Sea2Sea

В този раздел се публикуват и коментират всички материали от официалните медии за българските железници като целта е всички жп любители и професионалисти да са в течение на информацията, която циркулира в медийното пространство за сектора. В този раздел може да публикувате и коментирате всякакви материали от официалните български медии за българските железници. Разделът няма за цел да популяризира определени медийни публикации, а да ги потвърди, отрече, коментира и пр. от гл.т. на професионалната фактология и обективност. При по-задълбочени дискусии, които се отклоняват от конкретните коментари по даден медиен материал, модераторския екип си запазва правото да премества дискусиите в съответните специализирани категории и раздели на форума.

Sea2Sea

Мнениеот Administrator » Пет Сеп 08, 2017 11:04 am

Експерт: Меморандумът за транспортен коридор между България и Гърция ще има икономически и добросъседски ползи

Публикувано : пт, сеп 8th, 2017

Меморандумът за транспортен коридор между България и Гърция ще има икономически и добросъседски ползи за двете държави. Това коментира в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Иван Петрински, гл. редактор на вестник „Български новини“ в Атина по повод подписания в Кавала Меморандум за транспортен коридор между двете страни, който ще продължи съединяването на транспортните и енергийните им връзки, цитиран от Агенция Фокус. По думи на Петрински идеята е да бъде създаден по-бърз обмен на стоки, товари и продукция, в резултат на който да бъде постигнат индустриален растеж в районите около бъдещата железница.
„Тази бърза връзка ще дава възможност на товарните влакове да се движат със скорости до 160 км/ч, което е един изключителен напредък. Освен това ще даде възможност на държавите от западната част на Азиатския континент – Русия, Украйна, Иран и т.н., да имат бърз достъп до пазарите и до Средиземноморието“, уточни Петрински.
Според него по този начин ще бъде постигнат и друг ефект – ще може да се получава директен достъп на стоките, като се заобикалят протоците Босфора и Дарданелите, което донякъде ще изолира потенциални бъдещи проблеми в тази посока. Иван Петрински допълни, че в последните години се наблюдава симбиоза между Южна България и Северна Гърция, които започват да се държат като обща икономическа зона, независимо от държавите, към които принадлежат. Според Петрински, меморандумът ще допринесе и за привличането на нови инвеститори.

Източник: ЕПБЖ
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Sea2Sea

Мнениеот Administrator » Съб Сеп 09, 2017 8:43 am

Разпечатват секретни тунели в Балкана заради скоростния жп коридор с Гърция /СНИМКИ/

Публикувано на 08.09.2017

Изображение

Малко след като транспортните министри на България и Гърция се споразумяха за скоростния железопътен коридор, свързващ пристанищата на Солун, Кавала, Александруполис, Бургас, Варна и Русе, започна да се поизбистря трасето. Директна ЖП връзка между Бургас и Варна реално няма и по последна информация предстои "размразяване" на т. нар. секретен "Обект А" от 50- те години или още несбъднатата черноморска железница. Трасето минава през прокопани, изоставени и запечатани тунели в Източния Балкан.

Информацията е конфиденциална, но много от кметовете били апелирани да предупредят населението, че предстои докарването от Пловдив на високоволтови далекопроводи- в района на цялото трасе. То е с начална точка бургаския кв. Долно Езерово и крайна- варненския град Долен чифлик. Историята е прелюбопитна.

В началото на 50-те години на миналия век, у нас се пристъпва към изграждането на т. нар. Черноморска железница – проект за жп линия свързваща двата ни най-големи черноморски града Варна и Бургас. Транспортният проект е бил замислен като част от стратегическа жп магистрала, започваща от далечния Одески военен окръг и достигаща до българо- турската граница. До онзи момент в тази посока има изградено трасе единствено между гара Юнак, Варненско и село Старо Оряхово, а единствената и до днес жп връзка между двата черноморски центъра минава през Карнобат (8-ма линия) и после по 3-та главна линия до Синдел и Варна, което доста удължава маршрута. Онзи период е време на тотално противопоставяне между Източния блок и Запада, светът е бил на прага на нова война.

Целта на военно-стратегическия обект е да се осигури по бързо придвижване от Северна в Южна България на дошлите да „помогнат“ съветски войски при евентуален военен конфликт с Турция. Строежът започва по изричното нареждане на Кремъл, след препоръките на двамата маршали на СССР Климент Ворошилов (Северното Черноморие) и Николай Булганин (Южното Черноморие). Те имат важни инструкции от Сталин – да проверят и трасират военните възможности на малка България по съветския път към Проливите. Любопитна подробност е, че този строеж е част от редица инфраструктурни проекти маскирани като цивилни, но с военно- отбранителна цел. Обектът се реализира при абсолютна секретност под наименование „Обект А“.

Строи се докъм средата на 50-те години, когато в следствие промяна в политическата обстановка в световен мащаб, строителството е преустановено, изградените съоръжения са изоставени. А трасето на линията е било почти готово. Били са реализирани повече от половината от землените работи, а изкуствените съоръжения са били почти завършени. Остава недокопан и 5 километров тунел под Източния дял на Стара планина. Южният му портал е излизал при несебърското село Кошарица, където са били прокопани малко над 600 метра. От север е прокопан до несебърското село Приселци, което се намира на самата граница между Бургаска и Варненска област. Там са били завършени почти 2 км, а навремето местното ТКЗС е отглеждало гъби в него. Започнати и недовършени тунели могат да бъдат от по наблюдателни и в Руенския Балкан. Смята се, че с разведряването на международната обстановка, последвала след смъртта на Сталин, обекти с подобно военно- стратегическо предназначение се оказват вече никому ненужни.

При появилите се нови условия правителството счита за безмислено да продължи изграждането на съоръжението само за граждански цели, тъй като според икономическите разчети строежът се оказва нерентабилен, а транспорта между двата града се осъществявал по море и по шосе и нямало нужда от трети начин. Днес могат да се видят останки от незавършената жп линия. Ясно си личат още дигите по полето покрай селата Тънково, Кошарица и Каблешково. Мостовете по деретата също седят. Старият и затворен от десетилетия тунел в района на несебърските села Приселци и Кошарица си стои още там. Входът му е зазидан, но има пролука да влезе човек. В него, обитатели са влечуги, прилепи и земноводни. От време на време там се събират и наркомани. За 60 години консервация са се образували сталагмити обичайни за пещерите и разни други интересни пещерни образувания.

Сега както изглежда предстои сериозен "рестарт", но с друг предназначение. Вече бе анонсирано, че разходите на България по проекта с гърците за високоскоростна жп магистрала ще надхвърлят 1 милиард евро.

Г. Георгиев

Източник: Unicon.bg
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Sea2Sea

Мнениеот Rado » Съб Сеп 09, 2017 5:53 pm

Не, това не е кифтак. Мешана скара е!
Най-яко е това за далекопроводите от Пловдив :D
Rado
 
Мнения: 203
Регистриран на: Вто Юли 23, 2013 12:25 pm

Re: Sea2Sea

Мнениеот Димитър Деянов » Съб Сеп 09, 2017 6:03 pm

Administrator написа:Това коментира в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Иван Петрински, гл. редактор на вестник „Български новини“ в Атина по повод подписания в Кавала Меморандум за транспортен коридор между двете страни
Administrator написа:„Тази бърза връзка ще дава възможност на товарните влакове да се движат със скорости до 160 км/ч, което е един изключителен напредък

Още един бисер !
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 734
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

Re: Sea2Sea

Мнениеот Administrator » Пон Сеп 11, 2017 1:05 pm

Кой се страхува от ЖП коридора между Черно и Егейско море?

На 6 септември премиерите Бойко Борисов и Алексис Ципрас постигнаха важна договореност със съществени геополитически последици

От Николай Николаев , публикувано на 09.09.2017

В сряда, 6 септември, българският министър-председател Бойко Борисов бе на официално държавно посещение в Гърция, което поради празничното настроение в страната премина, може би, някак незабелязано. Пред погледите на премиерите на България и Гърция министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и гръцкият му колега Христос Спирдзис, подписаха меморандум за разбирателство за развитието на железопътна връзка "Солун – Кавала – Александруполис – Бургас – Варна – Русе". Според замисъла зад мащабния проект река Дунав, Черно и Егейско море трябва да бъдат свързани със скоростен железопътен коридор, а в пристанищата да бъдат инвестирани сериозни средства.

Няколко дни преди символичната дата на Съединението, на която лидерите на двете страни се договориха за новия жп коридор, в български медии ударно излязоха анализи, критикуващи инициативата. Сред изводите в тях са уверения, че реализацията на коридора обрича на смърт пристанище Бургас, както и коридор №8, лансиран в последните месеци след смяната на властта в Македония. Любопитна подробност е, че първият подобен анализ се появи ден преди министър Московски публично да обяви намерението на кабинета да подпише меморандума, при това без авторство. Непосредствено сред събитието дежурните политически коментатори се впуснаха да обясняват колко нерентабилен е подобен проект и как София може само да загуби от него. Какво в действителност се крие зад българо-гръцката инициатива?

Както е известно зад големите инфраструктурни проекти винаги наднича голямата геополитика. По транспортните коридори освен стоки преминават и цели вектори от стратегията на Великите сили. В България още от Освобождението транспортната геополитика диктува голяма част от дневния ред на страната. По силата на ангажиментите, които Високата порта поема пред Австро-Унгария няколко години преди освободителната война, султанът започва изграждането на железница между Истанбул и Виена. Малко известен например е фактът, че голяма част от клаузите на Берлинския договор от 1878 г. касаят именно строителството на жп линии, които падат в тежест на Княжество България и Източна Румелия. Австро-Унгария иска връзка между Виена и Цариград, руският цар – жп линия между Дунав и София, а за Англия от първостепенно значение е да защити капиталовложенията на барон Хирш в железопътната инфраструктура на Балканите, но заедно с Русия няма нищо против връзка между река Дунав и пристанището в Солун. Както е добре документирано в българската историография, конфликтите по повод на железопътните коридори са водили до политически сътресения, обтягане на отношенията с Великите сили и падане на правителства. Повече от сто години по-късно малко неща са се променили. Днес българо-гръцкият проект е сериозна перспектива за съживяване на икономическата активност в страната. С него София има уникална възможност да балансира полуколониалната си в последните години външа политика. Подобно на спрения енергиен коридор "Южен поток" обаче срещу идеята застават влиятелни външни фактори.

Жп инициативата на България и Гърция е опростена версия на проекта Sea2Sea, одобрен през 2012 г. от Европейската комисия в рамките на програмата TEN-T. Проектът предвижда изграждане на интермодален товарен транспортен коридор между българските пристанища Варна и Бургас и гръцките пристанища Кавала и Александруполис. Основната цел на инициативата е намаляване на зависимостта на ЕС от претоварения морски път през Босфора и Средиземно море и създаване на нов, алтернативен път. Според министър Московски, въпреки че пъpвoнaчaлнaтa идeя e билa вpъзĸa caмo мeждy Бypгac и Aлeĸcaндpyпoлиc, впocлeдcтвиe ca вĸлючeни пpиcтaнищaтa в Kaвaлa и Coлyн, a oт бългapcĸa cтpaнa - Bapнa и дyнaвcĸoтo пpиcтaнищe пpи Pyce. Над 1 млpд. eвpo щe cтpyвa изгpaждaнeтo нa тpaнcпopтния ĸopидop нa poднa тepитopия, допълни министърът, според когото проектът е с висока добавена стойност и се очаква да привлече големи инвеститори от Близкия и Средния Изток, Китай, Русия и други големи пазари.

Как може да бъде разгледана мащабата балканска инициатива в геостратегически план? На първо място проектът за жп връзка между Русе и Александруполис е в съзвучие с геополитическите интереси на Германия и политиката на Европейската комисия. Река Дунав е международен коридор №7 и се разглежда от Берлин и Виена като важен транспортен маршрут за стоки и ресурси. Именно с тази цел през 2010 г. беше представена Дунавската стратегия на ЕС, която в дългосрочен план предвижда оползотворяването на транспортния маршрут и все по-голям пренос на товари. Поради това беше предвидено изграждане на интермодален терминал в Русе, който да комбинира речен, железопътен и автомобилен транспорт. Оттам немските стоки трябва да тръгнат в направление „юг” по одобрения от Комисията коридор №9 и безпрепятствено достигат в Александруполис на беломорското крайбрежие.

Следваща важна подробност – коридор №9 тръгва от Хелзинки, Санкт Петербург и Москва. Свързването на Бургас и Александруполис е надежда на руската страна от десетилетия. Както е известно, още по време на Руско-турската война руснаците достигат до тогавашното село Дедеагач и дори са отговорни за превръщането му в град с европейски архитектурен облик. С реализацията на българо-гръцкия проект руските товари излизат на Средиземно море без да преминават през Проливите, като в същото време усилват руското влияние на Балканите. "Основна характеристика на сътрудничеството между България и Гърция е, че то не е агресивно - насочено срещу трети страни", обясни премиерът Алексис Ципрас по време на срещата с Бойко Борисов в Кавала. В края на изказването си обаче гръцкият лидер напрви ключов коментар като допълни, че България и Гърция биха могли да изиграят ролята на мост между ЕС и Русия. "Съществуват исторически връзки, свързани с Русия, които биха могли да улеснят такъв мост", допълни Ципрас. Към думите на гръцкия премиер се добавят няколко факти, които навеждат на мисълта за интерес на Москва към проекта. Така например руският бизнесмен от гръцки произход Иван Савидис заедно със своите немски и френски партньори в момента са на път да финализират сделка по придобиване а пристанището в Солун. През февруари пък зам.-председателят на руските железници РЖД Александър Мишарин обяви, че компанията възнамерява да създаде съвместно предприятие за железопътни превози с Гърция. Очевидно е, че пристанището и гръцката жп инфраструктура трябва да бъдат включени към транспортен коридор на север.

Проектът за свързване на Солун, Кавала и Александруполис с Бургас, Варна и Русе влиза в интересите на още един ключов геополитически играч с планове за мащаби инвестиции в региона – Китай. Входът за китайските стоки към Югоизточна и Централна Европа по мегапроекта на Поднебесната "Един пояс, един път" е Гърция. Китайската компания COSCO наскоро придоби най-голямото пристанище в региона – гръцкото Пирея в близост до Атина. Според замисъла на китайците оттам товарите трябва да продължат с влакове към Централна Европа през Македония, Сърбия и Унгария. За целта Пекин финансира строителството на скоростно жп трасе между Белград и Будапеща и планира да го продължи през македонска територия. В последните месеци обаче лошите новини за Китай усложниха плановете. Смяната на властта в Скопие доведе в правителството враждебни за Пекин сили. На Македония й предстои членство в НАТО, на което след подписването на Договора за добросъседство с България опонент остана само Гърция. Но с този ход на интеграция малката страна ще премине напълно под американски военно-политически контрол. Това означава, че никакво китайско жп трасе не може да мине по долината на Вардар без съгласието на Вашингтон. Пристанището в Пирея остава блокирано и единствената надежда за жп превозите на Поднебесната на север е България.

Преди няколко седмици премиерът Бойко Борисов проведе интересна среща, която остана незабелязана. Българският министър-председател прие в своя кабинет представители на китайската компания CITIC Construction. CITIC изобщо не е случайна китайска фирма. Корпорацията е учредена през 1979 г. като едно от първите дружества за привличане на чужди капитали и технологии в ерата на реформи на Дън Сяопин. CITIC Construction е дъщерно дружество на държавната мегакорпорация и в последните няколко години има зад гърба си редица успешни проекта в рамките на инициативата "Един пояс, един път". Представителите на CITIC се срещнаха и със строителния министър, от чиито думи стана ясно, че китайците проявяват интерес към инфраструктурните връзки между сръбската граница и София, както и към пътя между Русе и Велико Търново с тунела под Шипка. Не е нужно да съпоставяме маршрута на българо-гръцкия транспортен коридор между Русе и Александруполис с проектите от китайски интерес. Германци, руснаци и китайци биха се възползвали от изграждането на скоростния жп коридор между Дунав, Черно и Егейско море.

Проектът обаче има един съществен недостатък - не попада в стратегическите интереси на други глобални фактори, които от години опитват да блокират всички инициативи по направлението "север-юг". Именно това се крие зад усилените атаки срещу проекта в последните дни. Както и при офанзивата спрямо "Южен поток", при която обществото трябваше да бъде убедено, че бялото е черно, т.е. че един проект от огромна полза за София е вреден, така и днес публичното пространтво е наводнено от мнения срещу инициативата. На 2-3 октомври във Варна се събират лидерите на България, Гърция, Румъния и Сърбия, които по думите на Бойко Борисов ще продължат усилията си за реализиране на големия жп проект. За премиера това би било от малкото ходове на несъгласие с мейнстрийма след блокирането на написания отвън проект за съдебна реформа, както и на инициативата за общ антируски военен флот в Черно море. Ще добие ли българското правителство куража да отстои интереса си от проекта пред своите западни партньори?


Източник: A-Specto.bg
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Sea2Sea

Мнениеот railjet » Пон Сеп 11, 2017 7:04 pm

Rado написа:Не, това не е кифтак. Мешана скара е!
Най-яко е това за далекопроводите от Пловдив :D


Мешана скара с присъствие на особено обемисти и мазни кифтаци. И докато те яко плющят, влаците примирено скърцат със 60км/ч по главни отсечки...
railjet
 
Мнения: 7809
Регистриран на: Чет Юли 25, 2013 3:12 pm

Re: IV Линия

Мнениеот vlado » Вто Сеп 19, 2017 4:20 pm

И един материал по темата:

Възможно ли е някога между Комотини и Подкова да се движат влакове? Експертите: Тц! Много е скъпо

Вторник, септември 2017 г.

Изображение

С европейски средства да се построи железен път между Комотини и кърджалийското село Подкова. Темата за пореден път се повдига от транспортни специалисти, този път е във връзка с подписания в Кавала меморандум за развитието на железопътната връзка „Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе“.
За да се съкрати още повече разстоянието от Солун до Русе, специалистите предлагат да се прокара жп линия от гара Полиарно (край Комотини) до гара Подкова с дължина 65 км (33 км в Гърция и 32 км в България).

Да се изгради железопътна линия между кърджалийско село Подкова и Комотини, предлагат от години и сдруженията на бизнесмените в Северна Гърция. Анализ за огромната полза от ж. п. връзката са написали и научни работници, които са ангажирани от съсловните бизнес организации в Комотини и Кавала.

През 80-те години на миналия век български експерти също предлагат изграждането на маршрут Димитровград - Подкова - Комотини - Кавала/Александруполис, с изграждане на жп линия през прохода Маказа. И тогава, и днес обаче се отчита, че мегапроектът е пракалено скъп.

Кошмиите са на мнение, че финансирането трябва да е по Оперативните програми на Европейския съюз.

Комотини да се свърже с Букурещ чрез жп линия през прохода „Маказа", предлага президентът на Федерацията на професионалистите в туризма в област Родопи Анестис Вафиадис. Според него движението на влакови композиции между Кърджали и Комотини ще донесе не само големи приходи в сферата на туризма, но ще повлияе положително върху другите отрасли в икономиката. Вафиадис презентира анализа си на голям икономически форум в Комотини.

"Ние представяме нашите предложения за развитие, въпреки че думата е загубила всякакво значение през последните години. И ако в национален мащаб губим залога за развитие, може би, можем да го направим на местно ниво с целенасочени действия и предложения. Транспортният коридор може да бъде златоносен източник за нашия туризъм и бизнеса. Имаме на разстояние от 4 до 8 часа път три балкански столици - Белград, Букурещ, София. Представете си жп линията да започне от Комотини, за да достигне Букурещ. Същата линия ще позволи достъп на съседите до пристанищата на Кавала и Александруполис. Представете си какво развитие означава това!", твърди президентът на Федерацията.

Голям икономически ефект би имало от свързване на жп линията от Подкова с Комотини и Кавала, убеден е и Костас Дамиан, научен сътрудник на Конфедерацията на занаятчиите и търговците. Според него трябва максимално да се използва вертикалната ос Комотини - Кърджали и възможностите на средната класа в България.

И в миналото се е планирало изграждането на железопътна линия през прохода Маказа, като се построил участъкът от Кърджали през Момчилград до село Подкова, на около 20 км преди седловината, отбелязват наши транспортни експерти. По време на Втората световна война тези планове са подновени, но не се стига до практически действия (това не е съвсем вярно - б. моя). Веднага след Втората световна война проходът е затворен окончателно за преминаване и са изградени оградни мрежи по границата ни с Република Гърция. През 2009 г. изграждането на пътя през Маказа към Гърция е обявено за приоритетен обект. През октомври 2011 г. проходът е изграден от българска страна, но не е напълно довършен от гръцка поради тежката финансова криза, засегнала страната. След като през 2012 г. голямо срутване прекъсва пътя отвъд границата, гръцката страна отлага неколкократно довършването на своята част от обекта.

Новият ГКПП „Маказа – Нимфея" бе открит на 9 септември 2013 година. По него в момента могат да преминават леки автомобили и товарни автомобили с тегло до 3,5 тона.

Сега по новия панорамен път проходът започва източно от село Кирково на 326 м н.в. и се насочва на юг-югоизток, нагоре по долината на Лозенградска река (десен приток на Чорбаджийска река (Къзълач), десен приток на Върбица, от басейна на Арда). След около 10 км достига седловината на 682 м н.в. на държавната ни граница, където е изграден нов, модерен ГКПП „Маказа – Нимфея". От там, вече на гръцка територия е изграден също нов, модерен панорамен път, който след около 18 км слиза от планината в Беломорска Тракия и завършва на около 3 км североизточно от град Комотини на 119 m н.в. По този начин общата дължина на прохода е около 28 км.

Източник: 24rodopi.com
vlado
 
Мнения: 766
Регистриран на: Вто Юли 23, 2013 9:15 am

Re: Sea2Sea

Мнениеот Administrator » Чет Сеп 28, 2017 8:54 am

Коридор №8 - 120-годишна мечта, въплътила надеждите на цял регион

Въпреки мъглявата реализация на проекта в необозримото бъдеще община Кюстендил силно разчита на него за привличането на повече инвеститори

Миглена Иванова

28.09.2017 08:00

Подписването на договора за добросъседство между България и Македония събуди старите надежди за реализацията на един мащабен проект – транспортният коридор №8, който свързва пристанищата Бари и Бриндизи в Италия с крайбрежието на Албания, продължава през Македония и минавайки през България (Кюстендил, София и Пловдив) достига до пристанищата във Варна и Бургас.

Цяла една област в България разчита на проекта като основен инфраструктурен коридор, който да привлече и инвеститори – област Кюстендил. Областта, която според различни статистики е сред районите с най-ниски възнаграждения, най-слаби инвестиции и доста бързо обезлюдяваща се заради миграцията и застаряването и смъртността на населението.

Кметът на община Кюстендил Петър Паунов признава, че бъдещето на региона се крепи изцяло на коридор №8, а тежката ситуация, в която изпадна областта, донякъде обяснява и с „инатливото поведение на предишното македонско правителство“, както и фактът, че Кюстендил остана встрани от големите инфраструктурни проекти.
Още по темата
България може да пропусне шанса да разшири жп мрежата си с европари

„Коридорът е голяма крачка към привличането на големи инвеститори. Това е една добра връзка с Албания и Бари и Черно море. Инфраструктурата ще ни помогне и да развием туризма заради очакваното изграждане на скоростен път, който да се свърже с магистрала Струма“, коментира той пред Investor.bg.

Същевременно обаче реализацията на проекта остава мъглява. Финансирането е несигурно, като единствено България и Македония са се договорили да търсят общ източник на средства – най-вероятно европейски, с надеждата към тях да се присъедини поне и Албания.

Реализацията на проекта е пряко свързана с европейското бъдеще на Западните Балкани, което е един от приоритетите на българското председателство на Европейския съюз (ЕС). Перспективите за присъединяване към блока на Македония и Албания са все още твърде далечни, за да се говори за твърди финансови ангажименти, макар и Европейската комисия да беше включила коридор №8 в приоритетите си за периода 2008-2013 г., а в един момент България и Италия се опитваха да реализират проекта по специален нов инструмент на ЕС.

Реализацията на проекта със сигурност остава за следващия програмен период, когато най-вероятно бюджетът на ЕС ще се разпределя на състезателен принцип без грантове и твърди суми за всяка страна, както се намеква от някои европейски политици в момента. Проектът освен това зависи и от крехката политическа ситуация в съседна Македония, която всеки момент може да се промени на 180 градуса.

Оптимистично е, че българското правителство поне намери пари за подготовката на целия проект – със средства от оперативната програма „Транспорт“ 2014-2020 г., по която допреди няколко седмици се предвиждаше финансирането единствено на проекта за ремонт на жп линията от Радомир до Кюстендил. Дори и реализацията му обаче да се ускори, трудно той ще стане факт до 10-15 години заради тромавите процедури и доизграждането на липсващите участъци.

120-годишна мечта

Първообразът на коридор №8 датира от 1897 г., когато тогавашното българско правителство решава да строи жп линия от Радомир през Кюстендил до с. Гюешево с перспективата тя да продължи до Македония. През 1904 г. е подписано споразумение с тогава все още Османската империя, според която България до 1910 г. трябла да изгради жп инфраструктурата до Гюешево и границата с Македония, а османската страна трябва да подготви отсечката от Куманово до Крива Паланка и границата. Така със заем в размер на 100 млн. лева влакът стига до с. Гюешево през 1910 г., а към границата с Македония започва и строителството на тунел, който съществува и до днес. По икономически причини обаче отсечката в Македония така и не е реализирана.

Жп линията до Гюешево обаче е ключова за развитието на отдалечените погранични села в Кюстендилска област през миналия век. По времето на социализма и в ранните години след промените влакове в отсечката Кюстендил – Гюешево се движат три пъти дневно.

За времето си жп гарата в Гюешево е внушително здание, втората по големина гара след гара София и значително по-голяма от гарата в Кюстендил, строена по всички изисквания за международна гара и митница. Красивата, историческа сграда и до днес е гордостта на селото, макар и едва да се поддържа.

Източник: Investor.bg
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Sea2Sea

Мнениеот Administrator » Пет Ное 15, 2019 2:07 pm

България и Гърция продължават проекта за жп коридор „Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе“

15.11.2019

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков и гръцкият му колега Константин Караманлис декларираха взаимен интерес от продължаване на проекта за създаването на железопътен коридор „Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе“. Двамата министри участват в Четвъртата среща на върха в Солун. Форумът събира за пореден път представители на правителствата и индустрията от региона и света.

Министър Желязков подчерта, че през 2019 г. двете държави са постигнали напредък в преговорите за мултимодалния коридор, като в същото време българската страна предлага среща с новия състав на гръцкото правителство.

В рамките на дискусиите за подобряване на свързаността чрез инфраструктурата, министър Желязков посочи, че към момента между големите градове в региона са изградени ефективни пътни връзки. По думите му в същото време някои железопътни участъци липсват, а съществуващи трасета се нуждаят от модернизация.

България активно работи за подобряване на свързаността със съседни държави, припомни Росен Желязков. „Освен продължаващото строителство на АМ „Струма“, основни инфраструктурни проекти са модернизацията на жп и пътната връзка със Сърбия и жп линията до Северна Македония. Продължават разговорите с румънската страна за израждане на нов мост при река Дунав“, каза още той.

Министър Желязков постави въпроса за намаляване на времето на преминаване през граничните пунктове в региона. Той се обяви за използване на ново поколение услуги, за да бъдат ускорени транспортните процеси.

Източник: МТИТС
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Sea2Sea

Мнениеот Димитър Деянов » Пет Ное 15, 2019 10:03 pm

Administrator написа:България и Гърция продължават проекта за жп коридор „Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе“

Какво значи "продължават проекта"? Че какво са направили досега ? Да сме видели нещо реално изпълнено по този проект ? Сега отново .....декларираха взаимен интерес от продължаване на проекта за създаването на железопътен коридор „Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе“. Вече по-скромно .... само "взаимен интерес от и т.н.".... до следващата среща.
Уважаеми участници във форума, да сте забелязали нещо конкретно в цялото съобщение за участието на министър Желязков в тази среща на върха в Солун ? Нещо като дати, срокове, числени измерения ? Нещо ново, което не сме чули досега ?
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 734
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

Re: Sea2Sea

Мнениеот stankos » Пет Ное 15, 2019 11:53 pm

От Солун не е ли по-пряко през Кулата? Има ли в момента някакви товарни влакове за Гърция по Пета?
Аватар
stankos
 
Мнения: 464
Регистриран на: Вто Юли 23, 2013 10:21 am

Re: Sea2Sea

Мнениеот ПЖИ43в » Съб Ное 16, 2019 11:20 am

Още,ли не сте разбрали ,че и от този министър Желязков,както и от предишния,така и от предишното и сегашното ръководство на БДЖ ,включително и на по-нагоре на Държавно ниво, си нямат понятие от влакове,локомотиви и железници въобще!????!!!! :idea: .........
ПЖИ43в
 
Мнения: 374
Регистриран на: Чет Авг 08, 2013 5:00 pm

Re: Sea2Sea

Мнениеот Otskov » Нед Ное 17, 2019 1:41 am

ПЖИ43в написа:сегашното ръководство на БДЖ, си нямат понятие от влакове,локомотиви и железници въобще!????!!!! :idea: .........

Чавдар Трендафилов нали имаше понятие, защо го махнаха ? Добре, че поне в инфраструктурата си имат понятие. Ама те са вързани като скачени съдове - ако единият е пробит...
пс: Извинявам се за спама.
Аватар
Otskov
 
Мнения: 1989
Регистриран на: Вто Юли 23, 2013 12:00 am
Местоположение: Горна Оряховица

Re: Sea2Sea

Мнениеот Nikss » Нед Май 03, 2020 11:45 am

Той имаше понятие, да. И докато той "водеше" холдинга, такива работи като закъснял влак от начална гара по липса на изправен локомотив, НЯМАШЕ! Как го правеше, не зная, но шапки долу!!!
Nikss
 
Мнения: 594
Регистриран на: Вто Юли 23, 2013 11:35 am
Местоположение: Сф

Re: Sea2Sea

Мнениеот Spass237 » Вто Май 05, 2020 12:11 am

Ето малко информа ция за проектите в Гърция, по това направление. За някои е напавена проектна подготовка по МСЕ.
https://www.ergose.gr/project/syndesi_e ... s/?lang=en
https://www.ergose.gr/project/anavathmi ... o/?lang=en
https://ec.europa.eu/inea/en/connecting ... -tm-0362-s
https://ec.europa.eu/inea/en/connecting ... -tm-0242-s
https://ec.europa.eu/inea/en/connecting ... -ta-0035-s
Spass237
 
Мнения: 86
Регистриран на: Нед Юли 02, 2017 2:32 pm

Re: Sea2Sea

Мнениеот Димитър Деянов » Чет Май 07, 2020 4:32 pm

И сега по набелязаният транспортен коридор Sea2Sea има действащи железопътни линии, а в пристанището на Александруполис трябва вече да е готов и терминалът за приемане на втечнен природен газ, който пък ще се доставя до там с кораби. По думите на премиерът Борисов, част от този терминал ще е наша, българска собственост и през него ще е един от пътищата за диверсификация на доставките от природен газ към България. В тази връзка, следва въпросът: има ли вече разработен график и създадена организация за транспортирането на този втечнен газ, от Александруполис до различни места у нас, с железопътен транспорт ?
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 734
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

Re: Sea2Sea

Мнениеот Petko Ivanov » Чет Май 07, 2020 6:39 pm

Димитър Деянов написа:И сега по набелязаният транспортен коридор Sea2Sea има действащи железопътни линии, а в пристанището на Александруполис трябва вече да е готов и терминалът за приемане на втечнен природен газ, който пък ще се доставя до там с кораби. По думите на премиерът Борисов, част от този терминал ще е наша, българска собственост и през него ще е един от пътищата за диверсификация на доставките от природен газ към България. В тази връзка, следва въпросът: има ли вече разработен график и създадена организация за транспортирането на този втечнен газ, от Александруполис до различни места у нас, с железопътен транспорт ?

Г-н Деянов, за транспортирането на газта от Александруполис до Стара Загора се строи газопровода IGB. На терминала втечнения газ ще става газообразен и така ще се пренася по газопровода към България, а не с ж.п. транспорт. При Стара Загора ще е връзката с мрежата на "Булгартрансгаз". Повече информация може да видите тук:
http://3e-news.net/анализи/проектът-igb-e-ключов-за-газовата-сигурност-и-доставките-на-синьо-гориво-в-югоизточна-европа_76762
Petko Ivanov
 
Мнения: 328
Регистриран на: Нед Юли 28, 2013 12:44 pm


Назад към Българските железници през погледа на медиите

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта