известна балансираност на развитието на транспортната система, защото в този програмен период беше заложено развитието на пътната инфраструктура. През него ще имаме завършени две магистрали и ще имаме завършени три от четири ЛОТ-а на трета магистрала.
За следващия програмен период работим усилено с консултантска фирма, която е избрана въз основа на открит търг. Тя ще подготви приоритизация на възможните проекти, като използва множество критерии, които се уточняват са нашите консултанти. Те ще бъдат свързани с добавената стойност на всеки един от проектите за икономиката, за транспорта, за обслужването както на националната икономика, така и на транзитните товаропотоци.
Етапът е все още ранен. Имаме предвид, че е възможно и финансиране на някои проекти по инструмента Connecting Europe Facility - Инструмент за Европейска свързаност. Съвместно с Главна дирекция „Регионална политика” и Главна дирекция „Транспорт”, сме в процес на отсяване на проекти, за да видим, които трябва да бъдат финансирани по Кохезионния фонд, и кои по този инструмент за европейска свързаност.

Фокус: Това означава ли, че България може да развива транспортния си сектор предимно чрез европейско финансиране?

Петър Киров: От политическа гледна точка, по-скоро сме се насочили към европейски грандове за развитието на железопътния транспорт. Във все още начален етап са някои концепции за осигуряване на по-устойчиво финансиране на този вид транспорт. За това бих могъл да кажа повече след като сме ги обсъдили с Министерството на финансите и имаме малко по-голяма готовност да предложим на вниманието на всички нашите идеи, за това как би могло да бъде реализирано.
Истината е, че нашата транспортна инфраструктура има огромна нужда от инвестиции, във всички направления. Както железопътната, така и пътната инфраструктура се нуждаят от инвестиции, те могат да бъдат осигурени само от европейското финансиране. Като имаме предвид ограничения ресурс, с който разполагаме през следващия период, ще се наложи да извършим много сериозна приоритизация на проектите, така че да изберем само тези, които да помогнат максимално за цялостното развитие на системата.

Фокус: Свързването на гръцката, сръбската и турската граница ще бъде ли сред основните приоритети за следващия програмен период?

Петър Киров: Основен приоритет, от една страна, ще бъде довършването на отсечки и трасета, които да дадат възможност за една цялостна транспортна услуга. В този смисъл свързването от граница до граница е изключително важно.
Друг основен приоритет ще бъде изграждането на инфраструктурата към Дунав мост 2. Би било твърде неразумно, след като сме вложили толкова усилия, години и много пари, да не довършим пътните и железопътните подходи към това съоръжение.
Не на последно място - ще се опитаме максимално да развием и интермодалния транспорт като за целта ще наблегнем на възстановяването на проектната скорост на жп връзката Русе - Варна и изграждането на интермодален терминал в Русе.

Фокус: Как може да бъде експортно ориентиран транспортът в България?

Петър Киров: Повечето видове транспорт са свързани с доста тежки регулации. И в автомобилния, и във въздушния, и в железопътния транспорт либерализацията на пазара е все още на много начален етап, дори на международно ниво. От всички видове транспорт, водният е този, които се ползва с най-голяма свобода. На международно ниво той е абсолютно либерализиран, с много малки ограничения, които съществуват в определени райони на света.
За да се изгради един експортно ориентиран транспорт, който да прави такъв износ на транспортна услуга, трябва да бъде поставена в центъра възможността за развитие на морския транспорт. Морският транспорт би могъл да бъде изключителен генератор на приходи за хазната, за да помогне много за развитието на бизнеса и да бъде един чист износ на услуга. С министър Данаил Папазов и със зам.-министър Антон Гинев, който отговаря за транспортната политика, обмисляме варианти, при които, чрез формите на публично публично-частно партньорство включително, да дадем възможност за развитие на морския транспорт

Фокус: Как може да бъде развиван транспортът в България и извън нея на европейско равнище?

Петър Киров: Голяма част от нашия транспорт е вече на европейско равнище. Голяма част от българските превозвачи, както автомобилни, така и тези по вътрешни водни пътища, така и морски, авиационни, работят на пазара и са длъжни да спазват унифицираните правила и изисквания по отношение на безопасността. Има нужда да се правят много инвестиции в подвижен състав, а също и в по-меки мерки, като например - изграждането на системи за управление на качеството и на безопасността. Целият транспортен отрасъл изживява труден момент, покрай проблемите с икономиката и рецесиите, които наблюдаваме в Европа, а и покрай факта, че в морския транспорт, въпреки че се наблюдава възстановяване на обема на превозените товари, цената на навлото за превоза е в пъти по-ниска тази, която беше през годините 2006 – 2007 – 2008-а, когато икономиката се развиваше бурно.
Изключително необходимо е партньорството между държавата и транспортните фирми, транспортния бранш. Хубавото е, че всички от Министерството на транспорта са с много дълъг стаж в системата – всички имаме над 10 години стаж, включително и на ръководни позиции. Благодарение на това, работим в непрекъснат контакт с транспортните фирми, с бранша, със синдикатите. По този начин като имаме предвид и нашите обединени усилия и предвид средствата, които ще получим от Европейския съюз, част от които ще отидат за повишаване на безопасността и такива меки мерки, ще успеем да развием още повече транспортния отрасъл като цяло.

Фокус: Колко средства се очаква да получи България за следващия програмен период?

Петър Киров: Около 1, 2 милиард евро са общо средствата от Кохезионен фонд и програмата за Регионално развитие и малко над 400 000 000 евро са средствата, които са резервирани за България по инструмента за европейска свързаност. Това са съвкупно средствата, които можем да използваме като европейски грандове. В зависимост от различните схеми за съфинансиране, те ще покриват между 60% и 85% от цялостната стойност на проектите, т.е. ще е нужно и определен процент национално съфинансиране.

Цветелина ПЕНЧЕВА

Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Източник: Фокус

[07]

70 нови вагона трябват на БДЖ

09.09.2013 08:20

................. В програмата е записано още, че приоритетни ще са инвестициите в довършването на ремонтите по жп линиите Пловдив - Бургас, София - Септември, София - Кулата и Мездра - Горна Оряховица.

Източник: Труд

А ГО-Варна - вълци я яли... ако ще и да се разпадне

[Administrator]

Синдел, центърът на жп вселената

Какво се случва в железопътната част от новата ОП "Транспорт"

31 авг 2013

Линията Синдел - Карнобат е основно позната на пътниците който са избрали да прекарат поне 4 часа в живописния пътнически влак между Варна и Бургас.

Карта на проектите

Синдел и жп връзките му добиха по-голяма популярност през изминалата седмица, след като стана ясно, че министерството на транспорта ще направи опит да включи жп линията Карнобат - Синдел в списъка с приоритетни проекти за следващия програмен период на оперативна програма "Транспорт". Изчисленията на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), бенефициент по програмата, показват, че за пълното й доизграждане, започнало през 1981 г., са необходими 420 млн. лв. Ако Брюксел възприеме идеята, през 2020 г. гарата на Синдел може да се превърне в част от пътя на международните товари от Турция за Европа по Дунава и обратно.

Причината отсечката да бъде изтупана от прахта и сложена на масата за преговори с Европейската комисия по приоритетите в сферата на жп транспорта е доста банална - липса на проектна готовност по други главни коридори. Или както кратко и ясно обясниха от Националната компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ): "Където има проектна готовност и финансов ресурс, там работим." От една страна, това е положително, тъй като така няма да се стигне до повтаряне на грешката от предишния програмен период - да няма готови проекти и да създаде риск от загуба на средства. От друга страна обаче, може да се стигне до другата крайност - да се налеят много средства в инфраструктура, която впоследствие да се окаже неизползваема.

Зам.-министърът на транспорта Петър Киров например ни убеждава, че Европейската комисия и българските власти не биха допуснали подобен риск. Но проекти на НКЖИ и друг път са срещали подобна съдба - да си спомним за интермодалния център в Драгоман, който така и не посрещна тирове, които заедно с шофьорите да бъдат покачени на платформи.

Направлението е ясно

Към края на септември ще може да се говори с по-голяма категоричност кои проекти по различните оси на програмата ще може да се нарекат приоритетни, тъй като едва тогава ще бъдат готови анализът и критериите за тяхната оценка. Това което към момента може да се твърди е, че НКЖИ ще продължи да развива направлението, свързващо Сърбия с Бургас, Турция и Гърция през София и Пловдив, по което е съсредоточена работата през настоящия програмен период. "Целта ни е до края на 2020 г. България да има един изцяло завършен коридор", коментира Стилян Кротнев, директор на дирекция "Стратегическо развитие и инвестиционни проекти" в НКЖИ.

Като част от линията София - Пловдив компанията трябва да рехабилитира през следващия период частта от София до Септември, с което реално ще се приключи изграждането на направлението София - Пловдив - турска граница. Други приоритетни проекти, които са заложени, са по направлението Пловдив - Бургас, като там трябва да се доизгради частта Пловдив - Оризово - Михайлово, линията София - Драгоман, като там има възможност финансирането да дойде и по фонда Connecting Europe.

"Ако успеем да завършим София - Драгоман и Пловдив - Оризово - Михайлово, ще имаме едно изцяло завършено направление от Драгоман до турска и гръцка граница, както и от Драгоман до Бургас", обобщава Кротнев.

Проектираният печели

Останалите приоритети от жп програмата обаче са далеч по-неясни по две причини - вече споменатата липса на проектна готовност и липса на достатъчен ресурс. НКЖИ разполага с дълъг списък от идеи за линии, подходящи за модернизация, на обща индикативна стойност над 4 млрд. евро. Европейският ресурс на цялата ОП "Транспорт" обаче е ограничен до 1.2 млрд. евро. Освен недостига на европейско финансиране, липсва и капацитет за национално дофинансиране на проектите, като дори за този програмен период на НКЖИ не й достигат около 75 млн. евро, за да се разплати. За да разреши настоящия проблем, министърът на транспорта вече е натоварен от Министерския съвет да преговаря с Европейската инвестиционна банка за отпускането на пари от кредитното рамково споразумение, договорено с институцията преди време, за 750 млн. евро.

Не по-малко решаващо при избора на една или друга линия обаче е и наличието на проект. НКЖИ не разполага с готови за строителство проекти за най-скъпите отсечки по основни европейски коридори, каквито са Видин - София - Кулата и Русе - Подкова (за която липсва дори идеен), тъй като самото им изготвяне струва доста пари, а няма гаранция кога и дали тези трасета ще бъдат на практика модернизирани. "Не може да се разхвърляме из цялата страна и да подготвяме и да проектираме, при положение че не може да осигурим финансиране за строителство", аргументира се Кротнев. Всъщност точно тук изгрява и звездата на Карнобат - Синдел. В отдавна подготвяния проект е видяна възможност да се слезе отвъд Стара планина не през скъпата Русе - Подкова (част от Коридор 9), за която все още няма дори проучване и идеен проект. "Карнобат - Синдел попада в разширената TEN-Т мрежа, което ни дава шансове за получаване на инвестиране. С Русе - Варна ще направим връзката между река и море, което се приема добре от Брюксел заради плановете за развитие на дунавските градове. Ще има връзка и с основното приоритетно направление Димитровград - турска и гръцка граница", обяснява Кротнев.

За целта обаче трябва да се рехабилитира жп линията Русе - Варна, за която има готов технически проект, но не е ясно дали ще попадне в този период. Така без "първата жп линия в Османската империя", както я нарича зам.-министърът на транспорта Петър Киров, влаковете през Синдел така и няма да тръгнат.

Първо до Медковец, а после...

Най-скъпата бъдеща жп линия на територията на страната е Видин - София, която е изчислена на над 2.5 млрд. евро. Нейното бъдеще също ще е маргинално. Високата й цена се дължи на висока целева скорост в комбинация с тежък терен. За да развиват влаковете 160 км/ч, ще трябва да се изменят трасета и да се изградят около 30 тунела и 150 съоръжения. В пари това означава два поредни периода на цялата ОП "Транспорт" да отиват само за тази линия. Въпреки това направлението остава приоритетно за Европейския съюз, като вече бяха изразходвани огромни средства за израждането на Дунав мост 2, който би увиснал като поредно инфраструктурно недоглеждане без жп продължението си.

Затова работа по линията ще има, но ще върви, най-силно казано, умерено. До 2020 г. според плановете на НКЖИ линията трябва да стигне от Видин до... Медковец (74 км!). Бързата линия може в крайна сметка и да не се окаже толкова бърза, като от НКЖИ считат за по-разумно да се върви в посока намаляване на скоростта, тъй като тя няма да е толкова необходима, ако линията се използва основно за товари. Или може да се мине без големи изменения на трасето, като това може да спести парите за отсечката наполовина до 300 млн. евро. Въпросът обаче явно ще трябва да се доизяснява между министерството и бенефициента, като зам.-министър Петър Киров обясни пред "Капитал", че трасетата ще бъдат "изправени".

Източник: Капитал

[Svetlin]

Къде може да се видят проектите за Карнобат- Синдел и Пловдив-Михайлово ?

[Administrator]

Зам.-министър Петър Киров: Изплатените средства по ОП „Транспорт“ достигнаха 50%

13.09.2013



Изплатените средства по ОП „Транспорт“ достигнаха 50% от бюджета на програмата, което е над 1 млрд. евро. Това заяви в Русе заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Петър Киров, по време на днешното откриване на обучителен семинар за журналисти по ОП „Транспорт“.

Друг важен показател, за да не се допусне загуба на европейски средства е сертифицирането на разходи към ЕК, т.е. искането за възстановяване на разходи от Комисията, допълни той. По думите му по този показател е постигнат добър напредък, като до момента 45% от европейското финансиране по програмата вече е поискано за възстановяване или това са над 730 млн. евро. „Минималната ни цел е до края на годината да докладваме пред ЕК още 106 млн. евро, с което ще елиминираме риска от загуба на средства“, каза още зам.-министър Петър Киров.

Паралелно с изпълнението на настоящата програма се подготвяме и за новия програмен период, в който приоритет се дава на екологичния транспорт, каквито са железопътния и водния, обяви зам.-министър Петър Киров. Той уточни, че сред основните приоритети в жп сектора ще бъде завършването на цялото железопътно направление от сръбската до турската и гръцката граници, както и цялостната рехабилитация на жп линията Пловдив – Бургас. По думите му в момента се извършва и подготовка за изграждането на интермодален терминал в Русе, който да бъде построен през следващия програмен период, като се работи усилено и върху варианти за финансиране на жп линията Русе – Варна.

Зам.-министър Петър Киров каза още, че със средства от Инструмента за свързаност на Европа се предвижда да се финансира и първия участък от жп линията Видин – София, който е до Медковец, както и проекта за подобряване на корабоплаването по р. Дунав, който да се изпълни съвместно с Румъния. В заключение той заяви, че списъкът от проекти е дълъг, като основното предизвикателство е да бъде постигнат баланс между нуждите от подобряване на инфраструктурата и наличното финансиране.

По време на семинара директорът на дирекция „Координация на програми и проекти“ към МТИТС Галина Василева представи общия напредък по изпълнението на ОП „Транспорт”. Презентацията можете да видите тук.

Източник: МТИТС

[railjet]

Изплатените средства по ОП „Транспорт“ достигнаха 50% от бюджета на програмата,което е над 1 млрд. евро. Това заяви в Русе заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Петър Киров, по време на днешното откриване на обучителен семинар за журналисти по ОП „Транспорт“.

В конкретни факти нашите постижения да се разбират по следния начин:

50% от жп инфраструктурата и 50% от ПЖС в експлоатация са по всички европейски норми и за скорост 160 км/час. Времепътуването Михайлово-Бургас е намалено с 35 мин при прогнозните 1ч10. По линията Пловдив-Свиленград средната техническа скорост достигна 105км/час при прогнозни 112, след окончателно завършване до 2025г. Септември-Пловдив вече се изминава само за 20мин по единия път, вместо досегашните 40 мин.

В регулацията и безопасността на превозваните товари и пътници по релси се въведоха най-модерни системи. Съвременните технологии на интермодалните терминали ни позволяват да качваме на влакове 50% от транзитно преминаващите тежкотоварни автомобили. По този начин намалихме с 50% вредните емисии в атмосферата.

Клиентите на БДЖ също могат да ползват 50% от новата резервационна система. Мъчим се да въведем и останалите 50%, които нещо ни убягват по краищата на скрийнъра, но ще ги хванем в най-скоро време.


Изминахме 50% от пътя към пълната перфекция, и мога да ви уверя,че скоро ще я надминем.

[Administrator]

Галина Василева: Работи се за осигуряване на 35 милиона евро за подготовка на жп проекти за следващия програмен период

13 септември 2013 | 13:07

Русе. Предприети са действия за одобрение на второто изменение на ОП „Транспорт” – осигуряване на 35 милиона евро за подготовка на жп проекти за следващия програмен период. Това каза в Русе Галина Василева, директор на дирекция „Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Това са осигуряване на 35 млн. евро за подготовка на ж.п. проекти за следващия програмен период, за дофинансиране на ж.п. проектите.
През настоящия програмен период са осигурени средства за подготовка на жп проекти около 35 млн евро: Видин – Медковец, София – Септември, Пловдив – Бургас, София – Перник – Радомир, София – Драгоман, жп пътен възел София и Бургас. Пътни проекти над 10 млн евро – лот 3 магистрала „Струма”, Видин – Монтана, АМ „Хемус”, Метро в София – 1,67 млн евро. А също така и метрото в София - 1.67 млн. евро, и интермодалния терминал в Русе - 2.5 млн. евро. Средствата за подготовка на тези проекти е над 49 млн. евро.
Според Василева, по подготовка на ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 - 2020 г. има изготвен е проект на програмата съвместно със сформираната Работна група и външни консултанти. Програмата ще финансира проекти свързани с развитие на пътната инфраструктура по “основната” и “разширената” Трансевропейска транспортна мрежа, на ж.п. инфраструктура по “основната” и “разширената” Трансевропейска транспортна мрежа. Предвижда се подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт, както и внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на трафика. Тя допълни, че има възможност за кандидатстване по Инструмента за свързаност на Европа.

Инна ПОГЛУБКО

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Източник: Фокус

[Administrator]

Презентации от семинара в Русе от 13.09.2013:

Железопътната линия Русе-Варна и Интермодален терминал Русе

Публично събитие – обучение на журналисти Оперативна програма “Транспорт” 2007 -2013 г.

[Administrator]

Стилиян Кротнев: Трафикът през България на товарни влакове ще се увеличи при отварянето на жп тунела под Босфора

17 септември 2013 | 13:05

Стилиян Кротнев - директор на дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти” в Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Господин Кротнев, какво е значението на проекта за рехабилитация на железопътната линия Русе-Варна?

Стилиян Кротнев: Железопътната линия Русе-Варна е един от основните приоритети на НКЖИ като проект, по който да бъде изцяло рехабилитиран, модернизиран този участък. Реализацията е и във връзка със стратегията на НКЖИ за цялостната модернизация и изграждане на жп линии на територията на страната. В тази връзка НКЖИ предприе действия за съгласуване на проекта за жп линията Русе-Варна, през 2010 година проектът е готов технически. В последните няколко месеца са стартирали процедурите по съгласуване на проекта съгласно закона за устройство на територията. Надяваме се до края на годината съгласувателните процедури да приключат и през следващата година да можем не само да обявим тръжни процедури, но и да имаме одобрен формуляр за кандидатстване за осигуряване на финансиране. Всичко това е свързано с приоритетността на проекта във връзка с това, че той свързва река и море – град Русе и град Варна и значително ще подобри товарния трафик по жп линията. През тази година се навършват 147 години от нейното изграждане и за този период са правени по нея само частични ремонти и отстраняване на аварии. Единственият по-голям ремонт – единствена строително-монтажна дейност – е правен в края на 80-те години – извършена е електрификация на трасето. В момента влаковете се движат с доста ниски средни скорости в определени участъци – между 40 и 60 км/ч. Целта е да бъдат повишени тези параметри, да бъде рехабилитирана цялата жп линия, като максималната скорост ще бъде 130 км/ч, а средната за трасето ще бъде 70 км/ч. Вървим изяло по съществуващото трасе – няма да са необходими отчуждителни процедури, които да удължат периода на подготовка на проекта.

Фокус: Какви нови елементи ще има жп линията Русе-Варна?

Стилиян Кротнев: За това трасе е предвидена цялостна модернизация, цялостна подмяна на релси, траверси, контактна мрежа, сигнализация, телекомуникация. Абсолютно всички елементи при реализация на този проект, както и за реализация на всички останали, които в момента изпълняваме, ще бъдат сменени – от една страна, от друга страна, ще се приложат някои нови методи на полагане на железен път – без наставов, което намалява и шума при преминаване на влаковете. Сигнализацията и телекомуникацията също са от голямо значение за осигуряване на безопасността. И не на последно място – осигуряване на оперативна съвместимост между нашата железопътна инфраструктура и тази на Европейски съюз. България, като страна-членка на ЕС, е длъжна да спазва определени правила, едно от които е – при ремонти, модернизация и конструкция на железен път новите отсечки, преди да са пуснати в експлоатация, трябва да получат оценка за оперативна съвместимост, която гарантира, че изградените отсечки изцяло отговарят на изискванията на Европейски съюз.

Фокус: Какви допълнителни плюсове ще има по-добрата функционалност на този участък?

Стилиян Кротнев: Такъв тип модернизация ще бъде свързана с изключително много плюсове за бизнеса и за населението, тъй като по време на строителството ще бъдат ангажирани хора. От друга страна, с изграждането на интермодален терминал в Русе през следващия програмен период, както и намеренията ни през следващия програмен период да положим усилия в посока изграждане на терминал на територията на град Варна. Това допълнително ще увеличи възможностите на бизнеса и повишаване като цяло на икономическото състояние на тези региони.

Фокус: Защо не е била възможна по-ранна рехабилитация на жп линията Русе – Варна?

Стилиян Кротнев:Индикативната стойност на този проект е почти 306 милиона евро – тази стойност никак не е малка. В последните години инвестициите, които са правени, са били в други региони на България. По програма ИСПА инвестициите, които са стартирали в посока изграждане на железопътна инфраструктура, са били под Пловдив, посока турска и гръцка граница. Една от основните причини да не са правени инвестиции в други региони е, че голяма част от средствата са заминали за проектите в това направление. Ние приключихме тази година успешно проекта Свиленград – турска граница, в момента изпълняваме проект Димитровград – Свиленград. И двата проекта са част от по-големия проект – Пловдив – турска, гръцка граница. Предният участък от Димитровград до Пловдив го пуснахме в експлоатация през миналата година, като той изцяло беше финансиран по програма ИСПА. В момента инвестициите по последния проект, по който в този регион изграждаме жп линията Септември – Пловдив. Имаме желание за подготовка и бъдеща реализация на железопътна инфраструктура в цялата страна. Но от една страна финансовия ресурс, който е необходим, е доста голям, от друга страна, проектната готовност не винаги е на необходимото ниво или я нямаме, или не е била подготвена. За проекта Русе – Варна към момента ние имаме изцяло готов технически проект и възможност за финансиране през 2013 – 2020 година.

Фокус: Как вървят дейностите по модернизация на жп линията Септември – Пловдив?

Стилиян Кротнев: Към настоящия момент почти е приключило проектирането за трите лота на обекта. В края на месец септември – началото на октомври очакваме Министерство на регионалното развитие да издаде разрешение на строеж, да подадем документи и да получим разрешение на строеж, с което да може да започне работа по всички участъци на проекта или там, където ни бъде дадено такова разрешение за строеж. Извършват се немалко подготвителни дейности. Преди две седмици имахме възможността да посетим обекта заедно с министър Данаил Папазов и заместник-министър Петър Киров – те останаха доволни от видяното. Беше посетен един от лотовете. Вече са извършени немалко доставки на материали, за да може в момента на получаване на разрешително за строеж веднага да започнат строително-монтажните дейности.

Фокус:Как ще се отрази отварянето на тунела под Босфора върху товарните превози посредством жп линиите?

Стилиян Кротнев: Считам, че държавата и въобще българският железопътен транспорт има накъде да се развива и има възможност да бъде печеливш специално товарния трафик. Пътническият пък е една не малка дейност, която държавата извършва. По отношение на товарния трафик, в момента има натовареност, но при отварянето на железопътния тунел под Босфора очакванията са това допълнително да увеличи трафика през България на товарни влакове. В тази връзка правим всичко възможно да приключим успешно проектите, които в момента реализираме – Септември - Пловдив и Димитровград – Свиленград. Приоритетно работим по подготовка и бъдеща реализация 2014 - 2020 година на проектите София – Септември и София – Драгоман, за да може цялото рамо от сръбска граница през София – Пловдив до турска и гръцка граница да бъде изградено.

Инна ПОГЛУБКО

Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Източник: Фокус

[Administrator]

Приоритетните ЖП проекти за следващия програмен период на ОП "Транспорт"

18.09.2013

В следващите минути ще бъдем заедно със съвместната рубрика на Дарик радио и МТИТС по ОП "Транспорт", финансирана от Кохезионния и структурните фондове на ЕС. ОП "Транспорт" е програмата с най-голям бюджет в България – над 2 млрд. Евро. Днес в разговора със Стилиян Кротнев, ще ви запознаем с приоритетните ЖП проекти за следващия програмен период на ОП "Транспорт", който обхваща периода 2014-2020г. По-подробна информация ще чуете за проекта Рехабилитация и възстановяване на проектните параметри на ЖП линията Русе – Варна, както и за проекта за изграждане на интермодален терминал в град Русе. И двата проекта са заложени за изпълнение през следващия програмен период. Подробности чуйте в разговора със Стилиян Кротнев.

Репортер: Разкажете ни за проекта Рехабилитация и възстановяване на проектните параметри на ЖП линията Русе – Варна.

Стилиян Кротнев: Русе – Варна е проект, който имаме желание да реализираме през втори програмен период, тоест 2014-2020г. Линията от Русе до Варна е първта изградена и пусната в експлоатация на територията на България, като тя е изградена през 1866. За пускова дата се счита 7 ноември и през тази година, през настоящата 2013 се навършват 147 години откакто обекта функционира. Има много интересни факти, свързани с реализацията на проекта, като започнем от това, че тя е изградена в рамките на 2-3 години, минем през това, че нейната стойност към тогавашния момент е била над 22 млн. Златни лева, като след освобождението българската държава я откупува за близо 50 млн. Златни лева, при положение, че тогава бюджета на държавата е бил на година 49 млн. Почти не са паравени ремонтни дейности, правени са само частични ремонти, свързани с безопасността или при необходимост след аварии. В края на 80-те години ЖП линията е била електрифицирана. Към днешна дата проекта, който имаме да възстановим, т.нар. Русе – Варна е разделен в два участъка – Русе – Каспичан с дължина 135 км, еднопътна ЖП линия и Каспичан – Варна с приблизителна дължина 97 км, двупътна ЖП линия. Това, което имаме към днешна дата е един пълен технически проект, който е финансиран по тенти и включва цялостна модернизация на ЖП линията. В последните години са извършвани само частични ремонти, свързани с аварии или неотложни ремонти, но от нейното построяване до днешния момент нямаме сериозна строително-монтажна дейност в този участък. Единствената по-сериозна дейност, която е извършена, това е в края на 80-те години, когато ЖП линията е била електрифицирана. В момента проекта, с който разполагаме е изцяло подготвен, съгласно законовите изисквания – пълен технически проект. В момента тече съгласуването на техническия проект, съгласно ЗУТ, и желанието ни е до края на тази година да получим всички необходими съгласувки и в следващия програмен период да стартираме строителството му. До края на тази година ако имаме всички необходими съгласувателни процедури, които като мога спокойно да кажа, че вече част от тях са приключили и имаме нужните съгласувки, можем да вземем и разрешенеи за строеж, което съгласно ЗУТ важи 5 години, тъй като за националните обекти съгласно закона са такива сроковете. Проекта включва изцяло възстановяване на зададените параметри и не е свързан с отчуждения или някакви допълнителни сложни процедури, които да забавят стартирането и бъдещата реализация на този проект.

Репортер: Каква е стойността на проекта?

Стилиян Кротнев: Индикативната стойност, съгласно разработения технически проект е почти 306 млн. Евро, като това е индикативна стойност, която се надяваме след проведени тръжни процедури да бъде редуцирана, но това можем да кажем на по-късен етап, може би в средата на 2014, ако всичко върви ок и към тогавашния момент имаме и одобрена апликационна форма от страна на ЕК, тъй като това е ... тази стойност надхвърля 50 млн. Евро, тоест съгласно правилата на ОП "Транспорт" формуляра се одобрява от инициативата Джаспър с МТИТС, след което от ЕК, така че то 2014 средата или края ние може да имаме одобрена апликационна форма, тоест одобрено финансиране, един пълен проект и избрани изпълнители.

Репортер: Какво е финансирането?

Стилиян Кротнев: Финансирането, проекта Русе – Варна сме го подали като един от приоритетните проекти за финансиране по ОП "Транспорт". Той попада в разширената тенти мрежа и също така има възможност да се опитаме да кандидатстваме през новата програма Connecting Europe, но там все още има някои параметри, които не са доизчистени, за да сме наясно дали ще може да ползваме от там финансиране за този проект. Но към днешна дата по едната или по другата програма ще може да кандидатстваме, тъй като пак казвам – проекта е изключително важен за нас, не само във връзка с това, че е първата ЖП линия и се нуждае наистина от ремонтни дейности, но това е ЖП линия с дължина 135 км, еднопътна линия и близо 100 км още двупътен релсов път, но той свързва и река Дунав с Черно море, тоест градовете Русе и Варна, което допълнително ще спомогне за развитие на регионите, товари. Като цяло развитието на икономиката на тази част от България.

Репортер: Предвижда се изграждане и на интермодален терминал в Русе. Какво ще представлява той?

Стилиян Кротнев: Интермодален терминал се предвижда за реализация през следващия програмен период, отново 2014-2020г. На този етап действията, които сме предприели като бенефициент по програмата са подготовка на идеен проект, предпроектни проучвания, анализ на разходи и ползи, стратегия за реализация, като за целта беше подготвен формуляр за кандидатстване на стойност около 2.5 млн. Евро, тоест около 5 млн. Лева. Беше обявена и проведена тръжна процедура. Очаква се до края на този месец или началото на следващия възложителя НКЖИ и комисията, която е назначена с решение на генералния директор да излезе с окончателно решение за класиране на офертите и работата по проекта да започне. До края на 2015г ще имаме завършени всички предварителни фази, защото едно от важните неща е определяне на местоположението на терминала и тук е момента да спомена и факта, че имаме изключително ползотворно сътрудничество с община Русе. Те като действие от своя страна са предприели разработването на интегриран план за градско развитие, където предлагат на между 3 и 5 места възможност да бъде изграден такъв терминал. Разбира се, след реализиране на нашият проект реално ще бъде посочено и мястото, което е най-подходящо за неговото изграждане. Терминалът ще включва плоадка, свързана с товаро-разтоварателна дейност, митнически пункт, за да може да се осъществяват всички дейности, свързани с изградения терминал. Реално той ще спомогне за реализирането на комбиниран транспорт, тоест ЖП, автомобилен. Има още една възможност, която на този етап не мога да кажа доколко ще бъде реализирана, на около 10 – 14 км от град Русе има и летище, което в бъдеще и разбира се ако има такива товари ще може и то да бъде ползвано, стига да се реализира като такова.

Репортер: Каква ще бъде стойността на проекта за изграждане на интермодалния терминал?

Стилиян Кротнев: На този етап не може да се каже, тъй като сме в самото начало на подготовка на проекта, но като аналог може да дадем проекта, който в момента предстои стартиране на реализацията му, това е проекта за изграждане на интермодален терминал в района на град Пловдив. Неговата стойност е от порядъка на 13-14 млн. Лева, което разбира се след проведени тръжни процедури може би ще бъде леко редуцирана. Но предполагам, че стойността ще бъде от порядъка между 10 и 15 млн.лева за реализацията на интермодален темринал Русе.

Репортер: Какво е значението на проекта и какви ще бъдат ползите след неговото осъществяване?

Стилиян Кротнев: За държавата това е изключително важен проект, тъй като свързва река и море, тоест град Русе и град Варна и значително ще облекчи товарния трафик, съответно ще повиши, в следствие ще има и повишаване на икономическия ефект върху региона като цяло. След реализацията на проекта за модернизация на Русе – Варна, ще се постигнат някои основни ползи – подобряване на качеството на услугите на ЖП транспорта чрез намаляване на времето за транзитно преминаване, повишаване на безопасността на транспортните операции, стимулиране на икономическото развитие на регионално и национално ниво, обезпечаване на техническа и оперативна съвместимост в съответствие с установените европейски изисквания. Също така ако през следващия програмен период успеем да стартираме и подготовка за изграждането на такъв терминал на територията на град Варна, това допълнително ще увеличи икономическия ръст в съответните градове, тъй като в момента има товарен трафик. Това изключително добре би стимулирало бизнеса за развитие на нови инвестиции и развтие на регионите.

Репортер: Кои са другите приоритетни проекти, които ще бъдат осъществени през следващия програмен период?

Стилиян Кротнев: Както казах преди малко – един от приоритетните проекти е Русе – Варна. Освен него, НКЖИ има изключително амбициозна и предначертана стратегия до 2030г., но в по-кратък план проектите, върху които работим в настоящия програмен период с намерението и разбира се при осигурен финансов ресурс да реализираме в следващия програмен период са няколко. Това са отсечките София – Драгоман, възел София, София – Перник – Радомир и възел Бургас. Тези 4 проекта са групирани в един цял проект, наречен Инструмент за подготовка на проекти под НТ мрежата. За тези проекти НКЖИ подготви и беше одобрена апликационна форма от страна на МТИТС и към настоящия момент сме стартирали подготвителни дейности, свързани с бъдещата реализация на тези проекти. До края на тази година или началото на следващата година ще бъдат стартирани и тръжни процедури за избор на проектанти, които да разработят технически проекти, за да може в следващия програмен период при осигурено финансиране да стартираме строително-монтажни работи в тези участъци. Друг приоритетен за нас проект е участъка от ЖП линията София – Пловдив, това е участъка София – Септември. Към настоящия момент за него по същия начин сме стартирали подготвителни дейности, имаме одобрен формуляр за кандидатстване за осигуряване на финансиране от страна на МТИТС и сме стартирали подготовка, като Очакваме до началото на следващата година да стартираме и тръжни процедури за избор на проектанти. Тези 5 проекта по един или друг начин са изключително важни за развитието на железопътната инфраструктура, тъй като първо попадат на трансевропейски транспортни коридори, всеки един от тях. От друга страна в настоящия програмен период основна част от инвестициите ни са в участъка Пловдив – Димитровград – турска/гръцка граница, като стартирахме последния ЖП проект, който стартирахме е участъка от Септември – Пловдив, тоест с реализацията на участъка София – Септември, София – Драгоман и възел София, ние ще затворим рамото Драгоман – София – Пловдив – гръцка/турска граница. Към настоящия момент също така сме подали формуляр за кандидатстване за подготовка на участъци от трасето Пловдив – Бургас, които в настоящия момент по една или друга причина не са попаднали в изграждащия се обект Пловдив – Бургас. Тази подготовка е свързана с развитие на ... по-скоро с подготовка и бъдеща реализация на около 10-13 участъка с различна дължина, включително възел Пловдив, включително участъка до Оризово, като това са доста тежки участъци с изключително сериозни криви, тоест с намаление на скоростта, което се надяваме в бъдеще и разбира се при доста голям ресурс, ние да можем да реализираме за постигане на по-високи скорости. Ако НКЖИ разполага с достатъчно средства и разбира се с пълна проектна готовност, ние спокойно може да реализираме до края на 2020 г участъка не само от Калотина през София до турска граница, но и направлението през Пловдив до Бургас. Затова и усилията в момента са ни насочени към инвестиции по направления, върху които вече сме направили разходи или по-скоро сме вложили европейски средства по различни фондове, най-вече по програма ИСПА, а не да се разпростираме из територията на цяла България и да правим малки участъци. Разбира се, държавата има и ангажимент, че до 2020 е необходимо да бъде завършен един цялостен коридор на територията на България и затова усилията в момента са ни насочени в тези отсечки.

Източник: Дарик радио, Денят

[Administrator]

Христо Алексиев, заместник-генерален директор на ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура"

Гарите ще се развиват като мултимодални центрове за пътници

Необходимо е приемните здания и прилежащата инфраструктура и подходи да отговарят на изискванията за енергийна ефективност

Брой 35 от 23/09/2013


Христо Алексиев е заместник-генерален директор на ДП НКЖИ. Има магистърска степен по „Международни икономически отношения” от УНСС, както и международни сертификати за управление на проекти. Работил е като ръководител проекти в сферата на местното самоуправление и като експертен съветник на кабинета на министъра на транспорта - от 2007 г. до момента последователно е бил заместник генерален директор и съветник към управителния съвет на НКЖИ.

Г-н Алексиев, какво е развитието на проекта за обновяване на жп гарите с европейско финансиране чрез ОП "Транспорт"?
- През август беше одобрен формулярът за кандидатстване и подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Рехабилитация на гарови комплекси по TEN-T мрежата – "Рехабилитация на гаров комплекс централна гара София", "Рехабилитация на гаров комплекс жп гара Бургас, пътническа", "Преустройство и саниране на приемно здание Пазарджик – II етап". Проектът се осъществява със съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие чрез оперативна програма "Транспорт", по приоритетна ос 3 "Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари".
Договорите за строителство и оценка на съответствието и строителен надзор за проект "Рехабилитация на гаров комплекс централна гара София" бяха подписани на 22 август 2013 г. Срокът за изпълнение на дейностите е 26 месеца, от които са предвидени до 8 месеца за проектиране. Очаква се обектът да бъде въведен в експлоатация в през 2015 г.
В процес на съгласуване са договорите за строителство и оценка на съответствието и строителен надзор за обект "Преустройство и саниране на приемно здание Пазарджик – ІІ етап". След тяхното одобрение от управляващия орган на ОП "Транспорт" те ще бъдат подписани.
В процес на оценяване са процедурите за избор на изпълнители с предмет "Рехабилитация на гаров комплекс жп гара Бургас пътническа" и "Оценка на съответствието и строителен надзор за проекта "Рехабилитация на гаров комплекс жп гара Бургас пътническа".

Каква част от проекта за жп гара София се отделя за ВЕИ? Как ще се отоплява приемното здание? Какво ще се промени в изолациите, ескалаторите, пероните и подлезите?
- Около 30% от потреблението на електричество на гарата ще се осигурява от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Монтирането на соларни и топлинни панели ще подсигури голяма част от енергийните нужди на гарата и ще повиши енергийната ефективност на сградата. Чакалните ще бъдат комфортно отоплени през зимата. Предстои подмяна на дограмата - прозорци и врати, като сградата ще бъде пожарно обезопасена, инсталационно осигурена, с много по-добри комуникационни връзки - ще бъдат поставени нови информационни табла. До всички нива на гаровия комплекс ще се осигури достъп на лица с намалена подвижност чрез инсталирането на ескалатори и асансьори. Подлезите и пероните ще бъдат изцяло обновени.

Гара Пазарджик ще преживее втория етап на обновяване. В какво ще се състои той от гледна точка на енергийната ефективност, какви мерки ще се приложат?
- С реализирането на проекта ще се постигне пълно архитектурно обновяване на приемната сграда и гаровия комплекс при използване на висококачествени, енергоефективни съвременни материали и технологии. Ограждащата конструкция на сградата ще бъде приведена към изискванията за енергийна ефективност съгласно нормативната уредба и паралелно с това ще бъде изградена изцяло нова отоплителна инсталация.

Как ще се запази архитектурният паметник жп гара Бургас? Какви са мерките, които са предвидени за този обект, и как ще се съчетаят те със запазване на старината?
- Проект "Рехабилитация на гаров комплекс жп гара Бургас, пътническа" е изцяло синхронизиран с плановете на община Бургас за развитието на цялата зона в града като зона за обществено ползване и "отваряне" на града към морето. Гара Бургас е обявена за паметник на културата и в тази връзка бяха извършени всички необходими съгласувателни процедури на техническото задание от Националния институт за недвижимо културно наследство. Проектът за рехабилитация на гаров комплекс жп гара Бургас включва проектиране и строителство. Както споменах, в момента комисиите за избор на изпълнител заседават. Основната цел при проектирането ще бъде съхраняването и пълното възстановяване на архитектурния облик на сградата. Предстои пълна реставрация на стени, тавани, дървена таблена облицовка, масивни дървени таблени врати, каменни стълбища, парапети от ковано желязо с дървени ръкохватки, дървено стълбище и парапети, мазилкова декорация по стени, облицовка от варовикови плочи по стени на фоайе, касетирани тавани с мазилкова пластика с дълбок профил във входно, изходно фоайе, ресторант, декоративна мазилкова пластика (царски павилион) и др.Перонните покрития и настилки, с обща дължина на пероните 1300 метра, ще бъдат изцяло обновени.

Ще продължи ли този проект през следващия програмен период?
- Надеждите и очакванията на НКЖИ са през следващия програмен период проектът да продължи и в него да бъдат включени, ако е възможно, повече гари. Нашата идея е да рехабилитираме гарите по протежението на железопътните отсечки, в които изграждаме базисната инфраструктура. Стремежът на компанията е чрез финансиране по ОПТ да бъде извършен ремонт и рехабилитация на ключови гари и гарови комплекси, разположени по основните европейски транспортни коридори. Две са основните цели:
- първата е да се даде възможност на гарите да се развиват като мултимодални центрове за пътници и да комбинират няколко вида транспорт, да се осигури достъпна среда и
- втората е гарите да отговарят на съвременните изисквания за енергийна ефективност.
За да бъде изцяло завършен процесът на модернизация и развитие на железопътната инфраструктура, гарите и гаровите комплекси в обхвата на инвестиционните проекти трябва да отговарят на всички европейски изисквания по отношение на безопасността и комфорта на пътниците и съобразени с нуждите на хората с намалена подвижност.

Кои са основните жп приоритети за следващия програмен период?
- На първо място е рамото от Драгоман през София до Бургас и до Свиленград. Приоритет е Русе – Варна с терминала в Русе - сега мотивираме включването на Карнобат - Синдел като част от този проект. С пускането на тунела под Босфора през октомври тази година направлението север-юг става много актуално. При нас то се изразява чрез линия 4 Русе - Димитровград - турска/гръцка граница, но това трасе е много тежко с много криви, ще са нужни много средства за отчуждаване и ще струва между 2.5 и 3 млрд. евро. Затова търсим алтернативно направление север-юг по трасето Русе – Варна – Карнобат – Синдел и оттам към Пловдив – Димитровград и Свиленград. Русе - Варна е с индикативна стойност 300 млн. евро, Карнобат – Синдел е 200 млн. евро, или общо 500 млн. евро.
За "Механизъм за свързана Европа" (Connecting Europe Fasility) предлагаме част от трасето Видин – София, по-точно Видин – Медковец.

Защо се отказахте от процедурата за проектиране и строителство и искате да разполагате с готови технически проекти?
Опитът ни показва, че ако няма готов технически проект, отчуждения много трудно се правят. Затова и тези 35 млн. евро от ос 2 за пътища и ос 5 за техническа помощ са предназначени за подготовка на технически проекти за София - Септември, София – Перник - Радомир, жп възел София, Пловдив - Бургас, фаза 2, жп възел Бургас.

Интервюто взе Милена ВАСИЛЕВА

Източник: Infrastructure.bg

[Administrator]

До 15 октомври одобряват транспортните проекти за 2014 – 2020 г.

Гръцка фирма подготвя анализите за приоритетност на проектите

Брой 34 от 16/09/2013

Автор: Милена Василева



До 15 октомври ще бъдат внесени за одобрение от Европейската комисия избраните в България проекти за втория програмен период 2014 – 2020 г. по оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Това каза Галина Василева, директор на дирекция "Координация на програми и проекти", управляващ орган на оперативна програма "Транспорт" (ОПТ).
До края на септември консултантът с гръцката фирма "Планет" като основен партньор, ще предаде своите анализи. Тя е избрана след конкурс, припомни Галина Василева.

За следващия програмен период приоритетните направления в железопътния сектор са направлението сръбска – гръцка/турска граница, проектът Пловдив – Бургас, направлението Видин – София, както и модернизирането на инфраструктурата за европейско управление на железопътен трафик. Към приоритетите спадат и София – Септември, Драгоман – София, Пловдив – Бургас и жп възлите София и Бургас. Тук са трасето Русе – Варна, Видин – София. Най-вероятно за Видин – София ще се търсят средства от инструмента "За свързана Европа".

От пътните проекти акцент ще бъде поставен върху лот 3 на магистрала "Струма", пътя Видин – Монтана и магистрала "Хемус". Галина Василева спомена като приоритетни и магистралата Калотина – София и тунела под връх Шипка.

За този програмен период за подготовка на проектите бяха отделени 49 млн. евро. 35 млн. евро от тях са за железопътни проекти, като 20 милиона бяха прехвърлени от парите за пътища, а 15 млн. евро – от оперативна програма "Техническа помощ". Тази сума е предназначена за подготовка на проектите: Видин – Медковец, София - Септември, Пловдив – Бургас, София – Перник – Радомир, София – Драгоман и пътните възли София и Бургас.

10 млн. евро са парите за подготовката на проектите за лот 3 на "Струма" и "Хемус". 1.67 млн. евро са за метрото и 2.5 млн. евро – за интермодалния терминал в Русе.
Зам.-министърът на транспорта Петър Киров отчете изпълнението на оперативна програма "Транспорт"до момента.
Изплатени са 1 млрд. евро от бюджета на програмата, което прави 50% от средствата. Сертифицираните разходи са 45%. Парите по ОПТ за този програмен период са 2.022 милиарда евро. Договорени са 1.845 милиарда евро, или 92%. Верифицирани са 1.071 милиарда евро, или 53%, изплатени са 1 млрд. евро, или 50%. Сертифицирани са 731.684 милиона евро, или 45%.
До края на 2013 г. ще бъдат сертифицирани 104.140 милиона евро.

Оползотворяването на средствата от Кохезионния фонд е в график. Същото се отнася и за средствата на Европейския фонд за регионално развитие, но там все още се работи по одобряване на модификацията от 120 милиона евро. Тези средства са предназначени за метрото, жп гарите и проектиране на бъдещи обекти и се вземат от останалия за следващия програмен период Батин – Белене.
Според управляващия орган по ос 1 – жп проекти, има финансов недостиг от 75 млн. евро поради наддоговаряне. За решаването на въпроса вече има министерско постановление, което дава право на министрите на транспорта и на финансите да водят преговори за заем от Европейската инвестиционна банка в рамките на кредитното споразумение с институцията.

Изпълнение на ОП "Транспорт 2007-2013
Общо средства от ОПТ за 2007-2013 2.022 млрд. евро
Договорени 1.845 млрд. евро 92%
Верифицирани 1.071 млрд. евро 53%
Изплатени 1 млрд. евро 50%
Сертифицирани 731.684 млн. евро 45%

Изпълнени проекти по ОП "Транспорт" досега:
- 18 км нова жп линия Свиленград – гръцка граница
- 180 км рехабилитирана жп линия по трасето Пловдив – Бургас
- 13 км метро
- 13 метростанции
- 137 км магистрали
- 8 км рехабилитиран път от Кърджали – Подкова
Безвъзмездна помощ от ЕС за 2014 – 2020 г.:
- 960 млн. евро от Кохезионния фонд
- 200 млн. евро от ЕФРР
- 350 млн. евро от инструмента "За свързана Европа"

Източник: Infrastructure.bg