Инж. Димитър Деянов отговаря на вашите въпроси

[Димитър Деянов]

Някой може ли да предостави архивни снимки на ЕМВ 32 през соца?

Първият ЕМВ серия 32 (32-01 + 232-01 + 232-02 + 32-02) при доставката му през 1970 г.

32-02.jpg (113.25 KiB) Прегледано 7086 пъти

ЕМВ 32-07 + 232-07 + 232-08 + 32-08 при доставката му през 1971 .

32-07.jpg (90.44 KiB) Прегледано 7086 пъти

И една по-късна снимка - два съединени влака серия 32 пътуват през Искърския пролом в района на сп. Ромча - 5.09.1995 г.

Иск. пролом.jpg (152.05 KiB) Прегледано 7086 пъти

[diesel07]

https://drive.google.com/drive/folders/ ... sp=sharing Теглете цялата папка.Снимките на 32-ра серия са смесени.

[Tractionmaker32]

Искрено благодаря за предоставените снимки! Весели празници на всички!

[Tractionmaker32]

Вярно ли е, че преди да бъдат ограничени до 80 км/ч, тези мотрисни влакове са можели да ускорят до 110 км/ч?

[stankos]

Колега защо не вземеш да попрочетеш форума вместо да задаваш елементарни въпроси !
За серия 32 максималната скорост е била 130 км/ч.

[Tractionmaker32]

Колега има разлика между максимална и служебна скорост, нали? Аз знам, че конструктивната е 130, но не знам каква е била служебната им такава.

[Димитър Деянов]

Колега има разлика между максимална и служебна скорост, нали? Аз знам, че конструктивната е 130, но не знам каква е била служебната им такава.

Уважаеми "Tractionmaker32", такова понятие като "служебна скорост" в железниците няма. Всяко технически изправно возило може да се използва в целия диапазон от 0 до определената му максимална конструктивна скорост, на общо основание. Друг е въпросът за допустимата максимална скорост на железопътната линия, по която се движи. Затова в разписанието на влака, което стои пред машиниста е посочена основната скорост по отделните участъци, с която трябва да се движи влака и тя е съобразена както с допустимата скорост по път, така също с категорията на влака, с честотата на спиранията и други условия ако има такива.

[Tractionmaker32]

Точно поради тази причина зададох този въпрос. Честотата на спиранията е ключов фактор и исках да разбера дали въпреки него ЕМВ 32 са движели с 130 км/ч дори и в участъците, където такава скорост е била разрешена.

[stankos]

Обслужвали са бързи влакове и са се движили със 130 км/ч.

[Димитър Деянов]

Обслужвали са бързи влакове и са се движили със 130 км/ч.

Това е вярно. Въпреки че нямат вътрешно обзавеждане за бързи влакове, през 70-те години на миналия век, докато бяха още нови, ЕМВ серия 32 на няколко пъти са опитвани да обслужват бързи влакове на по-къси дистанции: София - Пловдив - София и Г.Оряховица - Русе - Г. Оряховица.
По същия начин и ДМВ серия 18, съединени по две гарнитури, въпреки че нямат вътрешно обзавеждане за бързи влакове, от 1968 до 1970 г. обслужваха по 3-та и 4-та линия бързия влак "Шипка" (София - Габрово - София) и след това до 1974 г. обслужваха по 3-та линия бързия влак "Сините камъни" (София - Сливен - София).

[Petko Ivanov]

Аз лично съм пътувал с бърз влак, обслужван от серия 32 - 1995 или 1996 г, Пирдоп-София, БВ Габрово-София

[Saruman]

Може ли някой да разкаже повече за бар отделението на ЕМВ 32 157/158, което се е помещавало в едно от малките отделения на среден вагон?

[Tractionmaker32]

Аз лично съм пътувал с бърз влак, обслужван от серия 32 - 1995 или 1996 г, Пирдоп-София, БВ Габрово-София

Интересно. Аз бях чувал за един или два опита да се обслужва БВ от ЭР25, но мислех, че е било в края на 70-те.

[bdz43r]

Отначало наистина са били за 130 км/ч, но по-късно по различни причини тази скорост е била неколкократно намалявана, първоначално до 120 км/ч, поради недостиг на спирачка маса без използване на реостатната спирачка - въздушната спирачка има само режим P с налична спирачна маса 210 тона или 84%, което отговаря на 120 км/ч в равнище.
Впоследствие спирачната маса е намалена на 190 тона или 76%, останала и до днес стандартна за пътнически влакове и отговаряща на 110 км/ч, съответно това беше максималната скорост и за ЕМВ. В още по-ново време, поради увеличаване на хлабините на буксите с цел по-бавно износване на ребордите, скоростта беше намалена на сегашната до 80 км/ч.

Интересно. Аз бях чувал за един или два опита да се обслужва БВ от ЭР25, но мислех, че е било в края на 70-те.

И в по-ново време е имало отделни такива случаи по време на прекъсвания за ремонти и други особени ситуации, но също и някои редовни бързи влакове на малки разстояния, като например Перник-София.

[Tractionmaker32]

Въпросът ми не е конкретно към Инж. Деянов, а към всеки, който може да отговори. А той е следният: Би ли могъл някой да ми даде някаква информация относно миналото и предназначението на ЖП спирка "Моряк" на II-ра линия? Забелязал съм, че е изоставена, но въпреки това ми е любопитно за какво точно е била предназначена. Очевидно там са спирали пътнически влакове, тъй като има чакалня и перони, но реално се намира прекалено близко до гара Езерово. Ако е била използвана по предназначение тогава не се ли обезсмисля нейното съществуване? Реално влакът докато потегли от Езерово и след 40-50 секунди е на "Моряк"? Потърсих и в интернет, но без резултат. Ще се радвам ако някой ми обясни.

[Димитър Деянов]

Разбира се, че един ж п служител като мен, който е работил само в локомотивното стопанство на БДЖ, не може да знае всички подробности по ж п инфраструктурата, затова се консултирах с мои колеги и приятели-железничари от Варна и за сп. Моряк научих следното: Тази спирка е открита за експлоатация към 1962-63 г. и е закрита към 1989-90 г. Тя е ситуирана там защото, точно срещу нея през варненското езеро е имало понтонен мост, по който са минавали многобройните работници на големия кораборемонтен завод, разположен на южния бряг на езерото. На нея са спирали всички пътнически влакове. Дори е имало специални влакове с по два ЕМВ серия 32, Варна - Белослав - Варна, по времето на работническите смени. Към 1990 г. са започнали да возят работниците с автобуси по някакъв новопостроен южен път и тогава спирката е закрита.

[Tractionmaker32]

Благодаря за отзова и изчерпателния отговор.

[Petko Ivanov]

Здравейте г-н Деянов,
Днес колегата Живко Делчев ми изпрати тази снимка, която с негово позволение споделям тук:


Локомотивът е с номер 8, а името е "К.Стоилов":


Аз досега не съм срещал това име на локомотивите 08, а мисля, че и във Вашите книги то не се споменава. Познати бяха само имената "Борис", "Кирил", "Евдокия" и "Надежда". Колегата Живко Делчев безспорно е направил голямо откритие.

Възниква въпроса дали на снимката е локомотив 8 в периода 1904-1908 г (впоследствие номер 6 и 08.06) или е номер 8 след 1908 г, т.е локомотив 2 "Кирил" при доставката. Според мен е второто твърдение по следните причини:
- пясъчника е нисък, което е характерно за локомотивите 1 и 2 от 1897 г
- има снимки на локомотив 6, на които той е без име

Преди време с Вас дискутирахме и снимката долу. Името на локомотива 08 не се чете ясно, но се вижда, че е по-дълго от "Борис" или "Кирил". Вероятно табелата е с името "К.Стоилов", което вече знаем, че е съществувало на локомотив от серията 08

[Димитър Деянов]

Здравей Петко,

Съгласен съм с твоето предположение, че локомотивът на снимката с номер 8 и табела с името "К.СТОИЛОВЪ" е най-вероятно една от машините доставени през 1897 г., която първоначално е била именувана "КИРИЛЪ" и това е станало след 1908 г., когато се отказват от буквеното означение на локомотивните серии и по-точно след 1912 г., когато табелите "БОРИСЪ" и "КИРИЛЪ" са преместени на първите две машини, доставени през 1904 г. и защото локомотивът с номер 8 от 1904 г. след 1908 г. вече е преномериран с номер 6 (за него тогава споменахме, че пада в р. Янтра през 1912 г. и е възстановен през 1913 г., без да е именуван, както преди, така и след този случай).

Аз също не знаех, че има локомотив именуван "К.Стоилов". Именуването на локомотива е станало посмъртно. Константин Стоилов е починал през 1901 г. Обяснявам си това с оценка на големите заслуги на Константин Стоилов за развитието на българските железници : той е бил представител на България (от страна на правителството на Драган Цанков) и е подписал през 1883 г. т.н. "Четворна конвенция" за изграждането от наша страна на линията Цариброд - Вакарел, а по времето когато самият той е бил министър председател (1894-1899г.), е извършвано голямо ж п строителство, завършена е окончателно линията Роман - Плевен - Шумен и с това цялата сегашна 2-ра линия, построена е линията Перник - Радомир, като първа част от направлението София - Кюстендил - Скопие и др.

[Petko Ivanov]

Много благодаря за становището Ви.